Чтение онлайн

Хейс започна да разчита само на дивидента. Мислеше, че се трупа автоматично и че не могат да не печелят пари. Рурк се опита да го предупреди, че не бива да обърква гениалността със спекулативния пазар.

Хейс вложи парите си в доходоносна собственост, акции и разкошен дом, който построи на възвишенията над Тибурон в Марин. Обичаше къщата си. Искаше да я задържи за себе си, след като се разведе. Обезщети първата си съпруга с чек за четири милиона и шестстотин хиляди долара, голяма част от които покри, като продаде акции от борсата, ипотеки и собственост. Но запази къщата.

Хейс и Кейтлин се ожениха през юни. Същата година, през която от ЕвХаТек започнаха да изтичат печалби. Прекараха медения си месец на яхта под наем край Антилите и сетне заживяха в дома на Хейс. През юли излезе годишният отчет на компанията. Дивидентът беше спаднал на двеста хиляди.

Кейтлин умееше да харчи пари. Галерии, поръчки по пощата, универсални магазини, бижута, ресторанти. Помислиха, че са изхарчили парите чрез кредитните си карти и изплатиха баланса преди края на поредния платежен цикъл. Един следобед, преди първата годишнина от сватбата им, Хейс направи равносметка и установи, че през миналата година са изхарчили 166 700 долара само с кредитни карти.

Е, поне Кейтлин е щастлива, помисли си той. Жизнена, дейна, кипяща от енергия, хвърляща искри.

Винаги можеше да го накара да пристъпи към действие. Познаваше го по-добре, отколкото самият той се познаваше. Искаше ли нещо, тя го искаше на всяка цена и той не можеше да й се противопостави. И не след дълго се предаваше. Станеше ли неспокойна, той също беше неспокоен. Кажеше ли: „Животът е толкова тъп“, той се съгласяваше. Когато заявеше, че трябва да преминат границата, за да намерят нещо интересно, той го правеше. Стигнеше ли се до изява на воля, тя винаги печелеше.

След първата година от брака им Кейтлин реши, че им трябва още една къща, където да ходят през почивните дни. Намери непретенциозна малка дървена къща на една скала на нос Сур, на брега на океана, в подножието на Коуст Рейндж. Само за осемстотин хиляди долара. За да плати в брой, Хейс продаде няколко краткосрочни облигации и изтегли лихвите си от Центъра за медицинско изкуство в Дейли сити.

Първата вечер в новата къща океанът бучеше толкова силно, че Хейс не спа добре. Утрото беше топло и ясно. Ядоха малини и изпиха бутилка шампанско Дом Периньо. Прибоят бучеше. Ветрецът разнасяше морската мъгла над върха на скалите.

Хейс наля остатъка от виното на Кейтлин и рече:

— В утрини като тази човек знае, че постъпва правилно. Самото ти присъствие тук, на това място, в този миг, ти вдъхва увереност, че си попаднал на нещо велико.

Всъщност не изпитваше такива чувства, но предполагаше, че ще бъде така.

— Да не се увличаме — каза Кейтлин.

— Защо? Прекрасно е. По-хубаво от това не може да стане.

— Надявам се, че не е така.

— Не ти ли харесва?

— Не съм смаяна.

— Нима? Това ли е най-хубавото, което можеш да кажеш?

— Съжалявам. Хубаво е, чудесно, идилично, на седмото небе съм. Искаш ли още? Имам предвид, че мога да продължавам да лъжа, ако това те кара да се чувстваш щастлив. Но ако желаеш да знаеш истината — утрото си е утро, океанът си е океан и всеки богат тъпанар може да седи тук сега. Не че не съм благодарна — опазил ме Бог, но наистина ли това е най-доброто?

Скоро след това пристигна годишният отчет. Дивидентът на Хейс бе намалял на деветдесет хиляди долара. Това означаваше, че годишният му доход е триста хиляди.

Хейс беше възмутен. Щеше да изкарва повече пари, ако бе завършил право.

Горе-долу по същото време Хейс и Кейтлин започнаха да правят пакости. По Коледа се свързаха със Съни Нол и сериозно се заеха да обмислят престъпление. ЕвХаТек вече кървеше обилно. Хейс прочете последния годишен отчет и разбра, че всъщност е разорен.

И тогава всичко се сля в едно — безспокойството на Кейтлин и влиянието й върху Хейс, както и ужасът, който той изпита, като разбра, че е неплатежоспособен. Вероятно причина бяха парите, а може би извратеността — те не могат да бъдат разграничени едно от друго.

Най-важното беше, че когато в началото Кейтлин започна да говори за убийство, Хейс не каза, че това е грях или че е луда.

Вместо това той рече:

— Нямаш представа какво означава това. Не знаеш как да го направиш. Дори не знаеш откъде да започнеш. Кейтлин си представи капака под пералнята в мазето на Евън Рурк и отговори:

— Знам, и още как.

На няколко пъти Уелкъм се събужда с неясно съзнание и тъпа болка в крака.

Пред очите му блестеше ярка, постоянна светлина. Зад гърба му беше забравата. Можеше да се отдалечи от светлината или да продължи към нея. Отначало се предаде на съня и мрака. Но дори и тогава нещо го теглеше напред. Може би болката, която ставаше все по-остра. Изведнъж Уелкъм тръгна стремително напред. Мъглата се разсея и светлината се оказа флуоресцентна тръбичка, закрепена над главата му. Тъпата болка се превърна в пронизваща, разкъсваща. Уелкъм можеше да затвори очи, за да не вижда светлината, но с нищо не можеше да премахне болката.

Лежеше в легло. Някой стоеше наведен над него — медицинска сестра с толкова бяла престилка, че го заболяха очите. Тя отбелязваше нещо в някаква диаграма.

— Къде съм? — попита Уелкъм.

— Във военнополева болница в Риад.

— Значи съм жив?

Сестрата го погледна.

— Да не мислиш, че това е смъртта?

Уелкъм губеше съзнание, сетне пак идваше на себе си. Времето минаваше, но не знаеше дали са часове или дни. Понякога виждаше непознати лица, надвесени над него, после оставаше сам. Само болката не преминаваше — ту тъпа, ту пронизваща.

Изведнъж установи, че го носят към линейка. После се озова в товарен самолет, завързан за носилката. Зачуди се къде ли го водят и защо? До него имаше някой — вероятно редник, но когато Уелкъм се опита да каже нещо усети, че езикът му е надебелял, а устните — пресъхнали. Отново изгуби съзнание.

Следващия път успя да проговори. Сега се намираше в болница. Попита къде е и му отговориха, че е във Франкфурт, Германия, във военната болница на Американските въздушни сили, отделение „Изгаряния“.