Чтение онлайн

— Да не би да разбере някой. Да не би приятелите му да разберат. Те всички бяха ченгета от старата школа. Едва ли е смятал, че много от тях ще го подкрепят. Подозирал е, че ще му се присмиват или ще му обърнат гръб. Не е искал да стане за смях. Предпочитал е сам да изживява тези неща.

— Е, ако не е свързано с начина му на живот, тогава с какво?

Замислих се за момент.

— Ябълки.

— Моля? — озадачи се Травис.

— Казахте, че сте намерили ябълки — не само една ябълка до главата му, така ли?

— Четири. Може би убиецът е смятал, че след време Джими може да успее да прехапе ябълката докрай.

— Или пък може да е спирал след всяка буква.

— Защо?

— За да задава въпроси.

— За какво?

Този път отговори Сантос:

— За него — посочи ме той. — Той мисли, че е свързано със случая Уолас.

— А ти не ли?

— На гърба на Уолас не бяха изрязали думата „хомо“ — възрази Сантос, но усетих, че просто се прави на адвокат на дявола.

— И двамата са били измъчвани, за да проговорят — казах.

— И ти си познавал и двамата — добави Сантос. — Защо не ни кажеш какво търсиш тук?

— Опитвам се да разбера защо баща ми е убил двама младежи в една кола през 1982 година.

— Джими Галахър можа ли да ти отговори?

Не отвърнах, само поклатих глава.

— Какво според теб е казал на убиеца? — попита Травис.

Погледнах нанесените на Джими рани. На негово място аз щях да проговоря. Мит е, че хората могат да издържат на мъченията. Накрая всички се пречупват.

— Каквото е можел, за да ги накара да спрат — отговорих. Как е починал?

— Задавил се е. В гърлото му е била пъхната винена бутилка с гърлото напред. Това сигурно ще наклони везните в полза на версията за убийство от омраза. Има, как се казваше, фалическа символика, или поне като такава ще мине.

Беше отмъстително и унизително. Един почтен човек бе оставен гол и вързан, с дамга на гърба, която го бележеше сред останалите полицаи и хвърляше сянка върху паметта на човека, когото са познавали. Тогава се убедих, че не става дума за онова, което Джими Галахър е знаел или не е знаел. Наказали са го, задето е мълчал, затова каквото и да бе казал, нямало е да се спаси от онова, което е предстояло да се случи.

Сантос кимна на служителя. Двамата заедно отново положиха Джими по гръб и покриха лицето му, после го върнаха сред другите номерирани трупове. Затвориха вратата и ние си тръгнахме.

Навън Сантос запали още една цигара. Предложи и на Травис и той си взе.

— Знаеш ли — каза ми, — ако имаш право и това не е убийство от омраза, тогава е умрял заради теб. Какво премълчаваш?

Какво значение имаше? И бездруго всичко отиваше към края си.

— Върни се и потърси досието на убийствата в Пърл Ривър. Убитият младеж е имал знак на ръката си. Изглеждал е така, все едно е бил прогорен в кожата. Знакът е същият като онзи на стената на „Хобарт Стрийт“, нарисуван с кръвта на Уолас. Допускам, че някъде в къщата на Джими ще намерите подобен.

Травис и Сантос се спогледаха.

— Къде беше? — попитах.

— На гърдите му — отговори Сантос. — Написан с кръв. Предупредиха ни да си мълчим. Казвам ти, защото… — Той се замисли. — Ами, не знам защо ти казвам.

— Тогава какво беше всичко това вътре? Не вярвате, че е убийство от омраза. Знаете, че е свързано със смъртта на Уолас.

— Предупредиха ни първо да чуем твоята версия — каза Травис. — Нарича се „опипване на почвата“. Ние ти задаваме въпроси, ти не отговаряш, ние сме в задънена улица. Доколкото чувам, това е обичайната практика с теб.

— Знаем какво означава символът — каза Сантос, без да обръща внимание на Травис. — Намерихме един човек от Института по теология, който ни го обясни.

— Енохово „А“ — казах.

— Откога знаеш?

— Неотдавна. Не знаех, когато ти ми го показа тогава.

— С какво си имаме работа? — попита Травис и се поуспокои, когато разбра, че нито аз, нито Сантос ще налапаме въдицата му. — С култ? С ритуални убийства?

— И каква връзка имат с теб, освен факта, че си познавал и двете жертви? — попита Сантос.

— Не знам. Точно това се опитвам да разбера.

— Защо просто не те подложим на мъчения? — предложи Травис. — Разбирам какво го е тласнало онзи.

Не му обърнах внимание.

— Има един човек, който се казва Ейса Дюран. Живее в Пърл Ривър. — Дадох им адреса. — Разказа ми, че някакъв тип е оглеждал къщата му преди известно време и е разпитвал какво се е случило там. Ейса Дюран живее в къщата, където живеех аз, преди баща ми да се самоубие. Може би си струва да изпратите художник, който да нарисува портрет, който да изпита паметта на Дюран.

Сантос дръпна продължително от цигарата си и издуха дим към мен.

— Тези неща ще те убият — осведомих го.

— На твое място щях да се тревожа за собствената си тленност — отговори Сантос. — Допускам, че се криеш, но поне си включи проклетия мобилен. Не ни принуждавай да те завлечем в някоя килия и да те заключим, за да те пазим.

— Ще го пуснем ли? — попита невярващо Травис.

— Мисля, че засега няма да ни каже повече — обясни Сантос. — Нали така, господин Паркър? И то е повече, отколкото ще успеем да изкопчим от други хора.

— Пети отдел — обадих се.

Сантос се изненада:

— Знаеш ли какво представлява?

— А ти?

— Вероятно някакво секретно ниво, до което редовите полицаи като мен нямат достъп.

— Горе-долу. Не знам повече от теб.

— Кой знае защо не вярвам, че е истина, но предполагам, че засега можем само да чакаме, защото името ти сигурно е в същия списък като това на Джими Галахър и на Мики Уолас. А когато убиецът им се добере до теб, ще се наложи да караме в моргата или него, или теб. Хайде, ела, ще те хвърлим до метрото. Ще се радвам по-скоро да се разкараш от Бруклин.

Оставиха ме на спирката на метрото.

— Ще се видим — каза Сантос.

— Живи или мъртви — додаде Травис.

Гледах ги как се отдалечават. В колата не ми продумаха, но не ми пукаше. Бях твърде зает да размишлявам върху думата, изрязана на гърба на Джими Галахър. Откъде убиецът му бе стигнал до извода, че Джими е гей? Той бе пазил тайните си през целия си живот — своите и чуждите. Досетих се за сексуалната му ориентация само от неща, които майка ми каза след смъртта на татко, когато бях по-голям и по-зрял, а тя ме увери, че малцина от колегите на Джими знаят. Всъщност само двама човека знаели със сигурност, че Джими е гей, така ми каза. Един от тях беше баща ми.