Чтение онлайн

Тя въздъхва и казва:

– Трябва да намериш онова, което си скрил тук!

– Скрил съм нещо?

– Сигурна съм, че скри нещо, което да намериш след време. Защо иначе ще искаш да се върнеш тук?

– Няма логика в това.

Тя отмята кувертюрата на леглото, после коленичи и надниква отдолу.

– Мислиш ли, че ми е лесно? Почти цял живот чакам да се появи възможност и ти да се влюбиш в мен. Само че не мога да го направя, не и по този начин. – Вече разплакана, тя става, хвърля възглавниците от леглото и прокарва ръце по перваза.

Той се приближава към нея и слага ръце на раменете `u.

– Айралийн, успокой се. Нека да поговорим.

Тя преглъща и примигва, за да проясни очите си от сълзите.

– Последната вечер, преди да изтрият паметта ти... скри тук нещо, което да ти помогне да откриеш истината.

– Изтрили са паметта ми? – Партридж усеща, че му прилошава. – Но нали каза, че...

– Не, нямаше инцидент.

Партридж се замисля за целувката им. После отново оглежда стаята.

– Ние с теб бяхме ли...

Тя поклаща глава.

– Не, никога не си бил влюбен в мен.

Той потрива кожата на тила си; усеща пластмасовата отливка. После вдига ръка пред очите си.

– Тогава какво е станало с кутрето ми?

– Партридж – започва тя, – ако си искал да скриеш нещо тук, къде би го оставил?

– Нямало е как да знам, че трябва да търся нещо, нали така? – Чувства се объркан, но и ядосан. – Значи си ме лъгала през цялото време!

– Но сега ти казвам истината. Налага се да помислиш! Няма време!

Той се разхожда из стаята като замаян.

– Вече не знам кое е истина и кое... – Той поглежда Айралийн. – Какво имаше предвид като каза, че цял живот чакаш да се влюбя в теб?

Айралин обгръща с ръце колоната на леглото. Разплаква се.

Партридж отива при нея.

– Кажи ми какво става.

– За мен няма надежда – отвръща тя. – Но ти все още имаш шанс, Партридж. Имаш шанс да спреш всичко това.

– Какво да спра?

– Той ще те убие.

– Кой ще ме убие?

– Баща ти.

– Откъде ти хрумна? Та той дори започна да ме харесва...

Тя сграбчва Партридж за ризата.

– Ти можеш да го спреш – казва му тя. – Давам ти този шанс. Трябва да го приемеш.

– Айралийн...

Тя отстъпва назад. Обляга се на стената.

– Партридж, отказвам се от всичко заради теб.

– Но защо?

Поглежда го и се усмихва през сълзи.

– С теб – започва тя – се чувствах толкова щастлива, както никога досега. Винаги съм искала да разбера какво е усещането. Да бъдеш щастлив. И ти ми помогна да го изпитам.

– Айралийн. – Има толкова много неща, за които иска да я попита.

Тя плъзга гръб по стената и сяда на пода. Роклята `u се надипля около нея. После свива колене към гърдите си и закрива очи.

– Трябва да го намериш – изрича тя с приглушен и пресипнал глас. – Нямаш много време.

Преша

Насекоми

Отначало Преша пое тичешком, но бе невъзможно да поддържа темпото. Реши да тича само по надолнища, когато инерцията я улесняваше. Наоколо е тъмно. Затъкнала е Финън под мищница. От него струи лъч светлина – обхожда чепатите дървета и отскача обратно на пътя пред нея. Земята е обрасла с бръшлян, който покрива скалите, стволовете на дърветата и горските просеки. Неочаквано тя се подхлъзва, загубва равновесие, но успява да се хване за един клон. После хуква отново напред, промушва се под клоните и прескача изровените в земята коловози и стърчащите коренища. Знае, че времето не е на нейна страна. Калта обаче засмуква обувките `u и я забавя.

Сама е вече почти цял ден; спира само веднъж, за да поспи няколко часа под една естествена каменна тераса. Финън `u помага да се ориентира, като показва светлинното изображение на карта на старите пътища и земния релеф. Освен това непрекъснато отброява часовете до зимното слънцестоене. Седем часа и четирийсет и две минути. Има шанс да успее, но Преша се старае да не мисли за крайната цел, съсредоточавайки вниманието си върху пътя крачка по крачка.

Брадуел, Ел Капитан и Хелмут `u липсват. Целувката на Ел Капитан не излиза от главата `u. Обичам те, Преша Белс. Спомня си Брадуел, който я изпраща с поглед. Колкото повече мисли за тях, толкова повече се убеждава, че трябва да е тук, сама.

Няколко пъти зърва птици – може би прилепи. Изглеждат някак съсухрени и само се стрелват насам-натам вместо да кръжат във въздуха. През храстите пробягват дребни гризачи. Деформирани същества – хибриди с обгоряла кожа, обезобразени с всевъзможни сраствания. Това не я изненадва. Но въздухът по тези места е по-чист и светът `u се струва по-голям, тъй като вижда по-обширна част от заобикалящата я околност. Растителността тук също се възстановява по-бързо.

Крачолът на панталона `u се закача за бодлива вейка и тя пада в калта. Успява да омекоти удара с лакът, но от силния тласък Финън се забива в ребрата `u, изкарвайки въздуха `u.

Тя измъква крака си, разкъсвайки крачола. Усеща лека болка. Напипва драскотина и вижда, че пръстите `u са изцапани с кръв.

– Добре ли си? – пита Финън, примигвайки с лампички.

– Проклет трън – изтърсва тя.

Става, усещайки как драскотината пулсира, и грабва Финън. Хуква напред, но тук земята е още по-хлъзгава.

Има чувството, че пръстта под краката `u се движи, сякаш бръшлянът е оживял. Продължава напред възможно най-бързо, ала изведнъж усеща, че нещо се увива около глезена `u. Пада отново. Една пълзяща клонка се усуква около ръката `u. Опитва да я измъкне, но бодлите на клонката се забиват в кожата `u. От раните потича кръв. Друга пълзяща клонка пленява крака `u.

– Финън!

Нова вейка плъзва по рамото `u, извива се зад тила и се насочва към устата. Тя тръсва глава и яростно размахва ръце, разкъсвайки част от филизите. От земята изскачат жилави като канап клонки с тънки къдрави мустачета. Двамата с Финън са приковани към земята. Преша не може да помръдне от мястото си. Обзема я паника.

– Финън! Не мога да се освободя! – Само очите `u пробягват като обезумели. Не иска да умре по този начин. Просто ще изгние в земята. А Брадуел, Ел Капитан и Хелмут ще очакват завръщането `u, без да знаят какво се е случило.

Финън тихо бръмчи и въздухът се изпълва с борова миризма.

– Имаш ли нож? – извисява глас Преша.

Финън отвръща с кратко пиукане.

Усеща как започва да реже клонките. Отсича една от тях и тя се свлича на спирала от крака `u.

Финън пристъпва към клонката около здравата `u ръка и я прерязва. Тогава Преша изважда ножа от пояса си и двамата се хващат за работа. В този миг усеща как още една клонка се увива около глезена `u, впивайки се в кожата на обувката `u. Преша се обръща и я разсича.