Чтение онлайн

Но Партридж не иска и да чуе. Това е по-силно от него. Там има едно момиче от външния свят, момиче с обръсната глава. Трябва да я види. Бързо поема към лекарите и санитарите, скупчени пред една отворена врата. Ала Бекли го настига и го дръпва грубо назад.

Партридж светкавично се извърта и го сграбчва за гърлото. Хватката му е желязна. С нисък глас той изръмжава:

– Тук си, за да ме защитаваш, помниш ли?

Бекли помръдва с глава в знак на съгласие.

Партридж го пуска и се провиква към другия край на коридора:

– Какво става тук?

Лекарите и санитарите се споглеждат.

– Медицински случай – отвръща един от тях.

– Искам да видя пациента! – заявява Партридж, запътвайки се натам.

– Невъзможно. Има риск от зараза – изтъква един от лекарите.

– Зараза ли? – пита Партридж.

– Била е навън, сър. Тя се нуждае от... – Санитарят млъква и се оглежда, несигурен каква част от информация може да разкрие.

– От какво?

Един от лекарите излиза напред и му препречва пътя към вратата.

– Медицинска интервенция.

Калъпи за мумии. Чудно варварство. Нож.

Партридж удря в гърдите лекаря, който се блъска в стената и се строполява. Двама санитари му се нахвърлят в гръб, но Партридж бързо се отскубва от хватката на единия, а другия сграбчва за престилката и го тръшва на пода.

Миг по-късно нахлува в стаята. Само един прозорец го дели от Лайда. Тя седи на ръба на метална маса за прегледи. Носи бял гащеризон и хартиени чехли.

Лекарят кресва на всички да се разотиват.

– Хайде, вървете! Всеки да си гледа работата! – После влиза в стаята. Айралийн се шмугва подире му с бързи ситни стъпки. А Бекли остава да пази на вратата, за да се увери, че хората наистина се разотиват.

Опитвайки се да не повишава тон, лекарят казва:

– Не може да влизате тук! Разбирате ли?

Партридж не му обръща внимание.

– Това е еднопосочно огледало за наблюдение. Тя не може да ни види – добавя лекарят.

Той почуква по стъклото и Лайда вдига поглед.

Роклята `u, усещането от допира с ефирния плат, докато танцуват под изкуствени звезди.

– Партридж, трябва да тръгваме – обажда се Айралийн.

Но той не я чува. Цялото му внимание е погълнато от Лайда. От изявените скули, от наситено сините `u очи. Тялото на дете, сляло се ведно с тялото на майка си. Лайда се навежда да каже нещо на детето, обхваща брадичката му с ръце. Лайда, която върви през пустиня от пепел, тича с все сили към него, целува го насред облъхната от вятъра пустош. Очите `u са приковани в Партридж, но погледът `u сякаш минава през него. Пронизва го същата остра болка, онова смътно усещане за загуба и любовна тъга, ала то вече си има име – Лайда. И онази необяснима мъка, като че тялото му е прогизнало, натежало и безчувствено, вече знае причината – лицето. Нейното лице.

– Защо е тук? Какво `u има?

Лекарят въздъхва.

– Изглежда, е забременяла, докато е била навън. Но нямаме представа какво е съществото, което расте в утробата `u. По всяка вероятност е изнасилена, тъй като добре знаем на какво са способни нещастниците.

Думите на лекаря го разтърсват, сякаш някой е изкарал въздуха от дробовете му.

– Какво каза? – сепва се той.

– Тя е бременна, сър. Нещастницата, която преди е била Чиста, е бременна.

Партридж притиска ръка към стъклото. Опитва се да преглътне, но гърлото му е пресъхнало. Все още не може да си поеме въздух. Сякаш времето е спряло: Лайда е бременна. Очите му заблестяват. Ветровито небе, стая без покрив и една ръждясала месингова рамка на легло. Двамата с Лайда, сгушени под палтата. Допира на голата `u кожа.

– Трябва да говоря с нея.

– Партридж, недей – обажда се тихо Айралийн. Бекли влиза в стаята. – Кажи му, Бекли. Не може да говори с тази нещастница! Не и сега!

– Не и преди да се видиш с баща си – казва Бекли. – Няма друг начин. Предстои му операция, както и на теб. Не можеш да рискуваш да се заразиш.

– Излезте! – извисява глас Партридж. Поглежда Айралийн и добавя: – Айралийн! Излез! Наясно си какво означава това за мен! Всички вън!

От гърлото на Айралийн се изтръгва вик. Тя се обръща премаляла и посяга към рамото на Бекли. Не успява да се опре и влачейки се на колене по плочките, излиза от стаята. Бекли се спуска след нея, лекарят също. Тя поглежда за миг Партридж, след което забелва очи и се отпуска на пода.

Всичко е театър. Сигурен е в това. Понякога Айралийн е блестяща.

Партридж затръшва вратата и я заключва. Опитва да си поеме дъх, ала в дробовете му сякаш няма място. Лайда е бременна. Но не с някакво същество. А с тяхното дете!

Отново са в разнебитения вагон. „Хартиени снежинки" – чува собствения си глас. – Това ли е всичко, от което имаш нужда, за да си щастлива?“ А Лайда прошепва: „Да. От теб също." – Целува го. – И от това.“"

Изважда списъка от джоба си. Прегъва единия му край и откъсва долната част, за да остане квадрат. После го сгъва няколко пъти на триъгълник. Откъсва връхчето, а после пробива със зъби дупчици от двете му страни и назъбва третата.

Изважда плика от джоба си и пъхва листчето вътре. Взима таблетката и я мушва обратно в джоба си. Запечатва плика.

Най-сетне отваря вратата. Зърва Айралийн в коридора. Съвзела се е от припадъка и седи на сгъваем стол. Бекли е до нея. А докторът мери пулса `u. Щом Партридж се появява, тя издърпва ръката си и става. Той `u подава плика. Тя го притиска към сърцето си и го прегръща през кръста.

– Никога повече не ми викай – казва му тя.

А той прошепва на ухото й:

– Айралийн, погрижи се момичето да получи този плик. Разбра ли?

Тя кимва.

– Вярвам ти – казва `u той. – А ти вярваш ли ми?

Тя кимва отново. Понякога забравя колко е красива, съвършена, дори под прецизния грим хубостта `u го смайва – фините `u черти, заоблената брадичка, ослепително белите зъби. Но въпреки усмивката, в очите `u се чете тъга. Каквото и да се случи оттук насетне, вече няма да бъдат същите. Партридж я целува по бузата. Жестът му я учудва. Тя докосва мястото.

Той поема по коридора. Хората се разпръсват, щом се приближава. Скоро Бекли го настига. Двамата вървят в пълно мълчание. Съотношението на силите е променено. Сега Бекли се бои поне малко от него.

Минават през лабиринт от коридори и накрая спират пред една врата.

– Тук ли е?

Бекли кимва. Партридж не може да прецени дали изражението на телохранителя издава омраза или неохотно уважение.

Влизат заедно в стаята на баща му. До леглото стои друг телохранител.

– Искам да остана за малко насаме с него – казва той на Бекли. – Изведи и пазача.

Погледите им се срещат и за миг Партридж се пита дали Бекли няма да му се опълчи. Задържайки погледа си, Партридж добавя: