Чтение онлайн

На земята са насядали три момиченца и пеят някаква песен. Родени са след Детонациите, но като всички деца, родени по това време, не са лишени от деформации. Детонациите увредиха клетките в самите спирали на ДНК. Никой не бе пощаден – дори следващите поколения. Едно от момичетата е обръснато почти нула номер, сякаш е въшлясало, и възлестите кости на черепа `u са изложени на показ – от едната страна е издут, като че ли вътре е натъпкан повече от един мозък. Рамото на второто момиче стърчи през дрехата, извито напред. Кожата и на трите е на петна. Учите им са уморени.

Щом го забелязват, те стават и свеждат глави. Униформата на ОСР дълго време е била символ на страх и тъй като не е по силите му да промени този факт, Ел Капитан използва този страх. Страхът може да бъде предимство.

– Свободно – казва той. Момичето с изкълченото рамо вдига поглед и потръпва, изплашено от Хелмут, който сигурно е подал глава. – Това е брат ми.

Към тях приближава мъж с издут торс може би от някакво образувание, довело до разширяване на гръдния кош.

– Не правим нищо лошо. Всичко е в името на доброто.

– Просто се чудя какво става тук – казва Ел Капитан, прехвърляйки пушката на гърдите си.

– Дадохме дума – отвръща мъжът.

Една висока млада жена с очертаваща се плитка под кожата на лицето казва:

– Истинска е! Те могат да ни спасят. Тя е живото доказателство. Аз я намерих. Това е всичко. Не е далече оттук.

– По-полека – спира я Ел Капитан. – Струва ми се, че вдигате клада.

– Клада – повтаря Хелмут и всички го зяпват с опулени очи.

– Искаме да разберат, че сме я намерили и сме готови да принесем в жертва трите момичета – обяснява младата жена с плитката на лицето. – Ще ги качим горе и ще чакаме.

– Онази в средата е дъщеря ми – казва мъжът с широкото туловище и посочва момичето с обръсната глава.

– Кого сте намерили? – пита Ел Капитан. – Някакво момиче?

– Някакво момиче?

– Момичето с новото послание – отвръща жената. – Доказателството, че могат да спасят всички ни!

– Кога намерихте това момиче?

– Оттогава има три дни – казва жената.

– И кой е този, който ще ни спаси? – пита Ел Капитан, въпреки че знае отговора. Куполът е изпратил послание по някакво дете. Това ли е причината Хейстингс да го доведе тук?

Младата жена се усмихва и плитката на лицето `u се извива. Тя вдига ръце към Купола и казва:

– Милосърдните. Онези, които бдят.

Ел Капитан и преди бе чувал подобни брътвежи – тези хора са поклонници на Купола, смятащи Уилъкс и хората му за богове, а Купола за рай.

Той потрива цевта на пушката си само да им напомни, че освен Купола има и други авторитети, с които да се съобразяват.

– Не мисля, че това е добра идея – отбелязва той спокойно. – Ще трябва да ви помоля да се разотидете.

– Но ние подготвяме момичето с новото послание за кладата – възразява младата жена. Лицето `u е пламнало, сякаш е болна. Погледът `u е разфокусиран.

– Да не се каните да я изгорите?

– Да я изгорите? – прошепва Хелмут. Ел Капитан долавя звука от разтварянето на джобното му ножче.

– Искаме да `u се поклоним и да я почетем. Така се надяваме да приемат и другите. – Докато говори, тя се олюлява и полата се люшва край пищялите – бледи и пепеляви.

Ел Капитан отново хвърля поглед към трите момичета. Те присвиват очи и накланят глави настрани. Дори не изглеждат изплашени, което го кара да се чувства неспокоен.

– Ангелите – казва мъжът с широкото туловище – никога не са далече.

– Не чуваш ли жуженето на свещените им духове? – пита младата жена.

– Специалните сили ли? Това не е никакво свещено жужене, със сигурност.

– Със сигурност – повтаря Хелмут.

– Не ни вярваш – казва младата жена. – Но това ще се промени.

Той насочва пушката към мъжа с ръчната количка.

– Какво ще кажете някой да доведе момичето, веднага!

– Веднага – прошепва Хелмут.

Младата жена поглежда мъжа с ръчната количка.

Той кимва.

– Тя е в града, където я пазят – отбелязва жената. – Ще те заведа. – Отправя се към другия край на гората. Ел Капитан тръгва след нея. Тя поглежда през рамо, обръщайки към него очертаващата се под кожата `u плитка и казва: – Тя е истинска, честна дума. И е доказателство. Ще го чуеш от самата нея.

Но в мига, в който завършва изречението си, тя стрелва поглед зад Ел Капитан и очите `u се разширяват. Прошепва със страхопочитание:

– Погледни!

Но Ел Капитан няма желание да гледа нататък. Има лошо предчувствие. Хелмут се извива, за да види какво има зад тях. Накрая Ел Капитан поема дълбоко въздух и се обръща.

Огромният Купол се издига на хълма отвъд кладата, масивният му корпус се извисява властно над тях, кръстът му пронизва смолисточерните облаци. Отначало не забелязва нищо необичайно, с изключение на няколко малки черни точици. Но после разбира, че точките се движат. Те имат крака. Всъщност това не са точки, а ситни черни паякообразни същества, които пропълзяват навън през малък отвор в основата на Купола. Лъскави и механични, плъпват в безпорядък.

– Изпращат ни дарове! – възкликва младата жена.

– Аз не мисля така. Не, това не са дарове – отвръща Ел Капитан.

– Не са дарове – повтаря Хелмут.

Дори от това разстояние Ел Капитан може да се закълне, че чува потракването на металните тела и хрущенето на пясъка под шиповете на крайниците. Зли твари, създадени от Купола. Незабавно трябва да извести Брадуел и Преша.

– Не разполагаме с много време – подхвърля на младата жена. – Да побързаме.

На път за града Ел Капитан научава, че младата жена с плитката на лицето се казва Маргит. Тя не спира да говори – как, докато беряла пумпалки, се натъкнала на момичето и на слепия му приятел – но Ел Капитан почти не я слуша. А случва ли се да забави темпо, той я смушква с пушката в гърба. С колко време разполагат преди паяците роботи да стигнат до града? Крачката им са малки, но бързи.

Ел Капитан и Маргит преминават бързо по уличките с мрачни колиби, построени от камъни, шперплат и брезент. В града се долавя неизменната смрад на нещо гнило – натрапчивия лъх на смърт, сладникаво-киселата воня на разлагащи се тела и на цвъртящо на шиш месо.

Заобикаляйки руините, Ел Капитан брои по навик стълбчетата пушек. Всяко просмукващо се сред отломките стълбче дим идва от пещера, пълна с пясъчни създания или зверове, които повличат надолу оцелелите и се хранят с тях. Ел Капитан бе изгубил доста войници сред руините.