Чтение онлайн

През цялото време се оглежда за Специалните сили, които непрекъснато кръстосват града. Но от тях няма и помен, което го изпълва с безпокойство. Дали не са се евакуирали, защото знаят за паяците?

Маргит го отвежда до дренажна тръба, пред която на пост стоят групита – двама мъже със съединени торсове и една жена, сраснала се наполовина за гърба на единия мъж. Не е изключено да са били непознати, пометени от Детонациите, докато са чакали на автобусната спирка или на гишето в банката. Ел Капитан поне се е слял с някого, когото познава. С човек от семейството.

Единият мъж е въоръжен с верига, другият – с камък, а жената го гледа свирепо изпод тъмната си качулка. Щом зърват пушката и униформата, те отстъпват леко назад.

– Иска да я види със собствените си очи – казва Маргит.

Групитата кимват и го пропускат.

Дренажната тръба е огъната от едната страна, но иначе изглежда здрава. Тъй като са прекалено високи, за да стоят изправени, Ел Капитан и Маргит поемат навътре приведени. Гърбът на Хелмут се трие в горния край на тръбата. Той изскимтява.

– Не мрънкай – сгълчава го Ел Капитан.

– Не мрънкай – отвръща Хелмут.

Ел Капитан зърва една ръчно изработена маслена лампа и неколцина души, сгушени около нея. Той спира и се обръща към Маргит:

– Искам да я видя насаме. Всички да излязат.

– Но тя е прекалено ценна – възразява Маргит.

– Това не е мой проблем.

– Не може ли двама от нас да останат? Само ние, които я открихме? Ще стоим тихо.

Ел Капитан оглежда обвитите в сенки лица.

– Добре, но другите да излязат.

– Другите – казва Хелмут, сякаш е по-добър от тях, понеже остава. Но къде би могъл да отиде?

Маргит пристъпва към скупчените отпред хора. Завързва се кратък спор, след което те се оттеглят, като се шмугват покрай Ел Капитан и хукват надолу по тръбата.

Освен Маргит той различава две фигури, седнали на пода, едната по-едра от другата – сляпата берачка на гъби и момичето.

Щом се приближава към тях, Маргит казва:

– Този човек иска да говори с теб. Иска да научи истината.

Ел Капитан премята пушката на гръб и коленичи. На светлината успява да разгледа по-добре очите на сляпата берачка – обгорени от Детонациите. Има много слепци като нея. Катарактите не са помътнели както бе при баба му от времето Преди. Не, очите на тази жена блестят, приличат повече на котешки, отколкото на човешки.

– Това момиче е свещено – казва сляпата жена. – Ангелите я пазеха, докато не се появихме ние, и тогава я повериха на нашите грижи. – Тя протяга ръка и докосва бледото лице на момичето.

Гърлото на момичето се свива и то заплаква.

– Гласът `u... – продължава сляпата берачка. – Гласът `u не е като нашите. Той е пречистен. В него няма никаква дрезгавост. Звучи като пеещи камбани!

– Защото тя е Чиста! – казва Маргит. – Тя е момичето на новото послание и ще ни донесе спасение!

– Мисля, че мога да ти помогна – обръща се Ел Капитан към момичето. – Или поне се надявам.

Момичето вдига поглед към него и отмята косата от лицето си, което е бяло като мляко.

– Казвате, че е Чиста? – подхвърля Ел Капитан.

– Чиста? – повтаря Хелмут, привеждайки се напред, за да погледне по-добре.

– Вдигни `u ръкавите – отвръща Маргит. – Щом трябва, увери се с очите си.

– На мен не ми трябва – заявява с гордост сляпата берачка.

Ел Капитан поглежда момичето, после я хваща за ръка. Изглежда, не се бои от него. Всъщност в очите `u се чете молба. Той дърпа нагоре ръкава, разкривайки съвършената `u кожа. Онемял от изненада, вдига и другия ръкав. Кожата на тази ръка също се оказва безупречно чиста.

– Казвате, че не е родена в Купола? Тя не е Чиста.

– Преди беше обезобразена и живееше с други безпризорни деца. Част от сираците я разпознаха – обяснява Маргит.

– Как се казваш? – Ел Капитан пита момичето.

Тя не помръдва, не обелва нито дума.

– Името `u е Уилда – обажда се Маргит. – Научихме го от сираците и тя се обръща на него.

– Кажи му новото послание – подканя я сляпата берачка, след което протяга ръка и докосва лъскавата коса на момичето. – Хайде, кажи го.

Момичето сплита пръсти под брадичката си и се затваря в себе си.

Ел Капитан се обръща към нея:

– Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

На рамото му изниква ръката на брат му. Хелмут държи малка лодчица, издялана от дърво. „Проклятие – мисли си Ел Капитан, – това Хелмут ли го е направил?“ Предметът изглежда толкова изящен и красив, че Ел Капитан усеща как гърлото му се стяга. Очите му се насълзяват.

Лодката е подарък. Момичето я приема и я обгръща в шепи.

– Кажи ми – изрича Хелмут. – Кажи ми.

Преша

Кадет

– Задавал ли си лични въпроси на кутиите? – интересува се Преша. – Да кажем, за родителите ти? – На разчистения край на металната маса ядат белезникаво месо от консерви.

– Да – кимва той.

С прибрани ръце и крака Финън е притихнал на пода до един радиатор, който от време на време излъчва слаба топлина. Лампичките му светят приглушено. Тя се приближава и коленичи до него.

– Обича ли да стои на топло?

– Всъщност мисля, че се зарежда с енергия. Изглежда, го привличат електрическите контакти, лампата, която използвам за четене, и радиаторът, когато започне да бръмчи. Нямам представа как точно извлича енергията от тях, но това обяснява оцеляването му.

– Ами другите?

– Пусна ли ги от контейнера, правят същото.

Щом Брадуел споменава контейнера, в съзнанието `u незабавно изниква образът на обезобразеното мъртво момче с велосипедна рамка през гърдите му. Не може да се отърси от представата за тялото му, проснато на масата за аутопсии. Вижда като на лента всички смъртни случаи, които бе видяла през последните месеци.