Чтение онлайн

– Това момиче е доказателство, че можем да ви спасим! Ако не изпълните молбата ни, ще убием заложниците. – Впива пръст до болка в гърдите си и описва кръст, пресечен с окръжност. Настъпва тишина.

Уилда отваря очи. Преша пристъпва към нея и коленичи. Момичето забелязва главата на куклата. Обгръща я заедно с ръката на Преша и започва да я люлее, утешавайки самата себе си.

– Искаме да върнете сина ни. Това момиче е доказателството. – Накрая се отпуска в скута на Преша.

Преша започва да я люлее.

– Тихо, всичко ще се оправи. – Преша бе научила наизуст първото послание, написано на листчетата, които вид летателен апарат бе разпръснал. И започва да декламира: „Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. Засега ще бдим отдалече с чувство на милосърдие.“

Момичето кимва. Сега вече говорят на един и същи език.

– Какво става? – обажда се сляпата жена.

– Тихо – отвръща Маргит. – Не говори.

– Кръстът – обръща се Преша с тих глас към другите. – Пресечен от кръг по средата. Същият като този, който бе отпечатан в края на първото послание. – Тя поглежда Брадуел. – Двете послания много си приличат.

– И как точно? – пита Брадуел.

– Не знам. Но са еднакви по дължина и по форма. Разбираш ли?

– Двайсет и девет – казва Ел Капитан.

– Двайсет и девет какво? – пита Брадуел.

– Думи. Всяко послание съдържа точно двайсет и девет думи – обяснява Ел Капитан.

– Всичко ще е наред – Преша продължава да шепне на Уилда, разтривайки тясното `u гръбче.

– Наред, наред – гука Хелмут.

Прегърнало куклата, момичето прошепва:

– Искаме да върнете сина ни.

– Да, знам – отвръща Преша. – Ние ще се погрижим за теб.

Ел Капитан

Паяци

Брадуел вдига момичето, което все още държи главата на куклата и ръката на Преша. Сляпата жена сипе проклятия и яростно го дращи.

– Тя е наша! Пусни я!

– Дръпни се! – кресва Преша и отблъсква сляпата жена. Двамата с Брадуел отнасят бързо момичето.

В същото време Маргит крещи на Ел Капитан:

– Искаме да станем Чисти! Ти познаваш сина им! Знам, че е така! Предай го! Ако не го предадеш, ние сами ще го заловим!

– Не ме заплашвай! – отвръща Ел Капитан.

– Това не е заплаха! – вика Маргит.

– Нима Посланието не докосна сърцето ти? – обажда се сляпата жена.

– Не намесвай сърцето ми! – казва Ел Капитан.

– Моето сърце! – обажда се Хлемут.

– Предай сина им! – настоява Маргит.

Тогава сляпата жена започва неистово да крещи:

– Чисти! Можем да бъдем Чисти!

– Чисти! Чисти! – подема Хелмут, сякаш това е птичи зов.

Маргит сграбчва Хелмут за ризата и дръпва с все сила. Ел Капитан грабва пушката и се прицелва в нея.

– Не ме предизвиквай. Обикновено стрелям, без много да мисля. Вразуми и приятелката си.

– Ако трябва, ще умрем за новото послание!

– Убий ни! – кресва сляпата жена.

– Това ли искате? – отвръща Ел Капитан и запъва ударника на пушката. Двете притихват. Сляпата жена познава добре този звук. Хелмут се свива на гърба на Ел Капитан, прилепил лице до тила му.

Маргит сграбчва приятелката си за ръката.

– Джазелия, ангелите ще бдят над всяка нейна стъпка! Имай вяра!

Откъм изхода отеква гласът на Брадуел:

– Паяците! Вече са тук!

Ел Капитани и двете жени се втурват навън. Навред гъмжи от паяци. От групитата няма и помен. Изгорените дрехи все още тлеят. Притиснал Уилда към гърдите си, Брадуел хуква заедно с Преша към колата. Издяланата от Хелмут лодка изхвръква от ръката на момичето и тупва в прахоляка. Невъзможно е да се върнат за нея. Вратата се затръшва, докато паяци трополят по капака на колата.

Един паяк пропълзява до Ел Капитан. Той стреля по него, но пропуска.

Сляпата жена надава писък.

– Тези същества са изпратени от Купола – казва Маргит. – Куполът е добър! – С ъгълчето на окото си зърва паяк, който пълзи бързо по един камък. Тя посяга към него.

– Недей! – кресва Ел Капитан.

Ала твърде късно. Паякът е свива и скача върху нея. Шиповете на краката му се забиват в ръката `u. Очите `u се разширяват, а една миниатюрна червена лампа, закрепена на топчестото му телце, започва да примигва. Разнася се пиукане – продължително и едва доловимо несекващо пиукане. Ръкавът се напоява с кръв. Лицето `u побледнява.

– То избра мен! – В гласа `u звучат радост и болка.

Друг паяк се промъква до крака на сляпата жена. Ел Капитан стреля по него и пак пропуска.

– Бягай! – кресва той. – Или ще те застрелям! Бягай, бягай, бягай!

– Бягай – повтаря Хелмут.

Сляпата жена дръпва Маргит и двете побягват. Ел Капитан се втурва обезумял към колата. На задната седалка Преша държи в скута си момичето, което не отделя поглед от очите на куклата; вероятно е в шок.

– Влизай! – изкрещява Брадуел от предната седалка. Включва двигателя.

Тогава Ел Капитан съзира падналата в прахоляка лодка. Ще успее, сигурен е в това.

– Хелмут, трябва да взема проклетата лодка. Тази красива проклета лодка си я направил ти!

– Влизай! – повтаря Хелмут, хвърляйки се с цялата си тежест към вратата.

Един паяк полазва по ботуша на Ел Капитан. Той подскача. Стреля. От удара на куршума се вдига прашен гейзер. В мига, в който сграбчва дръжката на предната врата, млад мъж се спуска към него с писъци. Един метален паяк е забил щипци в бедрото му; крачолът на панталона му е почернял от кръвта. „С теб е свършено“ – мисли си Ел Капитан. А може би с всички тях е свършено. Армията му още не е готова. А и няма да бъде. Куполът е изпратил паяците да ги избият.

Ел Капитан решава да остави мъжа. Какво друго да стори? Преша обаче изскача от колата и се спуска към човека.

– Остави го – извисява глас Ел Капитан. – Навсякъде гъмжи от паяци! – После подхвърля на Брадуел да остане с момичето и се втурва към Преша.

– Не можем да му помогнем – казва `u Ел Капитан. – Трябва да се махаме оттук.

– Можем да му помогнем! – Тя прокарва внимателно пръсти по гърба на паяка, на който блести червен дигитален часовник: 00:00:06... 00:00:05. – Отброява времето назад!