Чтение онлайн

Момичета призрачни, сенки прозрачни,

момичета призрачни.

Кой ще ги избави от света ужасен? От света жесток?

Реката е широка, течението зове, извива се, зове.

На възрастта на Уилда Преша често се замисляше за призрачните момичета, обитаващи речния бряг с окъсани униформи и дантелени якички от люспеща се кожа – толкова чудновата особеност, че не се съмняваше в реалността `u. Замисля се дали не знае някоя по-весела история, която да разкаже на Уилда, но момичето диша дълбоко. Клепачите потрепват в съня `u. Преша се пита как ли изглеждат сънищата `u. Дали е била в Купола? Какво е видяла там? Устните `u се извиват в мимолетна усмивка, която бързо се стопява. Ръцете `u, обгърнали здраво главата на куклата, се отпускат. Преша слага ръка върху нейната и долавя лека вибрация. Не е от друсането на пикапа по пътя, а от някакво трептене в самата нея.

Сеща се за Уилъкс, който трепери в резултат от дългогодишно стимулиране на мозъка. А това, надява се тя, в най-скоро време ще доведе до смъртта му. Замисля се за бункера, където бе попитала майка си защо не я е имунизирала срещу кодиране на мозъка, защо не са разтворили в питейната вода създаденото от нея лекарство. Майка `u бе обяснила, че дозата за възрастен може да убие дете. Освен това е имала възможност да имунизира Партридж срещу една-единствена форма на мозъчно стимулиране и тя е избрала поведенческото кодиране. Защото е искала да съхрани свободната воля на сина си. Но защо не е дала нищо на Преша? Ами защото е била прекалено малка. Било е твърде рисковано.

Но какво са сторили с Уилда, за да я пречистят? Дали пък лекът не е някоя нова болест като ускорената клетъчна дегенерация на Уилъкс? Дали не разрушава организма `u? Дали това треперене не е първият симптом?

След час Брадуел паркира пикапа на един хълм между две разрушени къщи в покрайнините на Разтопените земи. Пред тях се откриват бетонни основи, прорязани от циментови изкопи за плувни басейни – кръгли, овални, извити като бъбрек – обгорени метални скелети на автомобили и разтопена пластмаса – някогашни люлки и пързалки. Мрежата от дъговидни улици плъзва като ветрило в пущинака на Мъртвите полета.

Брадуел излиза от колата и крачи насам-натам. Ел Капитан и Хелмут също слизат и присядат на капака. Преша остава при Уилда, която още спи, свила ръце до гърдите си, и потреперва лекичко. Ала неочаквано момичето се раздвижва, става рязко и казва:

– Доказателство, че можем да ви спасим. – Тя поглежда през прозореца.

– Чакаме да дойде помощ – казва `u Преша. Момичето раздрусва дръжката на вратата. – Искаш ли да видиш къде сме?

Уилда кима.

Преша отключва. Двете излизат навън и отправят взор към Разтопените земи, където вятърът носи пепелта на тъмни талази.

– Някаква следа от тях? – пита Преша.

– Още не – отвръща Брадуел.

– Кой знае как ще се появят – като спасители или като врагове – отбелязва Ел Капитан. – Въпрос на късмет.

Уилда поема към един разрушен дом.

– Повикай ни, ако се появят – казва Преша и тръгва след момичето.

Двамата с Хелмут кимат, впили поглед в земите долу.

Преша следва Уилда, която я отвежда в задния двор на къщата. Там откриват останките на циментов басейн. Дълбоката му част е претъпкана с градински мебели и някогашна беседка – разкривена, очукана и покрита с пепел. Килната е на една страна като смачкан кринолин. Уилда присяда на ръба откъм плитката страна и скача в басейна.

– Почакай – казва Преша и се спуска след нея. Уилда отива до беседката и сяда по турски на дъното на басейна. Преша се настанява до нея. – Все едно си играем на семейство – подхвърля тя. – Харесваш ли тази игра?

Момичето кимва.

– Чудя се – продължава Преша, като изважда Фридъл от джоба си и го пуска да полети – дали децата в Купола играят на тази игра. – Ако не живееш в постоянно търсене на истински дом – сигурен и щастлив – ако имаш такова място, дали ще изпитваш нуждата да играеш на семейство? За миг си представя как готви в уютна кухня, а Брадуел се суети наоколо и `u помага. Тя с ръка, сляла се с глава на кукла. И той с птиците, загнездени на гърба му. Не. Това е невъзможно. Всъщност тази представа я плаши. Сякаш предизвиква съдбата.

Уилда я поглежда стреснато.

– Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници.

– Казваш, че са били лоши с теб? Страшно ли беше там?

Тя поглежда към другия край на басейна и тръсва глава.

– Беше ли хубаво?

Уилда поклаща глава отново.

– Не е било страшно, нито пък хубаво. Какво беше тогава?

Уилда ляга на земята и затваря очи, след което ги отваря и започва да примигва, сякаш я облива ярка светлина. Съединява палеца си с останалите пръсти и започва да ги разтваря и събира, показвайки, че някой над нея говори. Повтаря същото с другата ръка. Още един човек, който говори. Обръща ръце към себе си, после – една към друга. Разговорът продължава.

– Не си била заложница, а опитно зайче? Нещо, с което да експериментират?

Уилда кима. После става, свива крака към гърдите си и обляга брадичка на коленете си.

– Значи, не си видяла как живеят, какви са домовете им и всичко останало?

Уилда разтърва глава. Не. Изглежда, всеки миг ще заплаче. Преша сменя темата.

– Можеш ли да плуваш?

Момичето я поглежда учудено.

Преша ляга по гръб и започва да прави движения, сякаш плува.

– Нямам представа дали някога са ме учили да плувам – казва тя. – Смешно, нали? Сигурно си мислиш, че би трябвало да знам.

Уилда ляга по гръб и също се прави, че плува.

Чува се тупване – това е Брадуел, скочил в плиткия край на басейна. Той се приближава към тях.

– Забелязахме ги. Наблизо са. А вие какво правите?

– Плуваме. Какво друго? Намираме се в басейн – отбелязва Преша.

Брадуел наднича в беседката.

– Разбира се – отвръща с усмивка.

– А ти можеш ли да плуваш? – пита го тя.

Той кимва.

Тя става.

– Жалко, че кадетът не е умеел да плува.

Той я поглежда.

– Прочетох изрезките в моргата.

– Душиш ли, що ли?

– А ти криеш ли нещо?

– Не.

– Значи не душа – отвръща тя. – Защо си ги извадил?

Уилда скача и се спуска след Фридъл, който кръжи над главата `u.

– Намерих ги след погребението на родителите си в торбичка „Зиплок“, прибрана в сандъка. Опитвали са се да съберат материали за съдебно дело и да разобличат Уилъкс. Смятали са, че са попаднали на улика.

– Но Уилъкс е получил сребърна звезда за това, че се е опитал да спаси кадета. Какво са очаквали да открият?

– Никога няма да разбера.

– В онази статия Уолронд определя постъпката на Уилъкс като проява на храброст. Може би Уолронд и Новиков са били част от седмината избраници. Майка ми спомена, че един от седморката е загинал млад, веднага след като направили татуировките.

– Не знам за Новиков, но Уолронд не е сред тях.

– Откъде знаеш?

– Просто знам.

– Да не искаш да кажеш, че се доверяваш на интуицията си, а не на логиката и фактите?

Той поклаща глава.