Чтение онлайн

– Кои сте вие?

– Ригс – представя се момчето.

– Дарс – отвръща момичето.

– Свободно – казва Ел Капитан. Май не са го виждали преди. Изглеждат напрегнати. Вероятно само са чували за него – дали не е старият Ел Капитан, който преследва новобранците из горите като живи мишени? Или пък онзи Ел Капитан, който им обеща прясна вода, храна и оръжие?

Над тях се разнася плясък на криле. Всички поглеждат нагоре. Белезникава сова кацва на един клон, който се превива под тежестта `u.

– Тези сови са като лешояди – казва Ел Капитан. – Виждал съм да нападат полумъртъв войник.

– Полумъртъв? – учудва се Ригс. – Как така?

– Ами просто още не беше издъхнал. Ето как.

– Ето как – повтаря Хелмут.

– Надушва кръвта. Скоро ще долетят и други – заключава Ел Капитан. – Те са като акули, а във водата има кръв.

– Не знам нищо за акулите – отбелязва Ригс.

– Не съм те питал.

Рикс поклаща глава със свити от тревога устни.

– Ще ми трябва помощ, за да стигна до наблюдателния пост. Някой друг да е идвал тази вечер? Който и да е?

– Който и да е? – пита и Хелмут.

– Не, сър. Мисля, че не – отвръща Ригс. – Трябва ли да очакваме някого?

– Надявах се Преша Белс и Брадуел да се появят. Свържете се с радиостанцията и попитайте.

Войниците се споглеждат.

– Нямате ли уоки-токи? – Той бе оставил своето в колата по нареждане на майките.

– Не, сър. Още не сме ги заслужили – отвръща Ригс. – На служба сме от две седмици.

– Чудесно – казва Ел Капитан.

Още една сова каца наблизо. На Ел Капитан никак не му харесва, че клюнът `u изцапан с кръв. Изглежда, тази вечер е пирувала. Дано не е някой, когото познава.

– Поне сте въоръжени – отбелязва той. И без това днес достатъчно пострада. – Един от вас трябва да изтича обратно до наблюдателния пост – който е по-бърз и с по-здрави дробове. Там ще пита за Преша и Брадуел. Ако няма сведения за тях, ще изпрати войници в гората на разузнаване. Разбрахте ли?

– Аз съм по-бърза – казва Дарс.

– Наистина ли? С тази гърбица? – не вярва Ел Капитан.

Момичето понечва да каже нещо, но се отказва. Дали щеше да изтърси някое остроумие за онова на собствения му гръб? Може би смятат, че се е размекнал?

– Хайде, казвай.

– Ригс не е толкова бърз.

– Добре – казва Ел Капитан. – Какво, по дяволите, чакаш? Тръгвай!

– Тръгвай! – повтаря Хелмут.

Дарс отдава чест и се втурва обратно. Долитат още няколко сови.

– А ти, Ригс, ще ми помогнеш да стана и да стигна до наблюдателния пост. Ясно ли е? Ще ми служиш като патерица.

– Да, сър – отвръща Ригс.

Ел Капитан изнася напред тежестта на двете тела – неговото и на Хелмут. Ригс кляка. Той обгръща раменете му и казва:

– На три. Едно, две, три. – Ригс започва да ги вдига. Накрая Ел Капитан става, балансирайки на един крак. Опитва да пренесе част от тежестта си на ранения крак. Изгаряща болка разкъсва прасеца му. Порезната рана е много дълбока, а и Хелмут е превързал така стегнато мястото, че кракът му пулсира. – Добре. Да вървим.

– Да вървим – повтаря Хлемут.

Уилда събира набързо частите на паяка робот. Ел Капитан понечва да я скастри, но се отказва. Разглобен, паякът не представлява заплаха. А момичето бе загубило лодката, така че, нека ги вземе.

Ригс е дребен на ръст и подкрепата му е незначителна. Пътят е каменист. Уилда отново върви начело с фенерчето. Ел Капитан усеща пареща болка в прасеца. Може да е инфектиран. Може би тъкмо тази миризма привлича совите тук. Вече са цяло ято и пляскат с криле над тях.

Ел Капитан чува пръхтене откъм храстите.

– Да побързаме – подхвърля на Ригс.

Пита се дали Дарси е заварила Преша и Брадуел в наблюдателния пост. Вероятно седят край камината в старата къща на директора. Или пък спасителният отряд е вече в гората. Войниците със сигурност ще намерят Преша и Брадуел – дано да са живи – ако въобще са успели да се измъкнат от Мъртвите полета.

Внезапно една от совите събира смелост. Спуска се ниско. Ел Капитан замахва и перва краищата на перата `u.

– Дай ми пушката си – казва Ел Капитан. – На служба от две седмици, а? Май имам по-добри шансове от теб, макар да съм нестабилен, пък и мишената е подвижна.

Ригс спира, сваля пушката от гърба си и помага на Ел Капитан да нагласи ремъка. Доволен е, че отново държи пушка в ръцете си. С оръжие винаги се чувства по-добре. Отново чува пръхтене и зърва два бивни да се подават иззад храстите. После изчезват.

Уилда запява с треперещ като ръцете `u глас:

– Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници.

Ел Капитан вижда сечището, което прозира между дърветата. Останалото знае наизуст – разбитият път води до мястото с арката, сега разрушена; после извива край няколко надвиснали дървета и стига до металния скелет на потрошена оранжерия, разкривени футболни врати, живи плетове, оставени да растат на воля, мъхнати филизи, пълзящ по камъните крехък бръшлян, цъфтящи през лятото жълти цветя с бодливи венчелистчета и глухарчета, които му приличат на триглави бебета. Цялото място сякаш е обитавано от духове.

Изведнъж Уилда спира и насочва фенерчето към храстите.

Ел Капитан нарежда на Ригс да спре. Намират се в края на гората.

– Какво има?

– Не знам – отвръща Ригс. – Тя е обладана от духове.

– Уилда – обръща се към момичето Ел Капитан. – Какво има?

Момичето се навежда и накланя глава, така че да вижда по-добре.

– Назад, Уилда, много бавно – казва `u спокойно Ел Капитан.

Но тя не се подчинява. Вместо това понечва да докосне нещо.

– Не! – кресва Ел Капитан.

Глиганът изгрухтява и се спуска напред.

Електрическото фенерче тупва на земята. Уилда вдига ръка и пада по гръб. Глиганът – с козина като на койот – насочва бивните си към крехкия `u гръден кош.

Ел Капитан избутва Ригс и вдига пушката, но в този миг над него се спуска сова и го удря с крилете си. Останал без опора, той залита напред и стъпва на ранения си крак, който поддава. Стреля, ала куршумът се забива в пръстта.

Уилда започва да пищи като сирена. Глиганът спира, сякаш уплашен. Вдига рязко глава и подушва с гумената си зурла. Разтваря широко челюсти, разкривайки острите си зъби, и ужасяващо квичи.