Чтение онлайн

– Да. – Забелязва, че косата му стърчи в пълен безпорядък. И двамата имат навика да изчезват в продължение на дни. Брадуел е напълно обсебен от шестте черни кутии, които изпълзяха от овъглените останки на фермерската къща и прекарва дни наред, затворен в старата морга в мазето на щаб-квартирата, където живее напоследък. А Преша е погълната работата си с протезите. Брадуел все още е твърдо решен да проумее миналото, докато тя е посветена на идеята да помага на хората тук и сега. – И ти ли си буден цяла нощ?

– Ами, да. Предполагам. Сутрин ли е вече.

– Почти.

–Значи, отговорът е да. Направих пробив с черните кутии. Една от тях ме ухапа.

– Ухапа ли те? – Фридъл потрепва неспокойно в ръцете `u.

Брадуел `u показва малката дупчица на палеца си и казва:

– Нищо особено. По-скоро предупреждение. Но вече ме харесва, така мисля. Върви по петите им из моргата като кученце. – Преша продължава нататък край афишите на Ел Капитан за набор на нови попълнения, а Брадуел поема подире `u. – Разглобих ги до една, после отново ги сглобих. Доколкото разбирам, съдържат информация за миналото, само че не са настроени да предават. Отхвърлих предположението, че са шпиони на Купола. Дори да са били, вече са изгубили тези функции. – Брадуел говори разпалено, ала Преша не проявява интерес към черните кутии. До гуша `u е дошло от опитите му да докаже теориите на родителите си за конспирациите на Купола, неговата собствена версия за истината, така наречената „История на сенките“. – А тази кутия – не мога да го обясня – е различна. Сякаш ме познава.

– Какво направи, за да те ухапе?

– Говорех.

– За какво?

– Едва ли искаш да знаеш.

Тя спира и го поглежда. Той пъха ръце в джобовете. Птиците на гърба му започват да пърхат с криле.

– Разбира се, че искам да знам. Нали така си отключил кутията? Изглежда, е важно.

Той поема дълбоко дъх, задържайки го за миг. Сетне свежда поглед и вдига рамене.

– Добре тогава – казва той, – бръщолевех нещо за теб.

Двамата с Брадуел никога не бяха говорили за случилото се във фермерската къща. Но тя помнеше начина, по който я държеше в обятията си, и вкуса на устните му. Ала такава любов не би могла да оцелее. Любовта е лукс. Той я поглежда с наведена глава, впил очи в нейните. По тялото `u полазват горещи тръпки. „Не се влюбвай в него.“ Непосилно `u е дори да го гледа.

– О! – възкликва тя. – Разбирам.

– Не, нищо не разбираш. Ела с мен. – Повежда я по един коридор, описващ завой накрая. И там, току до вратата, търпеливо стои една черна кутия. Голяма е колкото кученце – като онези, които дядо `u наричаше териери, дето убивали плъхове.

– Казах му да чака тук и той ме послуша – обяснява Брадуел. – Казва се Фигнан.

Фридъл подава главичка от шепата `u.

– Знае ли да сяда и да подава лапа? – пита Преша.

– Мисля, че знае доста повече.

Партридж

Бръмбар

Избата мирише на застояла дъждовна вода и плесен. Стените и мръсният под са осеяни с яркочервените спори на мухъла. Покрай стените са наредени буркани със странни зеленчуци, мариновани с оцет. Въоръжена до зъби, Майка Хестра върви начело. Всяка нейна стъпка му напомня, че е затворен под земята. Понякога му се струва, че стъпките `u отекват като удари на сърце, а той е затворен в гърдите на огромен звяр.

Не е виждал Лайда от шест дни. Изгубил е представа за времето, Партридж седи сам, привден над безкрайните карти на Купола, които не спира да чертае, и отмерва дневната светлина по един процеп във вратата на избата, прекъсвайки работа от време на време, за да изгълта оскъдната храна, която майките му носят – белезникави бульони, лепкави буци от бели корени и в редки случаи парченце месо, което може да се изяде на една хапка.

Напомня си, че над земята е също толкова зле – там са жалките останки на предградията, много от които са напълно заличени. Но, господи, чувства се сякаш е в капан, а по-лошо от това е само скуката. Майките му дадоха една стара лампа, за да има достатъчно светлина, докато работи, а също и огромни листове хартия, моливи и парче шперплат, което бе поставил на пода и използваше като писалище. Чертае карта след карта, като се опитва да си припомни всички детайли от скиците, които бе запаметил, за да се измъкне от Купола, и да приключи работата си възможно най-бързо. Ала след всички тези часове, минути и стъпки, отекващи над главата му... скуката става непоносима.

Истината е, че е принуден да разчита на закрилата на майките, поне докато не измисли някакъв план. Част от него иска да изчака, докато баща му умре. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Продължилото десетилетия наред мозъчно стимулиране е довело до паралитично трептене и линеене на кожата. Майката на Партридж бе казала, че това са симптомите на ускорена клетъчна дегенерация. Скоро баща му ще си отиде и това ще бъде идеалният момент да се завърне. Куполът най-вероятно ще го приеме като законен наследник. Все пак баща му управлява като монарх.

Ала друга част от него копнее да отнеме властта на самодържеца, докато е още жив, да го разобличи, и то не без основание. Нима хората от Купола не заслужават да научат истината за стореното от баща му? Достатъчно е да им разкрие истината и да им покаже, че могат да живеят и другояче – вместо да изпълняват заповедите на властника с покорно овчедушие и да гледат на оцелелите като на злонамерени отрепки, които заслужават участта си – и те ще изберат новия живот пред владичеството на баща му. Партридж е убеден в това.

Трябва да намери време да направи план с помощта на Лайда. Двамата ще се завърнат заедно в Купола и това му се струва неизбежно.

Междувременно решава да се съсредоточи върху завършването на картите, примирявайки се със самотния си затвор, с разяждащата го скука, с мухъла и спорите, с оскъдните порции храна и останал без никакво оръжие, с непоносимото чувство, че е зависим от майките, които го третират хем като малко дете, хем като опасен престъпник. Смятат го за враг по простата причина, че е дошъл от Купола; той е палач – мъж, дори по-лошо, мъж от Купола – не заслужава доверие.

Ала майките го хранят, защото искат да се доберат до картите, които Партридж подготвя за Ел Капитан. Това е единственият подарък, който може да му направи. Макар че не е изключено да се окажат безполезни; каква е вероятността Ел Капитан да сформира достатъчно силна армия, способна да превземе Купола? И все пак е някакъв принос. Докато чертае картите, отмята едно по едно нещата, които майка му бе казала, преди да умре. Записал е всичко, което успя да си спомни; във всяка дума долавя скрит смисъл, кодиран подтекст.

Той оставя молива, след което раздвижва пръсти. Ръката му е схваната, дори и наполовина отрязаното кутре, лъскаво червено чуканче. Разтрива длани, усещайки мазния восъчен серум, с който майките го накараха да се изкъпе като подготовка за предстоящото пътуване. Целта на восъчния серум, извлечен от камфорово дърво и пчелен восък, е да притъпи миризмата му и да я прикрие. Кожата му е твърда и лъскава. Според сведенията Специалните сили имат отличен нюх за миризма, също като някои зверове и пясъчни създания. Майките никога не оставят Партридж и Лайда задълго на едно място. Несъмнено са грижовни, ала Майка Хестра му бе казала, че не могат да си позволят риска Специалните сили да го надушат – ще бъде твърде опасно за всички. Номадският живот е най-доброто решение.