Чтение онлайн

– Имам заповед да те върна в Купола. – Изведнъж настръхва и започва да души. Нещо се тоси из въздуха. – Идват.

– Кои?

– Ще те придружат до Купола. Аз бях дотук.

Партридж поглежда към Купола и вижда малка врата, от която се появяват няколко фигури.

– Имало е врата? През цялото време? Нима е било толкова просто?

– Ще вържат ръцете ти като на затворниците.

– Значи, съм затворник?

– Вече всички сме затворници – отвръща безизразно Хейстингс.

– Слушай, трябва да се върнеш при Ел Капитан. Намери го.

– Аз съм войник. Трябва да съм лоялен. А ти си предател. – Хейстингс изпъва гръб и насочва оръжието си към Партридж. Ясно е, че той го е заловил – но дали по чужда заповед, или просто за да се докаже? Партридж не е сигурен.

Войниците се приближават към тях с невероятна бързина.

– Какво трябва да правя?

– Вдигни си ръцете. И мълчи.

Войниците изглеждат ужасяващо – с огромните мускули, безформени кости и ръбести черепи. Оръжията им са така дълбоко вкоренени в телата, че сигурно са сраснали с костта. С рязко движение един войник подкосява краката на Партридж и той пада.

– Хейстингс, знам, че не си се променил. Знам го. Намери Ел Капитан. Трябва да ми обещаеш!

Хейстингс не отговаря.

Друг войник извива ръцете на Партридж зад гърба му и ги закопчава с пластмасови белезници.

– Хейстингс, още ли си там? – Партридж крещи, въпреки че устата му е пълна с пръст. – Ще застанеш ли зад това, в което вярваш?

Хейстингс се пресяга и го изправя грубо на крака. Той е много по-висок от Партридж и когато се навежда лице в лице с пленника си, процежда със сподавен, гневен глас, в който се долавят стоманени нотки, сякаш гласовият му апарат се задвижва от жици:

– Мога да те попитам същото.

Ел Капитан

Лястовици

Ел Капитан седи на стар сгъваем стол, пристегнат с въжета, за да не се разпадне. Изпънал е ранения си крак напред. Чака търпеливо някой да го намаже с антисептична паста и отново да го превърже. Междувременно отказва да погледне раните. Лястовици с извити клюнове цвърчат под стряхата. Хелмут им гука в отговор. Ригс е запалил огъня и е отишъл за провизии. Коминът е трябвало да минава през трите етажа на къщата, но горните два са отнесени. Първият етаж е с нов покрив – нагънат и разкривен до неузнаваемост, напълно пропаднал в единия ъгъл. Ел Капитан вижда как димът се издига от полуразрушения комин, а после се разнася, смесвайки се със сипещия се сняг.

Уилда е заспала на дървена скара в ъгъла, където покривът е непокътнат. Наоколо е тихо. Дори хората в палатките навън са притихнали. Самият той не може да заспи – още нищо не знае за Преша и Брадуел. Дарс бе изпроводила спасителен отряд да ги търси, ала щом пристигнаха, Ел Капитан изпрати още една група войници заедно с Финън, който да ги води. Нервите му са изопнати, иска му се да се поразтъпче, да се отърси от напрежението.

Ригс се връща с шише спирт и превръзки.

– Няма ли някой с медицинско образование? – пита Ел Капитан.

– Изпратиха мен.

Ел Капитан въздиша. Хелмут също. Ригс коленичи и развива окървавената ивица плат от ризата на Хелмут.

– Много ли е зле? Да не е инфектиран? – пита Ел Капитан.

– Мястото е тъмночервено, подуто и има малко гной. – Отваря шишенцето. – Сега ще те заболи.

– Преживял съм и по-страшни неща.

– По-страшни – казва Хелмут.

– Направи го бързо.

Ригс почиства всеки сантиметър със спирт. Ел Капитан поема рязко въздух. Хелмут също – дали от съчувствие?

Ригс бързо превързва раната.

Ел Капитан се обляга назад, Хелмут поддържа гърба му изправен.

– Ригс – обажда се той.

– Да, сър?

– Какво си чувал да се говори за мен? За какъв ме мислиш?

– Не знам, сър.

– Напротив, знаеш. Какво говорят хората?

– Най-различни неща. Но тъй като сте наш водач, не мисля, че има някакво значение.

Спомня си как Преша бе чакала Брадуел под прикритието на комина. Дали би чакала и него? Струва ли избщо някой да чака двамата с Хелмут?

– Може би има значение какво мислят хората за мен – казва Ел Капитан. – Може би.

Заглежда се през дупката в покрива. Какво е снегът и какво – пепелта? И двете са сиви, леки и се носят във въздуха. Май няма разлика.

Преша

Лед

Преша е притиснала ухо до гърдите на Брадуел и тревожно се вслушва в слабия ритъм на сърцето му, сякаш е часовник, увит с плат. Дъхът му е лек. Вече не я прегръща, ръката му е отпусната на земята. Притискайки я до тялото му, забелязва, че е покрита с лед. Нейната ръка също проблясва от снега, като фина нова кожа от блещукащи бели кристалчета. Съвсем е изгубила гласа си. Миглите `u са натежали от снежинки. Иска `u се да затвори очи. Снегът да покрие и двамата със сиво одеяло. Да бъдат погребани под снежната дантела.

Не може да си поеме дъх. Изморена е. Вече е нощ.

– Лека нощ – прошепва тя с ясното съзнание, че това може да са последните думи, които изрича.

Опитва се да държи очите си отворени. Когато ги затваря, знае, че не заспива. Сигурна е, че умира, тъй като вижда светлинки сред дърветата. Призрачните момичета, превърнали се в ангели... Чува гласовете им, те се носят към нея, сякаш довяти със снега.

Втора част

Партридж

Чист

Никога вече няма да е Чист. Това е невъзможно, но ето как ще го пречистят.

Преливане на нова кръв, нов костен мозък, имплантиране на нови клетки. Калъпът му за мумии е още там – свръхлек и устойчив. Сега му приляга по-плътно, защото е по-силен отпреди. Тялото му изчезва вътре с часове. Все още не могат да направят нищо с поведенческото му кодиране. Но изпробват различни подходи, прилагат нови методи. Без никакъв успех. Увиваха го с мокри чаршафи, докато тялото му премръзна.

– Лумбална пункция – казва някой и моментално вкарват игла в гръбнака му.

Дават му наркотични вещества да заспи, да остане буден, да говори – в стая с бели плочки и записващо устройство на масата. Думите се изстрелват сами от съзнанието, от гърдите му. Хрумне ли му нещо, веднага го изрича.

Понякога чува гласа на баща си по интеркома. Още не го е виждал, въпреки многобройните си молби. Къде е баща ми? Кога ще видя баща си? Кажете на баща ми, че искам да го видя.

Непрекъснато мисли за Лайда. Понякога я вика. Името `u кънти в стаята дълго, преди да осъзнае, че крещи именно той. Веднъж посегна към един от служителите, облечен с бяла престилка. Сграбчи го за дрехата с думите: