Чтение онлайн

– Лайда! Къде е тя? – Техникът се дръпна и ръката на Партридж рязко отскочи, събаряйки табла с остри метални инструменти, които издрънчаха на пода.

– По дяволите! – извика някой. – Стерилизирайте ги!

Понякога една жена с лабораторна престилка му казва кой ден е, но не на календара, а от пристигането му тук.

Днес е дванайсетият ти ден. Днес е петнайсетият ти ден. Днес е седемнайсетият ти ден.

Кога ще свърши всичко това? Но тя не отговаря.

Кутрето му е друг начин за измерване на времето. Лайда бе права. Арвин Уийд успя с помощта на мишката си с три и половина крака. Господи. А щом е стигнал дотук, дали не е на път да открие лек за баща му? Взаимодействието между костите, тъканите, мускулите, сухожилията и кожните клетки на Партридж се пресъздава чрез многократни инжекции. Чуканчето е покрито с отливка от фибростъкло, чиято форма ще приеме пръстът му, щом израсне напълно. Учени, хирурзи и сестри наблюдават кутрето му през микроскопи. Понякога използват нагорещено острие, сякаш ще запояват нещо.

Регенерацията върви чудесно. Доволни сме. Оцветяването на кожата е почти безупречно.

Морската звезда прави същото. Но дали все още има морски звезди?

Работата е там, че не иска да си връща кутрето. Беше се жертвал и сега саможертвата му е заличена. Миналото, външният свят, случилото се с него и с останалите, смъртта на майка му и на брат му – всичко това се омаловажава и избледнява с неумолимия растеж на клетките.

На два пъти вижда Арвин Уийд. Лицето му е скрито от маска, само очите му блуждаят над главата на Партридж. Би го заговорил, но в гърлото му е напъхана тръба. Завързан е с ремъци за една кушетка.

Арвин не го заговаря, но веднъж му смигна. Направи го толкова бързо, че приличаше на тик. Ала Партридж е убеден, че това не е случайно. Арвин е тук; ще направи всичко, за да се грижат добре за него. Партридж иска да му разкаже за Хейстингс и за случилото се извън Купола. Иска му се да изрече името на Лайда.

Събужда се, но не помни, че е заспивал. Усеща главата си натежала, очите – подпухнали, а тръбата я няма. Бутат го с болнична носилка на колелца, които трополят по плочките. Минават край стъклена преграда. Зад нея се виждат бебета в кувьози. Толкова малки, могат да се съберат в шепата на някоя медицинска сестра. Нима е възможно в Купола да има толкова преждевременно родени бебета по едно и също време? Само че бебетата не са съвършени, не са Чисти. Телцата им са изпъстрени с белези, следи от изгаряния и късове пластмаса и метал. Дали пък не сънува нещастните същества? Или е истина. Кувьозите са толкова много...

Влизат в някаква стая. Гласът на баща му гърми по интеркома:

– Той е дете. Трябва да бъде наказан. Наказанието ще го пречисти. Пречистването ще бъде с вода. Кръщение.

Жената му съобщава, че днес е двайсет и първият ден.

Главата му е пристегната здраво към бяла наклонена дъска. Раменете му са приковани. Не може да мръдне. Има огромен напредък с кутрето – пораснало е значително и вече се покрива с нервни окончания. Трябва да бъдат внимателни. Не бива да го мокрят.

С помощта на механизъм спускат бавно носилката във водата. Заобиколен е от техници, които изпълняват заповеди, носят таймери и мобилни устройства. Главата му се потапя във водата – хладка е; намокря косата му, нахлува в ушите и пълзи по лицето му. Партридж моментално издиша и поема дълбоко въздух. Задържа дъха си, опитвайки се да се освободи. Очите му са широко отворени. Водата е чиста и прозрачна. Стаята е осветена с флуоресцентни лампи. Вижда ясно разкривените лица на техниците.

Изпуска част от въздуха през носа си. Съвсем мъничко. Колко ще го държат така? Баща му не иска той да умре, а може би само да познае смъртта. Изпуска още малко въздух. Чувства напрежение в дробовете си.

Тъкмо когато е на прага на силите си, усеща, че бялата дъска леко се повдига. Брадичката му изплува над водата, после и устата. Вдишва. Дали кръщението е свършило? Спасен ли е? Долавя отново бръмченето на механизма, който го спуска обратно във водата. Умолява техниците:

– Не, не, не! – Но не е изключено ушите им да са някак запушени, за да не чуват молбите му.

Не може да помръдне глава, нито да извие гръб, за да поеме въздух.

Потапят го отново и отново – кръщение, което не свършва. Престава да се моли. Съсредоточава се върху дишането си. Опитва се да си изработи система. Изгубва представа за времето. Единствената му цел е да излезе на повърхността, да поеме въздух.

Иска да си спомни лицето на Лайда – цвета на очите `u. Щом излиза на повърхността, ларинкса му се свива в спазъм. Този път въздух няма. Нито звук. Нито дъх. Опитва се да привлече вниманието на техниците, давайки им знак с очи.

Но те си водят бележки.

Механизмът забръмчава отново. Връща се под водата, без да си е поел въздух.

Един от техниците изглежда забелязва, че нещо не е наред. Посяга към интеркома.

Ала Партридж е вече под водата. Не чува думите им. Не може да вдиша, дори да иска да погълне вода. Точно в този миг ярката изкуствена светлина в стаята помръква до тъмносивото на пепелта. Замисля се за пепелта, за снега и за Лайда – лицето `u лека-полека се разтваря и се стопява в небето.

Преша

Мъх

Преша и Брадуел живеят в малка вила, където ги доведе спасителният отряд в нощта, в която едва на умряха. Избраха малката къщичка с каменни стени, обрасли отвсякъде с мъх, заради малката печка, с която лесно се отопляваше. Преша се възстанови бързо от хипотермията, но в дробовете на Брадуел се бе насъбрала вода. Нещо, което оцелелите познават добре – затруднено дишане, пристъпи на кашлица.

През последните три седмици Преша посвещава времето си на две неща – да изучава внимателно Финън и оставените от Уолронд записки и да се грижи за Брадуел, който спи почти непрекъснато.

Отначало Преша пишеше на хартия, нещо много ценно, но когато хартията свърши, продължи да пише на тясната маса. А когато и там не остана празно място, използва дъска за рязане, а после камъни от овощната градина. Старае се да пише със ситен почерк. Във вече познатите `u трептящи конуси от светлина Финън прожектира видеоклипове, изображения на сканирани документи – удостоверения за раждане, брачни свидетелства, смъртни актове, дипломи, академични справки – както и ръкописните бележки на Уилъкс за книгите, които чете, с номера на страници, но не и заглавията, или пък авторите – безкрайни неясни записки, които Преша преписва дословно.

В това време Брадуел се надига от леглото, колкото да отпие глътка вода или малко свински бульон. Ел Капитан се е погрижил войниците да им носят храна и понякога да ги посещава медицинска сестра. Финън помага с информация за пневмониите, за възможните рискове, начините на лечение и лекарствата, с каквито не разполагат. Но Преша не го вини. Все пак той се опитва да бъде полезен.

Ел Капитан я умоляваше да не стои при Брадуел – бе възможно да е заразен. Тя категорично отказа

– Аз съм добър приятел.

Нима са само приятели? Преша си спомня тялото му, голо и мокро. Понякога я измъчва мисълта, че я бе видял почти гола. Дава си сметка, че е глупаво да се притеснява. Щяха да умрат. Какво толкова, че е била без дрехи? Той спаси живота `u. Ала при тази мисъл я обзема безпокойство, сякаш всичко се случва в момента. В съзнанието `u изплува усещането за допира на кожата му до нейното треперещо тяло и изведнъж усеща, че отново пропада в тази непозната бездна. Пропада, пропада, пропада – в мрежите на любовта?