Чтение онлайн

– Какво искаш? – пита отново Ел Капитан.

Хейстингс се приближава. Накрая се надвесва над Ел Капитан, втренчил поглед в него. Ел Капитан чува щракване. Острието на ножа, монтиран в ботуша на Хейстингс, изскача навън.

– Спокойно – изрича Ел Капитан.

– Спокойно – прошепва Хелмут.

Хейстингс отстъпва назад и забивайки острието в пръстта, започва да пише.

Освободи ме.

Отначало Ел Капитан не казва нищо. Опитва се да осмисли случилото се. Какво точно иска от него Хейстингс? Как може някой да го освободи? Та той принадлежи на Купола. Той е тяхно творение.

Хейстингс се приближава до един камък.

– Почакай – казва Ел Капитан. Дали наистина не може да го освободи? През последните няколко седмици двамата с Хелмут бяха работили като хирурзи. Ако успеят да му поставят упойка и да отстранят имплантираните в него бръмбари, той ще бъде свободен и извънредно полезен. Хейстингс го гледа умоляващо. Ел Капитан познава този поглед – „отърви ме от нещастието ми“. За последен път го бе доловил, когато беше в гората с Преша. Тогава застреля едно момче, хванало се в капан. Само че той не моли да го убие, нали?

Хейстингс изтласква тежкия камък към Ел Капитан, а после се обръща и коленичи. Навежда глава и разтваря широко ръце.

Ел Капитан отваря задната врата на пикапа.

– Подай ми онази раница. – Войникът му дава успокоителните. Ел Капитан се връща при Хейстингс, който продължава да стои на колене.

Докосва масивното рамо на войника и го стисва. Хейстингс се напряга – очаквайки удар в тила? Ел Капитан забелязва пулсиращата югуларна вена, забива иглата под кожата и инжектира упойката в кръвоносната му система, след което изважда иглата. Тогава вижда как Хейстингс се навежда и обхваща тялото си с ръка. Поглежда Ел Капитан с насълзени очи. Отначало изглежда объркан, но после на лицето му се изписва странно облекчение. Усмихва се едва забележимо. Когато лакътят му поддава, се отпуска тежко на земята.

– Както изглежда, Хелмут, имаме още един пациент, този път огромен.

Преша

Сигнус

Преша разказва на Брадуел всичко, което е научила, включително теорията си за смъртта на Лев Новиков и странните символи и фрази, които се повтаряха неведнъж – преплетените змии, бълнуванията на Уилъкс, че е изкован от огъня и пречистен от пламъците, озадачаващата комбинация от цифри, поезията и появата на второто `u име, Бриджит. После двамата си поделят работата. Тя се заема с числата, от които Уилъкс бе обсебен, а Брадуел се съсредоточава върху думите и символите. Използват Финън на смени – който издава доволно бръмчене, когато не бездейства – и се разбират да не се прекъсват, освен ако не е абсолютно наложително.

При все това Преша долавя всяко движение на Брадуел. Понякога си поема дъх, сякаш иска да каже нещо. Тогава тя спира и го пита:

– Какво има?

Вдига поглед, взирайки се в нея. Очите им се срещат. В такива случаи `u се струва, че Брадуел губи мисълта си. Но той свежда поглед към листовете пред себе си и отвръща:

– Нищо. Опитвам се да подредя пъзела.

Свечерява се и Брадуел започва да кашля, сякаш има круп; гърдите му свирят. Седи на леглото, леко прегърбен, и с всеки пристъп дробовете му се напрягат да краен предел.

– Да излезем на въздух – предлага Преша.

Финън пиука.

– Ти също може да дойдеш.

Обличат си палтата, а птиците на Брадуел помръдват с крила. На излизане Преша му показва лицето на стената, което `u напомня за Фандра.

– Имах приятелка, която приличаше на това момиче. Фандра.

Брадуел се вглежда.

– Сестрата на Горс? Тя бе една от последните, които... – Отново го задушава кашлица. Поема си дълбоко дъх. – Една от последните, които се възползваха от нелегалната мрежа, преди да я закрием.

– Бяхме като сестри, но един ден тя просто изчезна.

Излизат навън. Финън ги следва по петите. Щом залоства вратата, Преша пита Брадуел докъде се е простирала нелегалната организация.

– Опитвахме се да изведем хората оттук, само че териториите околовръст са опустошени. Надявахме се, че някъде отвъд има оцелели, които живеят в мир и добруване. Един ден, след като се опитаха да избягат, Горс се върна и каза, че е изгубил Фандра.

– Защо закрихте нелегалната организация? – Отправят се към овощната градина, като се провират под устремените към земята клони и стъпват по възлестите коренища.

– Много хора заминаха, малцина се върнаха. Разказваха ужасяващи истории. Някои просто изчезнаха, а други загинаха. Накрая изгубихме надежда. Или кураж, а може би и двете. – Брадуел спира да си поеме дъх. Обляга се на едно дърво. – Все още се надявам, че има оцелели, но в същото време ме е страх, че може всички да са загинали. Това не ми дава мира.

– Но ако не се бяха опитали да избягат, вероятно щяха да бъдат заловени от ОСР и да участват в Лова на хора, дори по-лошо, да послужат за живи мишени. Не са имали избор. А ти си помагал с каквото си можел.

– Съжалявам за Фандра – казва Брадуел

Тя поклаща глава.

– Все още се надявам. Просто не мога иначе.

Продължават нататък, минават покрай съборени конюшни и изпотрошена оранжерия. Финън бръмчи подире им, използвайки ръцете си, за да преодолее неравностите по пътя – корени, камъни и парчета стъкло. Брадуел диша дълбоко.

Преша зърва общежитието, където Уилда вероятно се приготвя за лягане. Втренчва се в един от светещите прозорци. Уилда. Иска `u се да я успокои, че се опитват да намерят решение.

Брадуел спира при циментовата стена, защитена от рухнала училищна сграда и останала непокътната от взривната вълна. Когато се приближава, Преша вижда какво е привлякло вниманието му – очертанията на човешка фигура – някой се е навел да вдигне нещо и в същия миг тялото му се е изпарило.

– В града имаше много такива следи – казва Брадуел. – Край някои от тях изградиха малки олтари.

– Дядо винаги ми ги показваше. Като малка се плашех, защото ми приличаха на мрачни призраци.

– Аз мисля, че са красиви – възразява Брадуел.

– Така е. – Преша си спомня как я бе упрекнал, че съзира красота навсякъде, само не и в себе си. Свежда поглед към главата на куклата – грозна, очукана и изцапана с пепел. Вярно е, казва си тя наум.

Внезапно духва силен вятър, после замира. Финън се свира между краката на Брадуел.

– Мисля, че Партридж е прав – казва Преша.

Брадуел не обича, когато Партридж се оказва прав.

– За какво? – пита неохотно той.

– Символът върху Финън не е знак за авторско право, както смяташе ти, всъщност е числото пи. – Щом чува името си, Финън присветва с лампички. – Уолронд ни дава указание. Отначало най-добрите от най-добрите са били двайсет и двама и от тях Уилъкс е избрал седем. Щом потърсих информация за пи, Финън ми обясни, че хората изразяват пи като три цяло и четиринайсет, но също и като двайсет и две делено на седем. Нали помниш, че с Ел Капитан преброихме думите в двете послания от Купола?