Чтение онлайн

И тогава се оказва лице в лице с Дюранд Гласингс, стария му учител по история на света.

– Професор Гласингс – изрича Партридж. – Слава богу, че сте вие.

Гласингс се усмихва широко, навежда се и грабва ръката на Партридж като го изправя на крака. Прегръща го.

– Божичко, Партридж, мислех си, че никога вече няма да те видя. – Притиска го до себе си. – Ужасно съжалявам за майка ти и за Седж.

Обзема го странното чувство, че е жадувал за този момент, без да го осъзнава. И тогава се разплаква. Мигом съжалява, че не е успял да прикрие слабостта си, ала тялото му се разтърсва от ридания. Жадувал е да чуе от някого думата „съжалявам“ – от някого, когото приема като свой баща. И осъзнава, че в този момент за него Гласингс е тъкмо това.

– Хайде, седни – казва тихо Гласингс.

Партридж сяда в креслото и избързва очи.

Въпреки че се усмихва, в очите на Гласингс също има сълзи.

– По дяволите, Партридж. Раздвам се, че си тук. Я се виж само. Как беше навън? Разкажи ми.

Изведнъж Партридж осъзнава, че за първи път му задават този въпрос. Но в това няма нищо чудно. Хората в Купола не желаят дори да си спомнят за съществуването на онези отвън и все пак въпросът го изненадва.

– Там е мръсно, тъмно, пълно с пепел и опасно, но нещастниците изобщо не са нещастници. Всъщност там живеят страхотни хора, които оцеляват ден след ден при нечовешки условия. – Замисля се за миг, а Гласингс чака търпеливо. – Животът там е истински – казва накрая – а това е нещо хубаво.

– Значи, успя да се измъкнеш и после пак да се върнеш в Купола напълно невредим – казва Гласингс.

– Не съвсем – отвръща Партридж, след което маха отливката от кутрето си и показва на Гласингс къде е било отрязано.

– Как стана това?

– Един дълг, който трябваше да изплатя, както бихте се изразили вие. – Поставя отливката на мястото `u. – Баща ми иска да го види отново пораснал.

– Баща ти – лицето на Гласингс помръква. – Е, това е напълно в негов стил. – После се обръща към Винти и казва: – Може да тръгваш, Винти. Благодаря, че го доведе.

Винти поема забързано по стълбата, но миг по-късно спира и казва на Партридж:

– Винаги съм се питал що за човек си.

– Аз ли?

– Разбира се! Кой друг?

– И оправдах ли очакванията ти?

Винти накланя глава и казва:

– Не бях сигурен, че си способен да го направиш, но вече съм.

– Да направя какво? – пита Партридж, хвърляйки поглед към Гласингс.

Но Винти изтичва бързо нагоре и затваря капака след себе си.

– Преди да умре, мама ми каза, че планирате с моя помощ да превземете Купола отвътре. Това ли имаше предвид Винти? Май през цялото време сте чакали знак от мен, че съм готов. А аз дори нямах представа.

– А сега готов ли си, Партридж?

– Как точно ще поведа хората?

– Няма да е лесно. – Гласингс свежда поглед към ръцете си и Партридж усеща, че иска да му каже нещо, но не знае как да го направи.

– Как да започнем революция в Купола? – пита Партридж с надеждата, че Гласингс има план.

– Революция ли? – поклаща глава мъжът. – Партридж, заслушал ли си се поне веднъж в лекциите ми?

– Не се обиждайте, но вие не говорехте за нищо друго освен за древните култури. Все неща, които нямат никакво приложение в живота ми.

– Просто се опитвах да те подготвя, без да вдигам много шум. Подбирах внимателно думите си. Пишех лекциите си специално за теб.

– Кажете ми тогава какво съм пропуснал за революциите?

– Революциите започват хора, които са гладни. Разбира се, има и идеологически революции, но основната причина хората да въстават е, че животът им се е превърнал в борба за оцеляване. Главният фактор е отчаянието.

– Да не твърдите, че хората тук не са отчаяни? Мисля, че грешите. – Айралийн например живее в кротко отчаяние. – Според мен хората тук са отчаяни, само че не го съзнават.

– О, имаш право, но това отчаяние ги кара да се вкопчат още по-силно в това, което имат.

– Ако знаеха истината – казва Партридж, замисляйки се за Брадуел. Ще му се Брадуел да беше тук сега. – Ако можеха да зърнат света извън тези стени, ако имаха представа какво е причинил баща ми на хората, със сигурност щяха да се вдигнат срещу него. Щяха да го направят. Убеден съм в това.

Гласингс се обляга в креслото. Едва сега Партридж забелязва, че това не е обикновено кресло. А трон от театралния реквизит.

– Още не си го разбрал, нали? – казва Гласингс.

– Кое?

– Всички възрастни в Купола вече знаят истината – отвръща професорът. – Нещата, които преподаваме в академията са приказки за лека нощ. Партридж, всички ние знаем истината. Всички я носим в себе си.

Преша

Сън

Брадуел спи, а Финън кротува до малкия радиатор, събирайки енергия, докато вниманието на Преша е погълнато от паяците. Всеки от тях носи невероятно мощен експлозив. Тя разглобява взривните устройства, след което ги преработва в малки ръчни гранати. Написала е инструкциите на нов камък и е изработила три прототипа.

Утре сутринта ще напуснат вилата и следвайки картите в главата на Хейстингс, ще се опитат да намерят летателния апарат. Но преди това Преша иска да остави достатъчно надеждни инструкции. На поляната пред бившия пансион е пълно с палатки, натъпкани с хора, които с подходящо обучение биха могли да отстраняват паяците роботи от телата на оцелелите и да произвеждат амуниции. Защо да не им намери малко работа? И тъй като има проблеми със съня, Преша също си е намерила занимание.

Брадуел беше на мнение, че Хелмут и Ел Капитан трябва да останат тук, а Ел Капитан пък смяташе, че не друг, а Брадуел трябва да остане. Накрая се скараха малко преди Ел Капитан и Хелмут да напуснат къщата заедно Хейстингс за през нощта.

– Хората тук ще имат нужда от теб – каза му Брадуел.

– Ти можеш да ме заместваш. Не си достатъчно оздравял за това пътуване.

– Няма да седя тук със скръстени ръце.

– Нито пък аз – отвърна Ел Капитан.

– Нито пък аз – повтори Хелмут.

– Ако откриете летателния апарат, ще имате нужда от пилот – отбеляза Ел Капитан.

– Пилот – рече и Хелмут с нотка на изненада в гласа.

– Баща ми бе освободен от въздушните сили заради психическа нестабилност, след което изчезна – каза Ел Капитан, – но аз прекарах детството си, изучавайки всичко за летенето, и тренирах на симулаторите. Въпреки че не помниш баща си, знам, че имаме две общи неща. Летенето и лудостта.

– Лудостта – отрони и Хелмут.

– Откачен пилот? Това не е кой знае каква перспектива – промърмори Брадуел.

– Въпросът е – обади се Преша – какви са шансовете този летателен апарат да се управлява като симулатора.

Но Ел капитан не искаше да чуе.

– По-добре да имаш под ръка човек, който знае нещо за летенето. Ще бъде жалко да намерите самолета, а да не можете да различите десния борд от кърмата. Финън може също да бъде от полза. Като помощник пилот. – Лампичките на Финън примигват доволно.