Чтение онлайн

Партридж долавя шума от разговорите, прекъсвани на моменти от смях. Тези хора знаят за бягството му, но смятат, че го е сторил с цел да впечатли някакво момиче с лошо обкръжение. Но никой от тук присъстващите няма представа, че баща му иска да заличи спомена за случилото се. А после какво? Ще се престорят, че историята с момичето не е съществувала? Явно са усвоили до съвършенство изкуството да отричат. Практикуват го ежедневно, като своя религия.

Надява се единствено на Арвин Уийд. Гласингс има своите съмнения, но на Партридж не му остава друго освен надеждата, че Арвин ще му подаде ръка и ще симулира проклетата операция. Все пак е гений, нали? Дано да е тук, сред навалицата, за да поговори насаме с него.

Партридж се съблича и взима новия костюм от закачалката. Обува панталоните, закопчава ръкавите на ризата, връзва светлосинята вратовръзка и навлича тъмносиньото сако. Всичко е идеално – дори ръбовете на кожените обувки. Пита се дали не са взели мерките от стария му калъп за мумии. Твърде много знаят за него – от номера на обувките до собствената му ДНК – и това го тревожи.

Няма желание нито да се усмихва, нито да се ръкува с тези хора. Дали Мими ще бъде тук? Дали все пак напуска капсулата при такива поводи?

На вратата се чука.

– Трябва ли ти нещо? – Гласът е на Бекли.

– Не.

– Хората вече питат за теб. Готов ли си?

– Само минутка. – Партридж сваля отливката от малкия си пръст. Дали някой ден ще личи, че е бил отрязан? Ако наистина изтрият паметта му, дали ще остане белег, който да подсказва за случилото се? Възможно е, благодарение на майка му. Могла е с помощта на бионанотехнологията да възстанови краката и ръцете си, но не го е сторила. Тялото `u е било свидетелство за истината, която е трябвало да остане наяве. Какво, по дяволите, търси тук!

Бекли почуква отново.

– Сър?

Партридж слага отливката на мястото `u, отваря вратата и поема с широки крачки по посока на гласовете.

– Да приключваме с това. – Прекосява дневната – бяла и натруфена, и излиза на терасата.

Всички се обръщат към него. Разнасят се ръкопляскания. Някой почуква с вилица по чашата си с вино. Среща лица, които разпознава – всички се усмихват, смеят се и го викат по име. Сред множеството вижда съседи от Бетън Уест, където е израснал – хора от семейства Белуедър, Джордж и Уинтроп – високопоставени служители – Колинс, Бертсън и Холт, които е виждал само на официални събития, в това число Форстийд, лице на ръководството на Купола. Повечето от присъстващите почукват по чашите си. Дори обслужващият персонал, млади мъже и жени с бели ризи и морскосини жилетки и папийонки, стоят неподвижно и се усмихват. Сервират истинска храна – тестени закуски, пилешки хапки. Какво очакват от него?

Бекли се навежда напред.

– Би могъл да им махнеш.

– Какво? – пита объркано Партридж.

– Кимни, направи нещо.

Партридж махва леко на множеството, след което мушва ръце в джобовете, тъй като не знае какво друго да направи. Изпитва облекчение, когато зърва Мими сред тълпата. Води Айралийн към него с широка усмивка. Кожата `u проблясва от грима. Косата `u е вдигната високо в богата плетеница от букли, наподобяваща торта на етажи.

Роклята и корсажът на Айралийн на сини цветя са в тон с вратовръзката на Партридж. В ръцете си момичето държи бутониера също със сини цветя, които са истински.

– Здравей, Партридж – казва Мими. – Радвам се да те видя отново. Чудесно е, че всичко потръгна толкова добре.

Айралийн се повдига на пръсти и целува Партридж по бузата. От тълпата се изтръгва ахване, след което почукването по чашите най-сетне спира. Партридж усеща, че страните му пламват, но не защото е смутен от проявеното внимание. Той е бесен. Какво ли още трябва да изтърпи? Защо е цялата тази показност? Айралийн забожда бутониерата на ревера му. Щом решава, че е приключила, той отстъпва назад, но се оказва, че избързал, и Айралий се убожда на иглата. На пръста `u се появява капчица кръв.

– Съжалявам – казва Партридж.

– Всичко е наред! – отвръща Айралийн.

– Просто си довърши работата – отсича ядосано Мими и `u подава салфетка.

Айралийн забожда иглата докрай.

– Готово – казва тя.

После двете се обръщат към множеството и Мими казва:

– А сега яжте, пийте и се забавлявайте! По-късно ще има танци!

Танците ще му напомнят още повече за Лайда. Ще трябва да се измъкне навреме.

– Идеята не беше моя – прошепва Айралийн. – Не ми се сърди, Партридж.

– Знам, че е така – отвръща той и стисва ръката `u. – Двамата с теб сме си дали дума – да си помагаме. Нали, Айралийн?

– Да.

Тя носи годежен пръстен. Партриж вдига ръката `u.

– Това откъде се взе?

– От теб – отвръща тя. – Даде ми го преди злополуката!

– Не го прави, Айралийн.

– Но ти се съгласи с плана на баща си. Скоро спомените ти ще бъдат заличени. А после аз ще запълня празнината. Ето как ще ми помогнеш.

– Такъв ли е планът му? Спомените ми ще бъдат изтрити и заменени от измислена светска история?

– Тогава избери истината...

– Спри.

– Партридж, нито ти, нито аз можем да спрем това. То е по-голямо и от двама ни.

– Уийд може – заявява Партридж. – Имам нужда от въздух.

– Но ние сме навън – отбелязва Айралийн.

И наистина се намират на открития покрив. Само че въздухът не е по-различен от този в апартамента. Има чувството, че ще се здуши. Оглежда тълпата и зърва Арвин Уийд с костюм и червена вратовръзка, който си взима кифличка от подноса на един сервитьор.

Партридж си спомня как по време на онези пътувания с влака Уийд седи, забол глава в екрана на компютъра си, и чете, като по този начин остава напълно незабележим. За последен път го бе видял в деня на бягството си, преди Вик Уелингзли да го срита по задника. Тогава за миг Арвин го погледна така, сякаш е готов да се застъпи за него. Но не го направи. Това го кара да се замисли дали Уийд ще има куража да застане на негова страна? Виждал го е в моменти на изпитание как свежда глава и бързо плъзва поглед към компютъра си. Този път Уийд трябва да му помогне. Това е единственият му шанс.

– Виждам един стар приятел – казва Партридж. – Ще отида да си поговорим.

– Не искаш ли да ме запознаеш с него?

– Просто ми трябва малко време.

Айралийн кимва с разбиране.

– Има торта. Ще проверя дали ще я донесат скоро. Ще се видим тук.

– Добре. – Да си пробие път през тълпата, се оказва по-трудно, отколкото е очаквал. Приятелите на баща му го спират, здрависват се с него, потупват го по гърба. Подхвърлят шеги за брака, използвайки затворнически жаргон – нещо, за което ги ненавижда. Как би искал да им каже, че тук е обречен на затвор!