Чтение онлайн

Ел Капитан се изкачва на язовирната стена и, превил коляно, оглежда внимателно земята.

– Проходимо е – заключава той. – И в двете посоки има следи от животни.

Брадуел се обръща към Преша:

– Този път ще гледаме да останем сухи. – Долавя блясъка на тъмните му очи. Иска `u се отново да се гмурне във водата, а после полужива да лежи до него и да усеща близостта му.

– Добре би било.

Тя също се качва на язовирната стена. Оттам вижда срутени сгради, останки от пътища, няколко овъглени скелета на автомобили и един преобърнат автобус.

Брадуел се изкачва след нея, а Финън идва последен.

– Старата Америка – казва Брадуел.

– Още колко остава? – пита Ел Капитан.

– Остава? – изрича Хелмут.

След кратки изчисления Финън казва:

– Около триста и шейсет километра.

Брадуел спира.

– Триста и шейсет? Това трябва да е близо до окръг Колумбия. Финън, ще наложиш ли координатите върху карта от времето Преди?

Ел Капитан се приближава.

Финън показва участък от карта, на която се вижда къде се намират и къде отиват.

– Дай близък план на мястото, където отиваме – казва Брадуел.

Финън увеличава картата.

– Това окръг Колумбия ли е? – пита Преша.

Накрая изображението замръзва.

– Невъзможно! – казва Брадуел.

– Какво има? – пита Преша.

– Купол – изрича Брадуел. – Проклет да съм!

– Какъв купол? – пита Ел Капитан.

– Това е окръг Колумбия, нали? – казва Брадуел. – Не си ли ходил на образователни екскурзии, Кап?

– Веднъж ни заведоха в едно колониално село – отвръща той. – Наблюдавахме как хората правят свещи от восък.

– В окръг Колумбия има ли известен купол? – пита Преша.

– Не може да е оцелял – поклаща глава Брадуел.

– Кое не може да е оцеляло? – извисява глас Преша. – Кажи най-сетне!

– Капитолият.

– Какъв е този капитолий? – пита Преша.

Брадуел пъха ръце в джобовете си и се взира в далечината.

– Капитолият на Съединените американски щати – изрича той. – С други думи сградата Капитолий. Била е с формата на купол. Прекрасен купол.

– Мили боже – възкликва Ел Капитан. – Сградата на американския Капитолий? Този купол ли? Там ли се намира летателният апарат?

Брадуел кима и казва:

– Или каквото е останало от него. Едва ли е много.

– Уилъкс е паркирал летателен апарат в сградата на американския Капитолий? – изрича озадачено Ел Капитан. – По-сантиментално от това здраве му кажи!

– Уилъкс – повтаря смаяно Хелмут.

Духа бръснещ вятър.

– Кап, изглежда, ще си получиш образователната екскурзия.

Преша поема по язовирната стена. Вятърът е силен и при всеки негов порив се бои, че ще я събори. Превива се ниско напред. Вятърът развява косата `u, издува панталоните и якето `u. Опитва се да си представи летателен апарат във вътрешността на огромна сграда. Как ли изглежда?

Поглежда надолу от стръмната стена, където водата се излива с грохот през отвора, разпенена и вряща, и веднага съжалява. Щом вдига поглед, пред нея се стрелва нещо – малко зверче с четинеста козина. Гърбът му е извит като на котка. Но при все това прилича повече на плъх с остри зъби. Животното издава пронизителен писък. Има нокти на краката си, които вероятно се прибират.

– Имаме си компания – казва Преша.

– Аз ще се погрижа – отвръща Ел Капитан.

Очите на животното са червеникави.

– Готви се да скочи – предупреждава го Преша. – Гледай да се прицелиш добре.

Ел Капитан вдига бавно пушката. Хелмут запушва ушите си с ръце. Щом чува щракването на затвора, зверчето се хвърля към Преша. Тя се снишава и се претъркаля настрани. Ел Капитан стреля, но тъй като животното е в движение, пропуска. Тясната му зъбата муцуна се оказва на сантиметри от лицето на Преша. Тя се дръпва, превъртайки се до ръба на стената. Краката `u се изплъзват и тя увисва над самия отвор с бясно изливаща се вода. Държи се за ръба с едната ръка и с лакътя на другата. Зверчето ръмжи срещу лицето `u.

Ел Капитан се хвърля напред, сграбчвайки животното за козината на тила, а то се опитва да хапе. Брадуел хваща Преша за ръцете. Тя сграбчва ръкава на палтото му, притиснала юмруци към мускулестото му рамо. Той я притегля към себе си. Преша продължава да стиска палтото му, докато се опитва да си поеме дъх; наслаждава се на близостта си до него.

Хелмут удря животното, опитвайки се да го отблъсне от брат си. Най-сетне Ел Капитан успява да се освободи. Зверчето го е ухапало до кръв, но в крайна сметка изцвърчава и изчезва.

Опрял ръце на коленете си, Ел Капитан диша учестено. Вдига поглед към Преша и, изглежда, забелязва начина, по който държи палтото на Брадуел. А ако вече смята, че между тях има нещо, този жест може да не му хареса. Ел Капитан е непредсказуем. Затова тя пуска ръкава на Брадуел и изтупва мръсотията от панталоните си.

– Какво беше това, по дяволите? – обажда се Брадуел.

– Нещо като невестулка – отвръща Ел Капитан.

– За малко да ме убие невестулка! – смайва се Преша.

– Само че не успя – отвръща Брадуел. – Спасихме те. Някои хора биха нарекли това романтично.

– Не и според моето определение за романтика – обажда се Ел Капитан.

– Имаш определение за романтика? – учудва се Брадуел.

– Защо? Смяташ, че не мога да бъде романтичен ли? – сопва се Ел Капитан. – По една случайност вярвам в романтиката. Но не мисля, че има нещо общо със спасяването на едно момиче. Това е чисто и просто кавалерство.

Преша си спомня гласа на Ел Капитан, печален и дрезгав. Може би идеята за близостта между нея и Брадуел му напомня за изгубената му любов, която оплакваше с песента. Трудно `u е да си го представи влюбен – но, разбира се, е способен да обича. Все пак е човешко същество, нищо че се прави на толкова твърд.

– Всеки може да бъде романтичен – казва тя. – Ако наистина го иска.

Лайда

Клетва

Лайда седи на ниско столче сред майките и бели грубата кора на събраните грудки. По кожата им са напъпили израстъци, а от някои от тях са покарали филизи, подобни на пипала. Други са складирани от толкова отдавна, че по тях са поникнали морави брадавици като нокти, сякаш всеки миг ще се превърнат в зверове и ще плъзнат навсякъде. И все пак Лайда няма нищо против тази работа. Щом кората им бъде отстранена, грудките стават белички и хлъзгави. Изплъзват се като риба между пръстите `u и тупват право в кофата, в която ще ги задушат на пара. Единственият звук, който се разнася наоколо, е глухото хрущене на тънките ножове.