Чтение онлайн

– Да не си посмяла да защитаваш този кръвопиец – изрича Нашата добра майка. – Не и тук. Пред мен. – Тя рязко се извръща и яростно блъска с юмруци по стената, докато започва да стене от болка. Най-сетне спира и замръзва на място, свела глава.

– Тя е бременна – изрича тихо Майка Хестра.

– Знам – отвръща Нашата добра майка.

Стаята потъва в мълчание. Ала Лайда не издържа и казва:

– Какво ще правите с мен?

– Нищо – отвръща Нашата добра майка. – Въпросът е какво ще направя за теб. – Гласът `u звучи като дрезгав шепот. А това плаши Лайда повече, отколкото ударите с юмруци по стената.

– Какво искаш да кажеш?

– Смятам да го убия – отвръща сухо тя.

– Какво? – Все още разтърсена от шамара, Лайда усеща, че коленете `u омекват. – Моля те, недей.

– Казвам истината – продължава Нашата добра майка. – Смятам да го убия, а за да стигна до него, ще трябва да убия и други. И без това е време да атакуваме Купола. Време е за война. – После пристъпва към Лайда.

Лайда не проумява как е възможно нещо толкова мимолетно и невинно да доведе до война. Ще умрат хора заради онези кратки мигове в къщата без покрив.

– Недейте – прошепва Лайда през сълзи. – Не го правете заради мен.

Нашата добра майка слага нежно ръка на корема `u. Сетне поглежда Майка Хестра и казва:

– Бебе, което всички ще можем да прегърнем. Ще бъде първото след Детонациите.

– Първото – повтаря Майка Хестра. – Ще бъде оградено от обич.

Нашата добра майка въздъхва и сочи бебешката уста на ръката си. После пъхва пръста си и разтрива венците.

– Две зъбчета – изрича тя. – Казах ли ви? След всички тези години два малки бели израстъка.

Партридж

Нервни влакна

Когато се събужда, Айралийн я няма. Нейната половина от леглото е идеално оправена. Когато открива, че е върнала старата проекция на стаята, се паникьосва. Дали Айралийн ще удържи на думата си и след операцията отново ще се озове във фермерската къща? В противен случай е загазил.

На масата е оставена закуска, отново истинска храна – овесена каша и розов сок. Камерите го наблюдават със стъклените си очи. Партридж се втренчва в тях, сякаш иска да внуши на онези, които го наблюдават, че не се страхува. Но не е вярно. Толкова е изплашен, че загубва апетит. Приближава се до прозореца и зърва стареца с металния детектор. Навежда се навън и се провиква:

– Ей, глупав измислен дядка! Обречен си! Нищо няма да намериш!

Мъжът се обръща, усмихва се и докосва леко шапката си.

В този миг на вратата се почуква.

– Влез.

Предполага, че е Айралийн, която непрекъснато се навърта около него. Ала от другата страна се чува гласът на Бекли:

– Дойдох да те взема – казва той.

– Толкова рано? – учудва се Партридж. – Ще ми дадеш ли минутка? – Няма представа за какво му е тази минута. Иска му се да върне стаята от фермерската къща и да провери дали бележката е на мястото си. Само че без Айралийн не може да го направи.

– Искат да отидеш веднага – казва Бекли.

– По дяволите – изругава Партридж и долавя стърженето на ключа в ключалката.

Бекли отваря широко вратата.

– Готов ли си?

След един час Партридж е вече в медицинския център и лежи на операционната маса по болнична нощница. Съвсем сам.

Долавя познатото прищракване и бучене на вентилационната система. На тавана над него има отдушник. Въздухът нахлува в помещението, но му се иска да бе подухнал ветрец. Преди време пътят му за бягство започна от отдушник. Ала сега трябва да остане тук. И да се довери на Арвин Уийд.

При него влиза асистент.

– Ще ти сложа ремъци.

– Ремъци ли? – Партридж се надига от масата инстинктивно. Опитва се да се засмее. – Хайде сега. Приличам ли на човек, който има нужда от усмиряване?

Лицето на асистента остава безизразно.

– Доктор Уийд каза, че се налага.

Май това е лош знак.

– Доктор ли? Уийд не е доктор.

– Вече е.

– Слушай, не ми трябват ремъци. – Партридж слага ръка на гърдите на асистента. Мъжът поглежда първо ръката му, а после и самия него. В същия миг Партридж осъзнава, че този човек не е обикновен асистент. Явно е преминал през програмата за стимулиране и преди да разбере какво става, той извива до болка ръката му зад гърба. Дъхът му е хриплив.

С още няколко бързи движения асистентът успява да закопчае ремъците. После се оттегля встрани и остава там до появата на Арвин. Носи хирургическо облекло и маска на лицето, така че Партридж вижда само очите му.

– Остави ни за минутка – казва Уийд. – Трябва да обясня на пациента какво представлява процедурата и да отговоря на въпросите му. – Арвин вече е с маска на лицето!

Асистентът излиза навън.

Партридж и Арвин остават сами, като изключим камерите. Партридж изпитва отчаяната нужда от някаква гаранция, че всичко ще бъде наред.

– Защо са тези ремъци? Не беше нужно да ме връзват.

– И без друго ще трябва да го направим, щом сложим упойката – отвръща той, хвърляйки поглед към камерите.

– Обещай ми, че всичко ще е наред – казва Партридж. – Ще го направиш ли?

– Операцията, която предстои да извършим, е наистина новаторска и ще запишем всичко за идните поколения.

– Всичко ли?

– Разбира се.

– Не може ли да поговорим наистина насаме?

– Защо?

Значи ли това, че Уийд не може да му даде гаранции, или никога не е имал намерение да го прави?

– Знаеш защо, Уийд.

– Ще ти обясня как работи паметта от научна гледна точка и какво представлява самата операция.

Точно сега научната гледна точка изобщо не го интересува. Само се бои, че ако проговори, гласът му ще потрепне. Накрая ще рухне психически и всичко това ще бъде записано за идните поколения. Решава да остави Уийд да говори, докато се съвземе.

– Краткосрочната памет е химически процес, при който спомените остават кодирани в мозъка. Процесът е анатомичен. В общи линии знаем как да включваме и изключваме определени неврони и невронни модели в структурата на мозъка. Когато спомените се формират, създават тези модели. Така че, ако прекъснем правилните неврони, можем да унищожим конкретни спомени. Нарича се оптогенетика. Веднъж говорихме за това, помниш ли?

– Звучи ми познато. Донякъде. – Всъщност Партридж винаги изключваше, когато Уийд изпадаше в научно опиянение. Но моментът не бе подходящ за признания.

– Като начало се спираме на определени неврони, които ще променим генетично, като използваме вируси с установен вид ДНК. Става дума за микробиология, а в този случай ще програмираме съответния неврон със способност да се деактивира под въздействието на разноцветни светлини. Ще използваме изключително фини оптични влакна, които много внимателно ще вкараме в мозъка ти. По този начин ще стигнем до един от тези модели. А впоследствие ще можем да деактивираме групата нервни клетки, като изпращаме светлинни сигнали по влакната. Еt voila`!