Чтение онлайн

– Ами дроселите? – пита Ел Капитан, нетърпелив да научи всичко.

– Дроселите контролират скоростта, с която витлата тласкат напред летателния апарат. От двете страни на таблото има по един комплект дросели за всяко витло.

– Ами долу? – пита Ел Капитан, посочвайки екрана, намиращ се под обикновения компас.

– Навигационно табло.

– Карти?

– Карти отпреди Детонациите.

– Ще ни бъдат от полза, но не и по време на приземяване. Кой знае какъв ще е теренът? Ами джипиесът и сателитите? При положение че всички са извадени от строя, какво ще използваме за навигация?

– Този апарат не разчита на сателити и контролни кули.

– А и какъв смисъл би имало, след като Уилъкс е знаел, че всичко това ще бъде унищожено? Тревожи ме – казва Ел Капитан, намествайки се на капитанската седалка – навигацията над океана. Там няма ориентири. Не би свършила работа дори навигацията по звездите, както някога са правели моряците, особено без точно време и карти на съзвездията. Не че мога да се ориентирам по тях.

– Има нова презокеанска навигационна система, разработена именно с тази цел. От летателния апарат се изстрелват проследяващи шамандури с лазерно отражение в комбинация с интегрирана система за визуализация на изчислените координати, или ИСВИД, която показва данните на навигационното табло – обяснява Финън.

– Прекрасно – отвръща Ел Капитан впечатлен. – Нещо като комбинация между средновековни технологии и умни бомби.

– На таблото има бутони за изстрелване на проследяващите шамандури. Пилотът пуска първата, когато апаратът достигне желаната височина, която ще поддържа, след което прави същото на всеки два часа.

Финън обяснява, че енергийният източник за помпите, за отоплението на кабината и за витлата разчита на студения ядрен синтез. И че над главите им има маски, които ще се спуснат, ако се издигнат на повече от десет хиляди метра.

Ел Капитан взима бинокъла, монтиран на стар сгъваем статив. Поглежда през окулярите и установява, че има настройка за нощно виждане. Летателният апарат е оборудван със сложна техника, истинско достижение на науката, внедрена обаче в съвсем проста машина.

Ел Капитан се почесва по брадата и казва повече на себе си, отколкото на Финън и Хелмут:

– Проблемът е, че по това време на годината дните там са много кратки. Сега е зима. Шансовете за приземяване на дневна светлина са почти нулеви. Имаме само два дни да намерим купола в Нюгрейндж, за да хванем слънцестоенето, и доста кратки моменти с дневна светлина. Трябва да тръгнем веднага. – Стомахът на Ел Капитан е свит на топка от тревога. Той седи на пилотската седалка, приведен под тежестта на Хелмут. Сребристият бутон на таблото включва захранването.

– Добре – казва Ел Капитан. – Натискам бутона за захранването. Готови!

– Готови! – повтаря Хелмут и по гласа му Ел Капитан усеща, че самият той е твърде несигурен.

– Финън, само ми кажи, преди да съм допуснал грешка. Ясно?

Лампичките на Финън примигват в зелено.

Ел Капитан натиска сребристия бутон. После вдига ръка, за да задейства превключвателите, с което ще започне изпомпването на въздуха от резервоарите, но преди това поглежда към Финън, който отново примигва в зелено.

Ел Капитан щраква превключвателите.

Брадуел се показва на вратата на кабината.

– След колко време ще се издигнем?

– След около половин час. Първо трябва да източим достатъчно въздух от резервоарите. – Поне веднъж се чувства по-умен от Брадуел. – Защо питаш?

– Чух още шумове.

– От зверове?

– Не съм сигурен. Нещо като дращене, идващо отдолу.

– Продължавай да се ослушваш – отвръща Ел Капитан.

Когато Брадуел се връща в салона, Преша минава толкова близо до него, че телата им се докосват.

– Как ти се струва управлението? – обръща се тя към Ел Капитан.

– Ясно като бял ден. – Това перчене го изпълва с паника. Иска му се да `u каже, че е затънал до уши, само че вече е късно.

– Наистина ли? – учудва се Преша, втренчила поглед в таблото. – Ясно като бял ден?

– Ъхъ – отвръща той. – Мислиш, че няма да се справя?

– Не че се съмнявам в теб – отвръща тя. – Просто всичко изглежда толкова... сложно.

За миг Ел Капитан не казва нищо. Вперил е поглед през стъкления покрив на пилотската кабина към зеещата сграда на Капитолия и прозиращото през отворите сиво небе. Изведнъж си спомня какво си мислеше за небето, когато баща му ги напусна завинаги.

– Като малък все се взирах през прозореца, лежах на полето, вечно се препъвах, тъй като не гледах пред себе си, а нагоре, към небето. „Пак витаеш из облаците!“ – казваше майка ми. Но тя знаеше какво чакам. Баща ми беше пилот и рано или късно самолетът му щеше да прелети над нас, а аз исках да го зърна. Във всеки самолет виждах неговия. Самолетите привличаха вниманието ми навсякъде – в книги, списания и играчки. – Той поглежда Преша. – Може би като малък Уилъкс е гледал така на куполите. Когато си съсредоточен в търсенето на едно-единствено нещо, накрая ще го намериш или пък то ще те намери. Обсебването може да е двупосочно.

Преша се взира в него с изненада. В погледа `u се чете уважение, може би дори възхищение. Усеща непознато опиянение. Свикнал е да го уважават от страх, но това е нещо различно. Радва се, че Хелмут мълчи, оставяйки го да се изкаже докрай. За миг си представя, че са сами, само двамата.

И тогава нещо се удря глухо в корпуса.

Преша извръща рязко глава.

Брадуел се провиква от салона:

– Виждам три звяра. Може би повече. Големи са. Не е изключено да има още.

Летателният апарат се разклаща – първо на едната, а после и на другата страна.

– Мили боже, те ли тласкат така машината? – възкликва Брадуел.

Усещането е сякаш зверовете се опитват да я повдигнат.

Ел Капитан казва:

– Не, не мисля, че е от тях. Издигаме се! Нали? Не се ли издигнахме леко нагоре?

– Нагоре! – надава вик Хелмут.

Само че още не са се отделили от земята. А зверовете се блъскат неистово в корпуса на машината.

– По-добре седни отзад – подхвърля Ел Капитан на Преша. – Сложи си колана.

Последва мощен удар, а после грухтене и пронизителни писъци.

– Побързай, Кап! – вика Преша и се спуска в салона.

Ел Капитан затваря вратата. Слага Финън на мястото на помощник-пилота. После премята колана над черната кутия, щраква закопчалката и го затяга. Накрая сяда на пилотската седалка, но не може да си сложи колана – двамата с Хелмут са доста обемисти.

Летателният апарат се издига бавно, преодолявайки гравитацията, но още е твърде тромав.

Ел Капитан слага ръце на таблото, чийто екран се е включил. На него се вижда груба карта, а в средата `u – зелена светлинка, представляваща самия летателен апарат.