Чтение онлайн

Може би тази Еми щеше да се влюби до полуда в Брадуел. Но Преша не би могла, защото това ще означава да го изгуби.

Брадуел отново насочва вниманието `u към кутиите:

– Наложи се да я отворя, за да активирам яйцето, но сега може да отговори на всеки въпрос, който ти хрумне, без да го вадиш. – Той пъха яйцето в черната кутия. – Затвори се. – Вратичките на яйцето се плъзват обратно и капакът на кутията се спуска на място.

– Ти какво го попита?

– Първо го попитах какво представлява?

– И?

Той се навежда над кутията и казва:

– Какво си ти?

От вътрешността на кутията се разнася продължително щракане и на повърхността `u се подава подобна на камера механична очна ябълка. От нея изскача лъч светлина и тогава над кутията изниква образът на яйцето и се завърта във въздуха. Мъжки глас започва да представя кратка история на записващите устройства, в това число и черните кутии, които обикновено се боядисвали в червено или оранжево за по-лесно откриване на катастрофата.

– Тази кутия е част от серията напълно идентични черни кутии, разработени във връзка с одобрения от правителството и финансиран с федерални средства проект за събиране и запис на данни в областта на историята на културата в случай на масово изтребление – с ядрен или друг характер. – След това гласът говори за точните мерки на алуминиевия корпус, високотермичната изолация, обвивката от неръждаема стомана и устойчивите на радиация нанотехнологични тръби.

– Леле! – възкликва Преша.

– Съдържат картинна информация в областите изкуство и кино, наука, история, попкултура. Всичко.

Зави `u се свят от мисълта за мащабите на всичко това.

– За времето Преди – казва Преша със страхопочитание.

– Съдържат версия на живота преди. Идеализирана дигитална версия. Информацията не е непременно достоверна.

– Дядо ми обясняваше как работи вселената, като движеше в кръг камъчета по пода – слънцето, планетите, звездите. Преструваше се, че знае всичко, защото виждаше, че ставам неспокойна, когато няма отговор за нещо.

– Какво представлява вселената? – попита Брадуел черната кутия.

Появява се нов разширяващ се лъч, в който се показват планетите и луните, въртящи се в орбита около слънцето, съзвездия изпъстрят въздуха. Преша понечва да докосне една луна, ала пръстите `u преминават през нея. Фридъл полита нагоре, пресича безплътната картина и се приземява на металните си крачка, взирайки се объркано в нея.

– Точно това се опитваше да обясни дядо ми. Вселената.

– Трудно ще схванеш идеята с наредени на пода камъчета.

Преша се чувства изгубена. Има толкова неща, които не знае, и дори не може да си представи.

– Удивително! С какво количество информация разполагаме! Това може да промени живота на хората. Ще имаме достъп до медицинска, технологична, научна информация. Ще можем наистина да променим нещата.

– Дори повече, Преша.

– Какво искаш да кажеш? Как е възможно да има нещо повече от всичко?

– Тези кутии пазят единствено информацията, с която са били захранени, и всички са поставени на една и съща диета. Освен Финън. Той е различен. – Брадуел взима мотаещата се в краката му кутия. – Всяка има сериен номер на дъното. Но Финън има само знак за авторски права. – Той обръща кутията обратно и `u показва оградената в кръг грубо начертана буква „С“.

Преша прокарва пръст по знака.

– Какво е авторски права?

– Това е знак за собственост. Бил е широко използван преди Детонациите, но обикновено след него се е изписвала някаква година. Тук обаче няма.

Преша завърта кутията на деветдесет градуса.

– Може да е буквата „U“, оградена в кръг. – Завърта я отново, този път на сто и осемдесет градуса. – А също и незавършен квадрат или пък маса.

– Понятието „черна кутия“ не означава просто кутия, боядисана в черно. С този термин се назовава всичко – било уред или процес – проектирано с цел записване и предаване на информация, когато не виждаш как се обработва тя, какво става вътре. А така наречената бяла или стъклена кутия е устройство, в което можеш да записваш данни и да виждаш какво става вътре.

– Значи Куполът е черна кутия – заключава Преша.

– Да, от наша гледна точка – съгласява се Брадуел. – А също и човешкият мозък.

„Както и ти самият – мисли си Преша. – И аз.“ Пита се дали има поне двама души, които да са бели кутии един за друг.

Той слага Финън на масата.

– Финън е шарлатанин. Създаден е с цел да се вписва, но е предназначен за различна публика. Не предоставя информация на всекиго. Но някаква дума го накара да се включи и тогава той проговори. – Мушва ръце в джобовете си и свежда глава. – Трябва ли да цитирам дословно какво му говорех? Беше за теб. Искам да кажа, никой друг освен нас не се опитва да разнищи този въпрос. Нали?

– Да, така е. – Опитва се да печели време. – Казваш, че се е включил и е проговорил. Какво каза?

– Каза седем.

– Числото седем ли?

– Повтори го няколко пъти, след което спря и се чу пиукане, сякаш очакваше да получи отговор. Секундите се изнизваха неумолимо и накрая замлъкна. Времето изтече, като в телевизионна игра.

– Телевизионна игра ли? – пита тя, досещайки се, че това е нещо от времето Преди, макар и да не знае точно какво.

– Онези телевизионни предавания, в които хората отговарят на въпроси, задавани от водещ, който има микрофон и раздава награди като например комплект куфари и водни ски, а публиката крещи и аплодира въодушевено. Имаше едно предаване, в което при грешен отговор участниците получаваха електрошок. На хората това им харесваше.

– А, онези предавания – отвръща тя, сякаш помни нещо. Какво представляват водните ски? – Но какво значение има дали тази кутия се отваря? Нали можем да научим каквото поискаме от останалите пет!

– Финън знае много тайни – казва Брадуел. – Програмиран е да ги пази ревностно.

Преша поклаща глава и казва:

– Значи, става дума за търсене на истината, за миналото, за още лекции по История на сенките? Нима не знаеш достатъчно?

– Разбира се, че не знам достатъчно! Колко пъти да ти повтарям, че трябва да разберем напълно миналото, ако не искаме да допуснем същите грешки? А успеем ли да разберем Уилъкс, врага, тогава...

Обзета от ярост, Преша отвръща:

– Съдържанието на тези кутии може да ни помогне да подобрим живота на хората, но ти все трябва да търсиш загадката, все да си наобратно. Е, добре. Направи го отново. Накарай го пак да стори онова нещо от телевизията.

Брадуел поклаща глава и прокарва ръце през косата си.

– Ами това е всичко. Не помня какво точно казах. Може би трябва да възпроизведа същия монолог. Имаш ли нещо против?

– Разбира се, че не. – Да не би да се занасяше с нея?