Чтение онлайн

– Колкото до приятелите ти – казва Майка Хестра, – от тях научихме важни неща. Беше ни трудно да държим под око земите си. Така че, щом разбрахме върху какво работят, просто отидохме и го взехме. Искаш ли да видиш?

Лайда въздъхва. Иска `u се да се взира в стената – във влажното петно, приличащо на меча глава – докато шумът заглъхне и всичко приключи. Завинаги. Само че е невъзможно.

– Добре, покажи ми.

Майка Хестра пъха ръка в ловната си торба, почерняла от засъхналата кръв, и изважда черен метален предмет.

– Какво е това?

– Паяк робот, изпратен от Купола, за да сее смърт сред нас. Но сега е граната, която ще използваме, за да ги унищожим.

– Куполът е издържал на Детонациите. Нима смятате, че няколко самоделни гранати ще свършат работа?

– Намерихме още нещо – казва Майка Хестра. – Онова, от което имахме най-голяма нужда от тактическа гледна точка. А то вече е от решаващо значение.

– Какво е то? – Лайда не допуска, че може да има подобно нещо.

Сайдън бърка в торбата. Изважда два дебели свитъка, сгънати няколко пъти. Върху единия личат избелелите цветове на рекламен афиш. Виждала го е и преди. Афиша с надпис: „ИЗЛЪСКАЙТЕ ДОМА СИ ДО БЛЯСЪК“, който бе свалила от пропуканата плексигласова преграда на вагона в метрото. Сайдън `u подава свитъците. Тя ги разгъва на леглото – това са нейните чертежи на девическата академия и медицинския център и плана на Купола, който Партридж бе начертал.

– Нашите карти. – Спомня си как лежи по корем на пода срещу Партридж, който се примъква напред и я целува. Докосва устните си с ръка. – Партридж.

– Да, Партридж, един от кръвопийците. – Той свърши добра работа.

В онзи момент двамата с Партридж си говореха за Коледа. Лайда му разказа за баща си, за снежната сфера, която `u бе подарил, и как бе осъзнала, че и тя като децата в сферата е затворена. А той `u разказа за коледните ваканции в дома на семейство Холенбек. Обеща `u подарък: хартиена снежинка. Попита я дали това е всичко, от което има нужда, за да бъде щастлива, а тя отвърна „да“, после добви „и от теб.“

– Партридж е отбелязал пътя, по който е избягал, и може би мястото, откъдето ти си била изведена навън. Тоест уязвимите зони – казва Хестра.

– Уязвимост. – Неспособност да загърбиш миналото, да отхвърлиш надеждата, когато знаеш, че всичко е изгубено. Лайда примигва и върху картите покапват сълзи.

– Колкото до гранатите – казва Майка Хестра, – те ще бъдат задействани именно в уязвимите зони.

Лайда вдига поглед.

– Не – казва тя. Възможно ли е майките да успеят? Вярно, че Куполът е крепост, но с бягството си Партридж доказа, че дори крепостите имат пробойни. Картите са безполезни за унищожението на Купола, но са напълно достатъчни, за да проникнат вътре въоръжени, да открият Партридж и, както се бе заклела Нашата добра майка, да го убият.

Лайда сгъва припряно картите и ги взима в ръце.

– Картите са грешни. Фалшиви са. Той ви е заблудил.

– Нима? – възкликва Майка Преша.

– Той е кръвопиец. Не можете да му имате доверие.

Майка Хестра сграбчва Лайда за китката.

– Престани. Знам какво се опитваш да направиш.

– Тъкмо ти ме учеше да не се доверявам на кръвопиец!

– Извстно ми е на какво е способен кръвопиецът, за да спечели сърцето на момиче – отсича Майка Хестра. – Така че престани да го защитаваш. Това е проява на уязвимост!

Хватката на Хестра е желязна. Тя дръпва рязко ръката на Лайда и картите падат на земята. Картите, които Партридж бе направил с нейна помощ, ще помогнат на майките да се доберат до него... и да го убият.

– Уязвимост – прошепва Лайда.

Ел Капитан

Мрак

Изминали са два дни и една нощ, откакто летят, и сега отново се смрачава. Очите на Ел Капитан са замъглени от умора, а нервите му са опънати до крайност. Хелмут ту потъва в дрямка, ту се събужда. Вече наближават. Ел Капитан отваря за кратко шлюзовете на трите резервоара, за да нахлуе въздух и да се спуснат по-ниско. След като необятният океан остава зад гърба им, прожекторът на носа на апарата очертава хълмове, долини, каменисти хребети, сенчести езера и опустошени градове.

– Виждаш ли, Хелмут? Това е чужда страна. Допускал ли си някога, че ще видиш друга страна?

– Допускал ли си? – пита Хелмут.

– Не – отвръща Ел Капитан.

Навигационното табло показва топографска карта на района, ала тя е безполезна. Детонациите са променили релефа до неузнаваемост. А Ел Капитан ще трябва скоро да приземи летателния апарат.

– Още колко остава? – обръща се той към Финън.

Лампичките на Финън светват.

– Трийсет и шест километра. Право на изток.

– Добре – отвръща Ел Капитан. – Да се огледаме за някое равно място.

Машината се разтърсва и Ел Капитан полита назад, сякаш Хелмут го е дръпнал рязко.

– Какво, по дяволите, беше това? – възкликва той, усещайки как пулсът му се ускорява.

Финън издава кратко пиукане, несигурен какво се иска от него.

– Трийсет шест километра! – обявява той, сякаш това ще помогне с нещо.

После апаратът продължава да лети гладко и Ел Капитан си отдъхва:

– Добре. Просто малка засечка на системите. Вече всичко е наред.

Ала се оказва, че не е така. Разтърсването се повтаря, този път по-силно. Ел Капитан скача. Задната част на машината увисва надолу, а носът се вирва нагоре. Хелмут се свива зад гърба на брат си.

– Мили боже, намери в раздела за аварийните случаи! Мислиш ли, че проблемът е на задната палуба? – обръща се Ел Капитан към Финън.

– В случай на авария – започва Финън – в случай на авария. При повреда на двигателя, на задната палуба... – Дали не прелиства страниците на ръководството? Всички лампички по корпуса на Финън светят. – Направи проверка на таблото.

Ел Капитан се втренчва в таблото. В една точка на корпуса забелязва примигваща червена светлина, обозначаваща пробойна. Ел Капитан включва помпите в повредения резервоар, изпускайки въздуха със скоростта, с която той се просмуква вътре. Червеният индикатор продължава да примигва, ала пукнатината е малка и не се разширява. Стига да държи повредения резервоар под око, поддържайки баланса на въздуха, машината би трябвало да издържи, докато кацнат.

– Трябва да се приземим.

– Да се приземим! – казва Хелмут.

Скоростта спада отново. Задната палуба се пълни още по-бързо с въздух. Апаратът се носи все по-бавно. Извива се назад.

– Какво става, по дяволите? – надава вик Брадуел.

– Малка пробойна. Пълним се с въздух.

Брадуел изниква пред кабината.

– Малка пробойна ли? Какво означава това?

– Всичко е наред. Върни се на мястото си. И си сложете коланите. – Очевидно той не можеше да използва колан заради Хелмут. При излитането не се бе притеснил, но сега няма нищо против да се пристегне за седалката.