Чтение онлайн

Тя леко целуна шията му, прокара пръстите си по гърба му и се засмя одобрително.

— Знаех, че ще е така — промърмори тя щастливо и това бяха единствените думи, за които можа да се досети. Държеше го здраво в ръцете си и не му разрешаваше да се отлепи от нея и това продължи, даже след като телата им, плъзгайки се едно в друго, започнаха да се разминават, потрепервайки в славата на момента.

— Ще останеш ли? — попита тя.

— Ъхъ — отговори той, целувайки я зад ухото, спускайки се надолу по шията й, достигайки гърдата й и я целуна и там.

— Може би прегръщането идва на второ място — промълви тя малко по-късно, когато Дарт заспиваше с усмивка.

Събуди ги бибикащ звук, който идваше от дрехите на Дарт.

Той се измъкна от леглото.

— Протестирам! — оплака се тя. — Имаме договор — напомни му.

Той отнесе пейджъра в другата стая, където беше светло, и прочете на дисплея телефонния номер на своя отдел. Обади се на Дженингс роуд и проведе разговор със сержант Хейт. Веднага след това затвори, влезе в стаята и събра нещата си.

— Трябва да заминавам — каза й той шепнешком, радостен от това, че тя, за разлика от Гини, разбираше тези неща.

— Ще се върнеш ли? — попита. — Моля те.

— Ще се опитам. Западен Хартфорд. Ще бъда там поне няколко часа.

— Защо трябва да се занимаваш с нещо си в Западен Хартфорд? — попита тя, като се разсъни малко повече. Западен Хартфорд не влизаше в тяхната юрисдикция. Тя веднага си отговори сама, потвърждавайки, че даже полузаспала е в състояние да мисли по-бързо от повечето детективи: — Пак самоубийство.

— Точно така. — Той окачи пейджъра на колана си и провери оръжието си. — Пак самоубийство — потвърди. — От Западен Хартфорд помолиха за помощ. — Много от съседните градове почти не разполагаха с нещо повече от патрулни отряди и използваха за по-крупни разследвания или полицейския отдел на Хартфорд, или държавната полиция.

— Някакво досие? — попита тя, запалвайки нощната лампа и по този начин не проявявайки склонност към скромно поведение. Отдавна беше преминала възрастта на млада красавица, но нямаше какво да крие.

Той се поколеба и тя го попита още веднъж.

— Присъда за порнография — й каза.

— Идвам с теб — обяви тя, хвърляйки завивките.

Дарт беше достатъчно умен, за да влиза в спорове.

Орчърд роуд се проточваше нагоре по един хълм, като по този начин предлагаше вълшебна гледка от далечния град. Това беше кварталът на високите наеми: половин милион долара и нагоре за апартамент с три спални, разположен в границите на един акър. Гора. Басейни. Красиви гледки. Беемвета. Часовници „Ролекс“. Разводи. Силиконови имплантации.

Дарт насочи волвото в извитата отбивка от пътя и паркира в близост до патрулна полицейска кола пред двуетажната къща от тухла и камък. Аби дръпна към себе си огледалото за задно виждане и прокара четка през косата си. Двамата окачиха значките си около вратовете си и влязоха през предната врата.

— Туна е със съпругата горе — съобщи полицаят Бени Уебстър. Таня Фиш, офицер от полицията, която наричаха Туна, беше явно служебният партньор на Уебстър. — Съпругата е взела нещо успокояващо и сега е в страната ла-ла. Няма никакъв смисъл да се опитваме до сутринта. Не сме се докосвали до нищо в кабинета. Но той е страшно разхвърлян — додаде той, поглеждайки към Аби Ланг, сякаш тя би могла да изпита някаква трудност да разбере това. — Един куршум, който е преминал през небцето. Девет милиметра.

— Кой се занимава със случая? — попита Дарт.

— Ковалски и… — беше отговорът.

Дарт и Аби се спогледаха, с което прекъснаха униформения.

— Нещо лошо? — попита Уебстър, забелязвайки това.

— Просто е малко смущаващо — отговори Аби.

Уебстър продължи:

— И техният помощник-шеф.

— На Западен Хартфорд? — изясни Дарт. — Нолън? — сети се той.

— Той. Да. Само че не е тук. Появи се, разговаря с К — каза, имайки предвид Ковалски — и изчезна. Тъй като случаят е самоубийство, изглежда, че не беше много разтревожен.

— Искаше да уведоми шефа и да подготви изявление — раздаде се гласът на Роман Ковалски. Изглеждаше уморен, копчетата на ризата му показваха, че се беше облякъл набързо. — Какво те води тук? — попита той Дарт.

— Сержант Хейт.

— А теб? — обърна се към Аби.

Тя нямаше желание да обяснява, че е била с Дартели. За полза на самия Ковалски го поправи:

— А теб, лейтенант. Нали това искаше да кажеш, детективе?

Ковалски я изгледа злобно.

— Съпругата е отсъствала с приятели до около преди един час. Прибира се, намира мъжлето простряно в кабинета. Обажда се на 911. — Ковалски отново погледна Аби и Дарт разбра, че може би се занимава усилено със своята аритметика.

Входното фоайе имаше нисък таван с ръчно изрязани тъмни летви и гипс, в който се виждаха жълти сламки. Вляво от Дарт до пода се спускаше покрито със сив килим стълбище. Той отмина една малка каменна колона, която поддържаше плетена кошница, пълна със сладки и бонбони за празника и пресни плодове. Беше на мнение, че точно в тази нощ, нощта на Вси светии, би трябвало да има, че трябва да има, потенциални свидетели навсякъде наоколо.

— Как е намерила къщата, отключена или заключена — попита той Ковалски.

— Ако искаш да седиш на шибаната трибуна и оттам да гледаш, нямам проблеми — изсумтя Ковалски. — Но ако искаш да си играеш на играта двадесет въпроса, наври си опашката някъде другаде.

— Знаеш ли кое е особено забележително у теб? — каза Аби на Ковалски, като направи крачка покрай него и приближи отворената врата на кабинета. — Това е деликатният начин, по който боравиш с езика.

Той отвори уста, за да отговори, но тя го сряза, като вдигна пръст към него.

— И много внимавай какво казваш пред твоите началници, детективе. — С допълнителна доза злъч тя добави: — Защото при най-малката възможност ще те разжалвам.

Дарт се усмихна на Ковалски и повдигна вежди, за да го подразни.

Пристъпвайки към Дартели, Ковалски изрече сериозно:

— Преди да вляза, ще изчакам Бъз. Не пипайте никакъв шибан предмет. — Той измъкна пакет „Марлборо“ от джоба на палтото си и захапа една цигара. — Ще бъда навън.

Кабинетът имаше размерите на кухнята и всекидневната на Дарт, взети заедно. Ориенталски килими, тъмни антики, камина от камък и тухла с две колони, изрисувани с фантастични фигурки, които поддържаха дебелата четири инча полица от орехово дърво. Под трупа голяма локва кръв върху килима. Проекция на тавана на разплискан материал от откъснала се горна част на човешка глава. Маслен портрет на мъж с месест червен нос, живял по времето, когато благодарение на речната търговия Хартфорд е процъфтявал, командваше сцената над камината. Подвързани в кожа книги задръстваха рафтовете и имаха вид на недокоснати и непроменени. Като на витрина. Дарт обърна внимание на няколко празнини между томовете, които напомняха липсващи зъби.