Чтение онлайн

— Уинчестър корт, 4204.

— Да.

— Към първи януари миналата година неговите кредитни данни се придвижват в Сиатъл, както ти спомена. Оставя сметката си тук открита за покриване на някой безкасови плащания. Но тук е странното в сиатълската история — добави той злокобно. — По същество не демонстрира никаква финансова активност, като не се смятат някои автоматични трансфери — пенсията му. Всеки месец срещу тази сметка се прави едно вземане — предполагам чек с гарантирана от банката стойност или банково плащане, при което вероятно парите се изпращат по пощата до място, посочено от Зелър.

— Сумата?

— Две хиляди и триста. Същата всеки месец. Единствените други тегления, изглежда, са свързани с данъци и те не са свързани с банкови сметки, а се внасят в банкови фондове и оттам се теглят.

— И това ли е всичко, което можеш да кажеш?

— Човекът е вън от системата, Джо. Според мен той съществува в строго кешова среда. Ако харчи в кеш, не мога да го проследя.

„Никой не може“, помисли Дарт, като се чудеше дали това е въпросът.

За да покаже на Дарт, че е извършил цялостна работа, Гормън добави:

— Използвал е кредитна карта до януари главно за дребни неща. Данните сочат джинси, обувки, ризи, чорапи и бельо — неща от първа необходимост.

— Оръжие? Самолетни билети? Билети за влак? Хотели?

— Нищо подобно.

— Бензин?

— Не. Нищо. Това ти казвам — той плаща само в брой.

— Ти спомена данъци?

— Декларирал е всички данъци като резидент на щата Вашингтон, но не съществува никаква финансова следа, която да сочи, че прекарва там някакво време.

— Или където и да е другаде — напомни Дарт.

— Да. Точно така. Сякаш се е изпарил.

„Тъкмо това е направил“, помисли Дарт.

— Ами ако е имал банкова сметка в някой друг щат?

— Щях да знам. Същото е и с кредитните карти, сметките от магазини — мога да стигна до всичко, което е свързано с неговия осигурителен номер.

Нощта ги погълна в тъмната си прегръдка. Въздухът беше влажен, а влагата беше придружена от смразяващ костите студ, който проникваше през дрехите на Дарт. Мак, който седеше до него, се притисна към десния крак на Дарт. Детективът погали кучето и му дръпна ушите, което Мак много обичаше.

— Ами ако би могъл да избегне осигурителния номер? Да се сдобие с фалшив номер? — попита Дарт.

— Това е дяволски трудно.

— Но ако би могъл? — попита Дарт, като си мислеше: „Нов осигурителен номер, шофьорска книжка, банкови сметки, кредитни карти…“.

— Никога няма да го открием — отвърна Гормън, очевидно разочарован. — Нали?

— Да — съгласи се Дарт. — Мисля, че точно така стоят нещата.

Браг каза:

— Нервен си като лисица в курник.

— Трябва да бъдат нервни пилетата — отбеляза Дарт.

— Все едно кой. — Браг често пъти се опитваше да се представи като провинциален фермер, какъвто едно момче от Бруклин никога не може да бъде. В малката стая, която Браг използваше за лаборатория, пак беше протекло. Мястото миришеше силно на фотохимикали от голямата машина за проявяване в съседната стая.

— Не изглеждаш добре, Теди. Как се чувстваш?

— Прекрасно.

— Блед си. Много пушиш.

— Затваряй си човката.

— Но аз се безпокоя за теб — възрази Дарт. — Или може би това няма значение.

— Не. Няма значение — кимна той. — Ти се безпокоеше и за онова твое сакато куче, а излезе, че нищо му няма.

— Мак не е сакат.

— Разбираш ли какво имам предвид? — Браг блъсна Дарт с рамо. — Погледни по-внимателно — насърчи го той.

Дарт се наведе над лабораторната маса и притисна окото си към визьора.

— Това е органичната материя от самоубийството на Пейн. Нарича се плешив кипарис. Той расте по тези места, но се счита за рядкост.

Саманта Ричардсън се намеси:

— В имота на двамата Пейн няма плешив кипарис.

Дарт беше забравил напълно за присъствието й, тя беше мълчала през цялото време. Беше облечена в сини джинси, бяла блуза и жилетка в тревистозелено. С очила с телена рамка. За първи път Дарт я виждаше с очила.

— Сам се зае с това по моя молба — информира го Браг.

— Защо?

— И двамата знаем защо, по дяволите — отвърна гневно Браг. — Ланг сътвори цялата тази воня около Ледения човек — Несбит — и въпреки че работата не стигна доникъде, Хейт вижда необичайния брой самоубийства и търси възможна връзка. Грешката е на Ланг, не е моя. Не обвинявай мен.

— Или мен — обади се Саманта.

— Имам по-едра риба за пържене — оплака се Браг. — Но той иска буквално всяка улика за всяко едно от тези самоубийства да бъде изследвана. Ако има някаква връзка, той я иска. Не обвинявай мен! За бога, той е подгонил Ковалски да обикаля насам-натам като… като…

— Като лисица в курник — довърши Дарт.

— Затваряй си плювалника.

— Благодаря.

— И така, ще се занимаваме отново с уликите по случаите Лорънс, Стейпълтън, Пейн — гадна работа.

Споменаването на Ледения човек — Несбит — доведе Дарт до внезапна паника, но той я прикри. Обяснението на Браг запълваше известни празноти. Хейт беше изпратил на Дарт бележка, с която задаваше въпроси относно пълно кръвно изследване на Пейн. Досега Дарт беше избягвал да отговори.

— И това е горе-долу единствената необяснена подробност в самоубийството на Пейн — довърши Ричардсън.

Браг добави:

— И Хейт — като мен, като вас, вижда възможността тези плешиви кипариси да са били оставени от някой посетител, и той — като мен, като вас — иска да знае кой може да е бил този посетител и какво е правил там.

— Разбирам — кимна Дарт, като си мислеше: „Знам кой е бил. Знам какво е правил там. Но Хейт единствен няма да повярва, без да разполага с купища доказателствен материал“.

— Там няма никакви плешиви кипариси — каза Дарт на Ричардсън.

— Да, в имота на Пейн няма никакви.

— И ето за какво трябваш — намеси се Браг. — Защото тук сме само двама, а аз имам да готвя друга риба.

— Да пържа — поправи го Дарт.

— Гледай си работата. — После кимна към Ричардсън. — Кажи му.