Верига от улики
Шрифт:
По някое време през нощта някой беше влизал вътре.
Каменната сол и листата, които беше събрал предишната нощ, сега се намираха в отделни пликове на предната седалка на колата му, маркирани и с етикети. „Материал“, помисли той.
Може би напълно достатъчен, за да убеди Хейт да проведе акцията.
24.
Това бяха няколко наситени с работа часа.
Дарт охлаби връзката си и разкопча яката си.
— Трябва ми група за спешна намеса за акция по събиране на данни от една къща в южния край — обясни Дарт на сержант Джон Хейт.
Кожата около очите на сержанта беше мастиленосиня и напомняше на Дарт маска, изобразяваща миеща мечка. Отделът за престъпления срещу личността се управляваше от двама сержанти — Джон Хейт или Дейв Алмеди, като всеки от двамата разполагаше със собствена група детективи и със собствено бюро в една остъклена стая на етажа на отдела. Двамата рядко се засичаха, тъй като хората им действаха на смени от по дванадесет часа.
Дарт се настани в метален стол срещу отрупаното бюро на Хейт. Поради флуоресцентното осветление кожите на двамата блестяха в грозен жълто-зелен цвят.
— Трябва ти какво? — помита Хейт риторично.
Идеята да се използва група за спешна намеса за акция, чиято единствена цел е събирането на данни, беше изцяло на Дарт. За нея щяха да бъдат необходими писмени заповеди и съдебни постановления и разумно оправдание. Дарт обясни:
— Мога да допусна присъствието на непознато лице в кабинета на Харолд Пейн през нощта, когато той… е извършил самоубийство. Браг ще ме подкрепи в това, че въпросното лице, което и да е било, вероятно е направило опит да прикрие присъствието си, като е почистило килима с прахосмукачка.
Хейт изглеждаше скептично настроен.
Дарт му подаде доклада на Браг, завършен само преди час. В него се посочваше идентичният химически състав между каменната сол, намерена в дома на Пейн, и солта, която Дарт беше взел от Хамилтън корт 11.
— Това свързва въпросното лице, къщата на Пейн и тази на Хамилтън корт 11. Говорих със собственика, който ме свърза с една фирма за недвижими имоти…
— Питър Шарп — сети се Хейт. Шарп се занимаваше с всички имоти от бедняшките квартали. Полицията не го обичаше.
— Да. Мястото е дадено под наем на някой си Уолъс Спарко, бял, петдесет и две годишен. — Дарт подаде на Хейт фотокопие от шофьорската книжка на Спарко. Още по-силен беше ефектът, когато му подаде и компютризирания портрет на човека, когото Люилън Пейдж беше видяла в дома на Джералд Лорънс. Макар и не идеално, сходството беше безспорно. — Уолъс Спарко е авторът на самоубийствата — каза Дарт.
— По дяволите — се изтръгна от Хейт, като сравняваше двете снимки. Той погледна Дарт със силно раздразнение. Беше против това, да се усложняват нещата. — Не са самоубийства?
— Това е, което трябва да докажа или опровергая.
— Тези разследвания не са твои. Къде, по дяволите, е мястото на Ковалски в тази работа?
— Без него, сержант — продължи неохотно Дарт. — Не ми е приятно, но такова е положението.
— Без Ковалски?
— Той водеше всяко едно от тези самоубийства — изтъкна Дарт.
— О, по дяволите… — Хейт се облегна назад в креслото си — О, по дяволите!
— Знам — кимна Дарт. — И на мен не ми харесва.
— Остави това — кресна Хейт побеснял. — Никак не обичам такива работи.
Дарт го изчака. Беше благоразумен и знаеше, че не трябва да притиска Хейт.
— Някой е ликвидирал и Пейн, и Лорънс и се е погрижил случаите да приличат на самоубийства? — промърмори Хейт. — Защо?
— За да ни заблуди. За да си свърши добре работата. За да бъде в безопасност: и двамата са сексуални насилници, сержант. Порнография. Малтретиране на съпруга. Стейпълтън също.
— Кой е Стейпълтън?
— Скачачът от „Гранада Ин“. Август.
— О, боже! — Той си почеса главата. — О, по дяволите.
— Знам — повтори Дарт.
— И какво, по дяволите, искаш от мен?
— Искам акция за събиране на данни с участието на група за спешна намеса в случай, че стане нещо лошо. Този Поуп парк е ужасно място.
— Знам.
— Да можем да влезем и да излезем, без Спарко да разбере.
— Остави това — махна с ръка Хейт. — Просто ще вземем разрешително, а после нахлуваме и претърсваме мястото. Какво толкова?
— Спарко е много хитър негодник, сержант. Не разполагаме с нищо. Ако не намерим някакви улики, които да го свързват с тези престъпления, няма смисъл някой да знае, че сме били там.
— Това е незаконно. Помислил ли си по този въпрос? При всички случаи трябва да обявим претърсването.
— Такова обявяване обикновено проваля всичко, сержант.
— О, по дяволите! Какво ти става, Дартели? Как така проваля всичко? Предлагаш умишлено да свършим работата на тъмно? Незаконно е, детективе! — Беше повишил тон и вече крещеше.
Дарт разбираше, че другите вече гледат към тях, но тъй като беше с гръб, не можеше да ги види.
— Ще го обявим, пък ако пропаднем, ще пропаднем.
— Това не е в твой стил — укори го сержантът. И добави: — Това много повече прилича на Ковалски или Дръмонд, отколкото на теб. Какво те е прихванало?
— Три убийства, маскирани като самоубийства — поясни Дарт. — Имаме работа с човек, който сам активно раздава правосъдие, сержант. Ако не предприемем нещо, броят на жертвите ще нарасне.
Хейт и Зелър бяха направили кариера по едно и също време, тръгвайки от низините. Уважаваха се взаимно и съперничеството помежду им беше кавалерско. Ако някой беше привързан към Зелър толкова силно, колкото Дарт, това беше човекът срещу него. Ако Дарт споделеше с Хейт възможността за участие на Зелър, той рискуваше да бъде отстранен от това разследване. Без железни доказателства Джон Хейт нямаше да предприеме нищо срещу Уолтър Зелър и Дарт не спомена нито за бившия си сержант, нито за разследването по Ледения човек. Но няколко дни преди това Хейт беше прегледал случая.
— Какво ще кажеш за Ледения човек? — попита той. — Той е полетял също като Стейпълтън.
Дарт и сержантът размениха твърди погледи.
— Да, така е. — И не добави нищо повече. По етажа звъняха телефони. Хейт и Дарт продължаваха да се гледат, без да мигат.
— Казваш, че Ледения човек е бил сексуален насилник? Наистина ли знаем това? Можем ли да го докажем?
Дарт отговори:
— Не казах нищо за Ледения човек, сержант. Имаш ли някакъв специфичен въпрос, който искаш да зададеш?