Чтение онлайн

Хейт, който все още продължаваше да гледа Дарт в очите, вече направо го пронизваше. Ясно му беше значението на резервирания тон на Дарт — той се опитваше да внуши на сержанта да стои по-настрана. Може би единственото впечатление, с което Хейт би могъл да се залови — без помощта на Дарт — беше датата на оттеглянето на Зелър, последвало бързо след разследването на Ледения човек.

— Нямам въпроси — изрече тихо и сухо Хейт, като опипваше фотокопието на шофьорската книжка на Уолъс Спарко и Дарт трябваше да се запита какво ли виждаше в лицето му. Дали той също не забелязваше прилика със Зелър?

Дарт кимна.

— Това ме удовлетворява. — Той се поколеба известно време и отново попита: — А акцията на групата за спешна намеса?

— Ще видя какво мога да направя. — В този миг Хейт беше бледен като Теди Браг.

Два автомобила се появиха в един часа сутринта на Парк теръс. Единият беше боядисан в сиво и носеше червена диагонална лента с надпис: „Парно гладене и химическо почистване МАНИ“. Той беше конфискуван от щатската полиция преди две години по време на една хайка за наркотици и сега беше съоръжен с персонален компютър и принтер, комуникативен хардуер и сложна видеосистема. Вторият автомобил беше направен по поръчка бежов додж с като че ли затъмнени прозорци, но фактически стъклото беше затъмнено само от едната страна. Зад стъклото шестима мъже и една жена бяха седнали върху срещуположни пейки. Облечени изцяло в черно, със специални бойни ботуши, завързани над глезена, четирима от тях бяха членове на групата за спешна намеса към щатската полиция. Единият от аутсайдерите беше Джо Дартели, който беше пострадал сериозно от един особено досаден деветдесетминутен брифинг, изнесен от командира на групата Том Шулц. Другите двама, жена на име Грич и мъж на име Йейтс, представляваха тим, който някой в полицейския отдел на Хартфорд беше кръстил „Том Браг с амфетамини“, технически лица по доказателствените материали, чиято отличителна черта бяха бързината и ефикасността.

Всички бяха със специални слушалки в ушите си, очила за нощно гледане, които бяха кацнали върху челата им, бронирани жилетки, черни белезници, черни деветмилиметрови полуавтоматични пистолети и специални мощни фенерчета на коланите. Грич и Йейтс бяха с големи закачени през рамо торби от черен плат. Всички носеха черни шапки с изписана в яркожълто една-единствена дума — ПОЛИЦИЯ. Ветераните ги наричаха „шапки-мишени“ по очевидни причини. Членовете на групата за спешна намеса носеха шапките обърнати назад, по маниера на чернокожите тийнейджъри. Бронираните жилетки имаха на гърба отпечатан надпис „ЩАТСКА ПОЛИЦИЯ“. Всички, с изключение на Дарт носеха и по една граната с парализиращо действие и друга за димна завеса, за които Дарт беше настоявал да не ги вземат. Но групата, най-военизираната единица на щатската структура, не прояви никакво желание да наруши традицията. Един от нейните членове, който седеше точно срещу Дарт, каза:

— Една военна единица може да сложи индикатор на тези прозорци и да ни каже дали пред нас се намират някакви форми на живот.

— Форми на живот, Брандън? — пошегува се един до него. — Ти какво очакваш, нещо друго?

— Говоря за животни и хора. Индикаторите работят с инфрачервени лъчи. С по-новите можеш да надникнеш направо през стените. — Брандън държеше в ръцете си електронни прибори и Дарт разбра, че е от техниците.

— Хей, капитане — каза трети глас на Шулц, — дали някога ще имаме нещо такова?

— С нашия бюджет? Ти с кого се шегуваш? — Шулц, който беше провел инструктажа, принадлежеше към типичните за флота командири. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, беше ругатня или неприлична забележка в някакво отношение към женската анатомия. Беше виртуоз.

Грич очевидно толерираше Шулц, като игнорираше мръсния му език в интерес на добрите отношения.

След деветдесетминутния монолог Шулц и Дарт бяха навлезли в кратка, но бурна дискусия, като Дарт изтъкваше, че акцията е негова, а Шулц настояваше, че е на групата му. Беше постигнат компромис. Шулц щеше да ръководи логистиката, а Дарт разузнаването — в този случай оглеждането и събирането на данни.

В заповедта за претърсване трябваше да е видно какво търси Дарт, дали дадена вещ трябваше да се вземе за лабораторна обработка. Целият номер — един от най-старите — беше той да включи всичко, което можеше да предположи, че би било намерено. За такава практика беше необходим благосклонен съдия, но такива имаше много. В списъка на Дарт можеше да се намери всичко — от портативна прахосмукачка до шнур на лампа, вълнени килимчета, гумени ръкавици.

— Включи индикатора — нареди Шулц на Брандън, който носеше нещо подобно на черна металическа змия, защипана към външната страна на десния му крак. Той приближи ръка до главата си и на разстояние два инча от окото си нагласи някакъв малък уред, който напомняше огледало на зъболекар. Дясната му ръка направи нещо с малка кутийка, прикрепена към колана му, която Дарт не успя да види добре.

Брандън докладва:

— Индикаторът функционален. — Дарт констатира, че членовете на групата за бърза намеса очевидно не виждаха смисъл в употребата на глаголи.

Шулц погледна часовника си. Той имаше черен циферблат, а каишката му беше от същия цвят. „Сигурно носи черни гащи“, помисли Дарт. Шулц погледна към тавана на автомобила и Дарт разбра, че по този начин реагира на радиовръзката, тъй като Дарт също можеше да чуе размяната на гласове от оперативния автомобил.

— Две минути — разпореди Шулц на хората си.

Дарт почувства прилив на горещина в скалпа си.

Точно две минути по-късно автомобилът потегли и излезе на Хамилтън корт.

Шулц изстрелваше заповеди:

— В колона по един, момчета. При възможност стоим на сянка. Брандън ще изследва задната врата, движим се по мой сигнал — разговаряне колкото може по-малко. При съпротива, оттегляме се към парка и колата. Въпроси?

— Ако стрелят срещу нас? — попита един от хората на Шулц.

— Дартели води отстъплението към парка. Ти, Брандън, и аз заемаме отбранителни позиции. Някой друг?

Дарт чувстваше биенето на сърцето си. Искаше да мисли за всичко това като за тренировка, но адреналинът му беше на друго мнение. Автомобилът спря и вратите му бързо се отвориха. Групата много бързо и тихо се придвижи в сенките. Дарт, който беше заедно с тях, едва виждаше другите.

— Окей — измърмори Шулц.

Той ги последва, като се движеше зад Грич. Бойната единица беше добре тренирана и се движеше, без да се разпръсква. Автомобилът, който беше спрял съвсем за кратко, колкото да изсипе групата, сега мъркаше като котка. Шулц задържа хората си в сянката в продължение на точно една минута, а след това приближи до своя техник Брандън, който се намираше до зелената дървена врата. Двамата се снишиха и Брандън откачи от крака си черната змия и я напъха под оградата. Змията всъщност представляваше специална оптическа камера. Малкото зъболекарско огледало предаваше информацията от камерата. Брандън изследва задната градина и подавайки сигнал с ръка, съобщи, че е чиста. Шулц с помощта на шперц отвори вратата и даде знак на хората си да се придвижат напред. Неговият човек от групата за бърза намеса вървеше най-напред, следваха техниците, експерти по веществените доказателства и накрая Дарт.

След няколко секунди групата зае местата си до къщата. Дарт се вълнуваше силно и чувстваше как по тялото му се стича пот. Брандън промуши камерата под кечето на вратата и огледа вътрешността с помощта на видео оптиката. След миг Шулц отвори вратата. И отново им махна с ръка да продължат.

Бяха вътре.

Дарт само веднъж беше използвал уреди за нощно гледане по време на един семинар в Нова Англия. Очилата бяха големи, а гледката през тях представляваше загадъчна комбинация от зелено, черно и бяло. Групата се понесе плавно напред, но Дарт се чувстваше неудобно и дезориентиран, като че ли се беше намесил във видеоигра. Сега, когато неговият свят се беше променил до светещи цветове, той пристъпваше крайно неуверено крачка след крачка.

Вътрешната част на къщата беше като външната — стара и изхабена. В първата стая имаше изтърбушено канапе, сложен накриво лампион, оръфан шезлонг и стар телевизор. Грич и Йейтс съсредоточиха вниманието си върху Дарт, който бързо посочи шезлонга. Двамата техници се заеха с шезлонга. Работеха мълчаливо, ефикасно, дърпаха възглавници, търсеха отпечатъци, изследваха пукнатини. Находките биваха прибирани в прозрачни и бели книжни торби, върху които предварително бяха отбелязани различните сектори, от които се състои една стая. След секунди шезлонгът беше същият.