Чтение онлайн

— Никакви отпечатъци — прошепна Грич в микрофона си. Кратката информация стигна до дясното ухо на Дарт.

Шулц и неговите командоси бяха изчезнали, като навярно провеждаха предварителен оглед. Грич се опита да снеме отпечатъци от дистанционното на телевизора. Тя поклати глава към Дарт. Йейтс взе специален разтворител и почисти праха, като по този начин не остана следа от присъствието им.

Дарт забеляза едно пианино, на което липсваха няколко клавиша. Върху него в акрилни рамки имаше половин дузина снимки. Той ги посочи на Грич и Йейтс, които се заловиха с новите цели с необикновена бързина. Бяха отворени няколко торби — почти безшумно — и Грич измъкна една специална камера. Йейтс извади от чантата си нещо подобно на светкавица, включи го и го насочи към снимките. Без предпазните очила специалната светлина би изглеждала изключително слабо виолетова. С уреда за нощно гледане се създаваше впечатление, като че ли беше светната халогенна лампа. Грич направи няколко снимки и за изненада на Дарт камерата действаше без абсолютно никакъв шум. По-късно щеше да бъде обяснено, че камерата беше дигитална и че регистрира образите в компютърен диск. Тези образи можеха да се уголемяват и манипулират с електроника.

Стая след стая групата преминаваше през къщата. Кухнята беше много малка. Грич и Йейтс прекараха по-голямата част от своите три минути там, като обработваха предметите с ленти, с надежда да открият скрити отпечатъци. Дарт провери хладилника и обърна внимание на съдържанието: типична храна за мъж. Бекон, яйца, сандвичи, портокалов сок и дузина замразени готови ястия. Йейтс забърса седалката на тоалета и постави в торба материалите от малката баня на долния етаж. Грич инвентаризираше почистващите продукти, като обръщаше особено внимание на тези, които бяха запазили етикетите за цената.

През цялото време от командния автомобил до Дарт и Шулц пристигаше непрекъснат поток от съобщения. Най-често като: „една минута, две минути и тридесет секунди…“. Тези съобщения бяха съпроводени от други, като: „приближава кола“ и „чисто е“. Този бараж внушаваше на Дарт чувство на защита, на сигурност, след като знаеше, че най-близката околност е под наблюдението на трима цивилни полицаи, които поддържаха постоянна връзка с командния автомобил.

Бяха прекарали повече от пет минути в къщата, когато Дарт започна да разбира по-ясно действията на Шулц. Командвайки тим от шестима — загрижен за безопасността на групата — той умело разставяше човешкия си резерв, така че да не допусне присъствие на повече от трима души в някоя от малките стаи. Дарт, Грич и Йейтс действаха като тим, докато Шулц със своите трима въоръжени хора от групата за бърза намеса изследваха следващото пространство и поддържаха постоянна готовност.

Дарт и групата експерти след малко слизаха по тясно дървено стълбище и се насочиха към недовършена приземна стая, където имаше пералня и сушилня, опънато въже, няколко кашона и в непосредствена близост до стълбището пейка, отрупана с разни железарии. Грич направи знак на Дарт и му посочи пералнята и рафтовете над нея. Тя поклати глава отрицателно. Дарт отговори на жеста по същия начин. Съобщението й не му беше ясно. Тя включи комуникационното устройство и прошепна:

— Никакви перилни средства, никаква белина. — Сега Дарт разбра какво няма и си спомни, че Зелър някога му беше казал, че това, което липсва, е също толкова важно, колкото това, което е налице, и разбра, че Грич и Йейтс бяха много добре обучени в подобни дела.

Дарт кимна и регистрира в паметта си факта.

Дарт посочи към пейката и тимът заработи, като трескаво снимаше, опипваше, събираше. Действията им отново произведоха силно впечатление върху Дарт, комбинираните им движения бяха отмерени, координирани и продуктивни. Напуснаха помещението след две минути.

Шулц насочи Дарт и експертите към втория етаж, където един тесен коридор предлагаше достъп до две спални и две бани. Главната спалня беше по-голяма от гостната стая и от нея се влизаше направо в едната баня. Тук имаше достатъчна светлина и Дарт можеше да свали досадните очила, но Грич и Йейтс продължиха да носят своите.

— Седем минути — чу Дарт в слушалката равния глас.

Двойката експерти се заеха със снимане на различните части на помещението, докато детективът, застанал по-назад, изучаваше обстановката. Лицевата част на леглото се намираше между двата прозореца, които гледаха към уличката. Срещу леглото един скрин крайно неудобно заемаше ъгъла, съвсем близо до вратата към банята, вдясно от която имаше врата към някакъв шкаф за дрехи. Нещо в стаята смущаваше Дарт, въпреки че не му беше ясно какво точно. Това, че беше спретната? Чиста? Липсата на индивидуален почерк? Не беше сигурен.

Явно беше, че някой беше живял тук. На тоалетната масичка се виждаше купчинка монети, химикалка и лекарство против стомашни киселини. Йейтс се зае да ги изследва за отпечатъци. Дарт приближи шкафа за дрехи и го отвори внимателно, ръката му се потеше в ръкавицата. Там имаше няколко ризи, окачени на закачалки, и бял мрежест рафт, върху който лежаха нагънати джинси, чорапи, бельо, тениски и други дрехи.

Грич потупа Дарт по рамото, накара го да се отмести, и започна да снема дрехите, докато Йейтс насочваше върху тях осветлението.

— Неидентифициран мъж приближава пеш откъм Цион — обяви гласът в ухото на Дарт.

— Внимание, момчета — прошушна гласът на Шулц в слушалката на Дарт. — Нека веднага се съберем на стълбите долу. — Той направи пауза. — Още сега.

Йейтс се върна към масичката и избърса химикалката и няколко от монетите. Грич се приготви, прибра дигиталната камера и попита Дарт:

— Това беше затворено, нали?

— Да.

Тя затвори вратата на шкафа.

— Напълно затворено?

— Напълно затворено — потвърди Дарт.

— Наблюдаваното лице се насочва към Хамилтън — чу Дарт в дясното си ухо.

— Водачът на групата — запита мъжкият глас от автомобила, — ясно ли е съобщението?

— Ясно — отсече Шулц.

— Приготви се да евакуираш целия персонал — съобщи спокойно командният автомобил.

— Прието.

Шулц заповяда:

— Слезте долу сега. Изнасяйте се.

При излизането си от спалнята Дарт погледна над рамото си и видя, че Грич и Йейтс се втурват в банята, а след това излизат обратно през спалнята, като главите им и неудобните им очила се люлееха наляво и надясно. По време на брифинга Шулц беше информирал Дарт, че държи точно на тези двама техници заради невероятната им фотографска памет. Той му разказа една история за това как Грич след акция е цитирала четиридесет и пет заглавия на книги, които са се намирали на рафтовете в един кабинет — той преценил, че Грич е била в кабинета по-малко от минута. По-късно един доклад потвърдил всичките тези четиридесет и пет заглавия.

— Рапорт? — поискаха от командния автомобил.

— Лицето навлиза в Хамилтън корт — отговори мъжкият глас. — Ще трябва да напуснете по задния път. Ясно?

„Как можеше този глас да звучи толкова спокойно?“, чудеше се Дарт. Имаше чувството, че гръдният му кош е готов да експлодира.

— Ясно — отговориха от автомобила.

— Задният път. Ясно — отговори Шулц.

Шулц и двамата мъже чакаха при стълбите.

— Намираме се в трудно положение — съобщи Шулц по вътрешната връзка. — Приближава неидентифициран обект. — Той натисна един бутон и попита командния автомобил: — Какво е положението?

— Тилът е все още чист — чу Дарт в слушалката си.

Шулц повтори съобщението.

Сега Шулц се обърна директно към Дарт, очилата за нощно виждане го правеха да изглежда като бръмбар.

— Ти имаш думата, детективе. Ще извършим ли арест или не? — За първи път Дарт забелязваше емоцията да взема връх над военния манталитет на този човек — Шулц искаше да остане и да арестува подозрителното лице.

Дарт попита Грич:

— Какво постигнахме?

— Значително по-малко, отколкото се бяхме надявали. — Йейтс кимна в знак на съгласие. Думите й означаваха, че не са се добрали до нищо. Никакви материали от особена важност.