Чтение онлайн

Дарт почувства студа. Почувства се неудобно и не на място, след като беше свикнал да бъде този, който реагира на извънредно произшествие, вместо да бъде свидетел. Имаше толкова много неща, за които съжаляваше, че не беше взел. Снимки. Подаръци. Писма. Първата си полицейска униформа. През главата му премина дълъг списък, докато наблюдаваше как димът поглъща четирима пожарникари в пълно снаряжение при втурването им в гаража. Надяваше се всичко да свърши бързо. Нощният въздух беше изпълнен с накъсания шум от разговорите по радиотелефоните, от писъците на деца и ахканията на възрастните, и от безкрайния рев на издаваните заповеди. За непосветения, за страничния човек усилията на спасителите изглеждаха хаотични и дезорганизирани. Но не и за Дарт.

Той скръсти ръце и се стегна в усилие да отпъди студа.

Дрезгав и нетърпящ възражение глас каза тихо:

— Не се обръщай, Айви. Ако ме чуваш, кимни. — Дарт кимна. Той подуши задушливата миризма на дим от пура въпреки дима във въздуха и разпозна плътния бавен глас и начина, по който този глас произнесе прякора му. — Не мога да направя нищо — промърмори Уолтър Зелър. Дарт, който беше напълно слисан, почувства присъствието на Зелър, когато той пристъпи по-наблизо и додаде шепнешком: — Малък проблем с твоето волво, просто късо съединение под таблото. Ако пластмасата беше по-малко, може би въобще нямаше да се запали.

Дарт имаше толкова много неща за казване, че не можа да изрече нищо, мислите му се задръстиха някъде около езика му. Какво да каже за пожара и хаоса, и изненадата, която Зелър му беше устроил.

— Ще разбереш. Поне ако ти е останал малко разум, ще разбереш — добави той. — Не мога вместо теб да върша шибаната ти работа, момче. Казах ти го. Бих искал да мога. Но тогава няма да издържиш на напъна, нали? Трябва да свършиш тази работа сам. Трябва да отклониш енергията от малката глава и да я насочиш обратно към голямата.

Къса пауза и гласът продължи:

— Това, за което искам да размислиш, Айви, е — и което искам да запомниш, е следното: ти гледаш това, което знаеш, това, с което си запознат, вместо да се поровиш и да откриеш истинската причина. — И приключи: — Да откриеш, че всичко е свързано.

— Генната терапия — промълви Дарт.

— Може би наистина слушаш. — Той додаде: — Може би трябва да ти се обадя пак. Знаеш как обичам да действам, сам.

— И така, ти си запалил колата ми? — изрече Дарт силно разгневен.

Той понечи да се обърне, но Зелър го спря с едно строго:

— Недей! — И после: — Не е безопасно.

— За теб?

— Това са убийства, Айви, но не е това, което ти мислиш. Аз знам какво си мислиш. Напиши си шибаното домашно. Направи услуга на двама ни.

В далечния край на уличката спря стара очукана кола. Не полицейска кола, не пожарна. При мигащите светлини Дарт не можеше да различи цвета, нито да огледа лицето на човека, който отвори вратата на колата и бързо погледна навън, преди да се прибере отново вътре и да отпраши, когато един полицай го приближи и му нареди да се отстрани.

— Виждаш ли това? — попита Зелър. — Те преследват мен, Айви. Защо? Защото знам истината — защото открих истината! Открий я, по дяволите. Напиши шибаното си домашно.

Дарт каза тихо:

— Хормоните. — Той почака една секунда, обърна леко главата си и добави: — Някакъв вид лечение.

Зелър не отговори.

За втори път Дарт направи опит да се обърне, очаквайки, че ще му се попречи, но вместо това забеляза тъмните сенки непосредствено зад себе си, които се накъсваха единствено от ритмичния хипнотичен пулс на светлините от колата на спешната група.

Зелър беше изчезнал — беше се изпарил, въпреки че Дарт все още чуваше шепота му над рамото си.

Неговият учител. Неговият наставник.

Изчезнал.

Неговият убиец?

За част от секундата Дарт се усъмни дали не беше си представял целия този разговор. Той отново огледа около себе си, като внимателно търсеше някакво възможно скрито място.

Изчезнал.

Това са убийства, Айви, но не е това, което си мислиш.

„Лъжи!“, помисли Дарт. „Трикове! Той си играе с мен.“

Открий я, по дяволите! Напиши си шибаното домашно.

Дарт почувства гадене в стомаха си. Пушекът се издигаше като спирала в нощното небе, а след малко той също беше изчезнал.

По време на прехода между дневните и нощните дежурства детективите работеха слабо, понякога заспиваха на бюрата си, както водеха разпити или даже по време на телефонни разговори. Вкиселяваха се, избухваха. Групата на Хейт, която включваше Дарт и Ковалски, току-що беше застъпила между полунощ и сутрешната смяна и преминаването през помещенията, заемани от отдела за престъпления срещу личността, беше като преминаване през минно поле. На всичко отгоре сградата беше в ужасно състояние, имаше теч, който, както изглежда, никой не беше в състояние да спре, и в далечния ъгъл до машината за кафе бавно, но постоянно капеха капки в голям бял пластмасов леген. Непрекъснатият шум беше източник на постоянно раздразнение. Към него се прибавяше и обичайният при работа шум, към който Дарт и колегите му бяха отдавна привикнали.

Дарт имаше грижата за случай в северния край на града — наръгване в домашни условия, негърка беше убила пияния си любовник. Чувстваше се щастлив, тъй като това беше ранно повикване, в осем и тридесет вечерта, и името му отпадаше от телефонния списък. Остатъкът от нощта щеше да премине в написване на безпроблемен доклад, в разговор с прокурора и в очакване на изгрева, след което щеше да бъде свободен.

Беше стигнал до средата на доклада си, когато познатите шегички се изтощиха и свършиха и се възцари тишина. Измина съвсем малко време, докато това се почувства, и тогава Дарт вдигна глава и се завъртя в креслото си, за да види Гини Райс, която стоеше на вратата. Всички в отдела бяха следили отблизо драмата на техния разрив и неочакваното й появяване беше успокоило колегите му.

Тя носеше кафяв панталон и бяла блуза под зелен пуловер. Имаше две обици на лявото си ухо и огърлица, която представляваше малка златна верижка.

Дарт стана от мястото си и я приближи, за да я поздрави, правейки това с възможно най-спокойния си глас.

— Здравей — каза той.

— Здравей, Дарт. Някъде, където да можем да поговорим?

Той я отведе в стаичката и двамата седнаха до издрасканата маса, където лежеше отворен един брой на „Оръжия и амуниции“.

— Може би съм малко загазила — започна тя. При по-внимателно вглеждане се забелязваше, че е като леко зашеметена или преуморена. Не беше много наред.

— В какво се състои бедата?

— Може и да е нищо.

Той взе ръката й в своята, беше много объркващо. Чудеше се как след болката, която му беше причинила, беше способен така мигновено да се почувства добре с нея.

Тя продължи:

— Новите полици. Помниш? Добрах се до сметки…

На два пъти Дарт я беше прикривал, беше й помагал да се измъкне от неприятности със закона, само за да бъде заловена трети път. Това доведе до федерална присъда, нещо, което Дарт не можеше да промени. Сега той се чувстваше виновен за това, че беше поискал от нея да свърши тази работа.