Чтение онлайн

— Излиза, че има десетки нови сметки, всички платени от фондове трансфери от една и съща сметка. Корпоративна сметка в Юнион банк.

— Десетки?

Тя кимна.

— Всичките на мъже и въпреки че не съм ги проверила всичките, знам, че най-малко трима от тях имат съпруги, регистрирани в системата като жертви на насилие.

Тестовете, помисли Дарт. Не каза нищо.

— Мисля, че е станало това, че навлизайки в Юниън тръст, съм нахлула през защитна врата.

— Нахълтала си в банка.

— Електронно — уточни тя, добавяйки като самозащита: — Как иначе бих могла да разбера кой е платил всичко по застраховките?

— Било е претърсване — промърмори той, предполагайки, че осигуровката е била използвана като подтик за добиране до обекти за тестуване.

— Какво?

— Няма значение — махна с ръка той.

— Мислех, че имам на свое разположение дупка в стената — обясни тя. — Мислех, че съм влязла много чисто. Но може би на излизане съм стъпила върху нещо. Не знам. Знам само, че моят софтуер откри, че съм под наблюдение.

— Следили са те? — възкликна той.

Тя кимна.

— Изглежда знаят какво съм търсила.

— И ти дойде направо тук?

Лицето й стана много сериозно.

— Не трябваше да постъпвам така, нали?

— Човек никога не знае — проточи Дарт. — Съмнително е дали са те поставили под физическо наблюдение. Ако бяха федералните…

— Щяха да ме арестуват — довърши тя. — Разбираш ли? — Наклони се напред. — Тази е една от причините, поради които дойдох направо тук. Надявам се — по дяволите, моля се на Бога, че може би при вас ще се намери някаква постановка, нещо по-леко… Защото иначе…

— Това е работа на частна фирма — каза той.

— Да, частна. И какво, те могат да ми разгонят фамилията в съда. Предпочитам да си имам работа с вас, отколкото с някоя корпорация.

— Могат да те преследват по един или друг начин, но няма да го направят. — Корпорациите рядко прибягваха до услугите на съдилищата. Те огласяваха случая и демонстрираха, че системата им е уязвима на електронна атака. Предпочитаха да не се вдига шум, като често пъти се отказваха от всякакви обвинения, като в замяна се задоволяваха с някаква мярка срещу извършителя на пиратското деяние. При случай въпросният нарушител получаваше предложение за работа от същата тази компания. Той й напомни: — И не е добре да си имаш работа с нас, защото си в изпитателен срок. Едно второ осъждане…

— Ще лежа в затвора. Знам. — Тя кръстоса ръце и сви рамене. — Изплашена съм до смърт, Дартели — промълви тихо. — Но ти открих името на компанията. Поне не идвам с празни ръце.

— Хората, които са купували тези полици?

— Те са плащали от корпоративна сметка под името „Роксин инк“.

Бъд Гормън щеше да отговори на въпросите, свързани с „Роксин“. Дарт си записа името.

Тя каза:

— Мислех, че това ще ти хареса.

Дарт вдигна глава от бележника си, все още й беше много сърдит.

— Защо, Гин? Защо трябваше да рискуваш?

— Какво, сърдиш ми се за това, че ти помагам?

— Високо оценявам тази помощ. Работата не е в това, че…

Тя го прекъсна:

— Искам да сме пак заедно.

Гласът й беше единственият звук в нагорещената стая, когато Дарт отклони погледа си отново към бележника, а Гини започна да драска по нещо залепнало върху масата.

— Липсваш ми — почти прошепна тя.

— Ти също ми липсваш — отговори той честно. — Ти си с някого — напомни й той.

— От това, което чувам, и двамата сме.

— Да, аз също. Нещо такова.

— Нещо такова?

— Съм.

— Аби Ланг — подсказа тя.

Той нямаше какво да каже. Гини го беше изоставила. Това, което правеше сега, си беше негова работа и само негова.

Каза:

— Фирмите имат свои собствени системи за компютърна сигурност, така ли е? И следят за пробиви в системата. Например тази банка.

— Да.

— Така че, ако някой знае нещо за теб, това ще е тази частна фирма или самата банка.

— Направих го от вкъщи — поясни тя, както винаги изпреварвайки го. — Всичко е на домашния ми компютър.

— Могат ли да стигнат до теб по обратния път?

— Зависи от това колко ги бива — отговори. — От колко време подозират съществуванието ми. Нормално не биха могли да ме хванат, но бях твърде дълго в системата. Биха могли. Зависи.

— А ако са успели?

— Биха могли да действат или да изчакат втори мой опит. Два или три опита са нещо по-убедително… ще им е по-лесно да ги използват срещу мен.

— Но ти няма да правиш такива опити.

— Не. — Тя се засмя нервно. — По всяка вероятност.

— Значи изчакваме — каза той. Тя кимна. — Добре ли си?

— Разтревожена.

— Разбирам — съгласи се той.

— Ако са частна агенция, могат да ме наблюдават, нещо такова. Мисля, че това главно ме тревожи — мисълта за това. Знаеш, наблюдение.

— Биха могли — отстъпи той. — Но ако направят грешна стъпка — напомни й, — тогава можеш да направиш кръгом и да ги съдиш — и това може да доведе до отпадане на обвиненията.

Тя кимна, но страхът очевидно не я беше напуснал.

— Това е една мисъл — продължи той. — Ако заподозреш нещо такова — електронно наблюдение, каквото и да е подобно на това — трябва да ми съобщиш. Може би ще успеем да обърнем положението срещу тях. — После попита: — Добре ли си? — Тя изглеждаше ужасно.

Тя отново кимна, но беше престорено.

— Какво ще кажеш за това нещо? — попита тя. — Какво ще стане с нас?

— Зелър ми казваше: Ако пътят пред теб се разклони, дръж и двете посоки — отговори Дарт.

Това изтръгна от нея усмивка. Тих смях. Дарт се изкашля.

— Мисля, че се намирам пред такова разклонение — каза той, — пред това разклонение на пътя.

— Разбирам.

— Не казвам не.

— Разбирам.

— Аби може да се опита да си подобри отношенията с нейния бивш. Ако това стане и излезе успешно… Кой знае?

— И това те задоволява? — попита тя недоверчиво.

— Това е особена връзка — отговори той. — На вълната на момента.

— Не мога да кажа, че не изпитвам ревност.