Чтение онлайн

— Необходимо ми е да сверя някои имена… мъже от тест, който провеждате…

— Клинични изпитания — поправи го тя. — Кое от тях по-точно?

Дарт загуби увереността си. Доктор Ариел Мартинсън беше директор на отдела за изследователска дейност и развитие на „Роксин“. Той беше изненадан, че при първия си опит беше успял да стигне до самия връх — съвсем не това, което беше очаквал.

— Имената са у мен — продължи той, подавайки й един лист от бележника си. Малкият набръчкан лист от бележника изведнъж му се стори нещо крайно непрофесионално. Почти изпита желание да се извини.

Мартинсън беше жена, чието присъствие внушаваше силен респект, правеше силно впечатление, беше една от тези личности, в които Дарт можеше мигновено да усети лидерските качества. Двете статии, които беше взел от „Уолстрийт джърнал“ и „Ню Йорк таймс“, я представяха като жена пионер в един преобладаващо мъжки свят, носител на десетки престижни награди, включително наградата „Макартър“ от триста хиляди долара по времето, когато е била в Мичиган, където е участвала в работата на голямо изследване за човешките гени. Специалността й беше хормонална генна терапия. „Уолстрийт джърнал“ изразяваше мнението, че „Роксин“ е на прага на откриването на генна терапия на страничните ефекти от менопаузата, което, проектирано в пазарни измерения, означаваше осемстотин милиона долара годишно.

Тя имаше нервната привичка да подръпва късо подстриганата си тъмна коса надолу покрай дясното си ухо и да си играе с нея. Беше застанала почти в профил към Дарт, като прикриваше, доколкото е възможно, тези свои движения, като че ли съзнаваше какво прави, но че не е в състояние да се контролира. Това от жена, която, съдейки по всичко около нея, се владееше пълно.

Тя прие листа, прочете имената и проведе телефонен разговор, като продиктува тези имена в слушалката за някоя си Анджелика.

— Да, разбирам — приключи с разговора, благодарейки на жената, преди да затвори телефона. Обърна се наполовина, така че да не бъде с лице към Дарт и поглеждайки го с периферното си зрение, го информира: — Да, регистрирани са при нас, въпреки че, боя се, това е всичко, което мога да споделя в този момент.

Дарт беше изумен от нейната откровеност. Беше очаквал шикалкавене.

— Регистрирани са — повтори той, без да му е много ясно как да продължи нататък, тъй като се беше предварително подготвил за битка.

— Да.

Той се замисли, като пресмяташе възможностите. Беше сигурен, че тя ще откаже да обсъжда естеството на процеса.

— Знаете ли, че всичките трима са мъртви? — Той направи пауза. — Самоубийци?

Новината явно имаше ефект, въпреки че тя сдържа добре изненадата си.

— Клиничните изпитания се провеждат на тъмно, детективе, знаете ли това? Като създатели на лекарството ние можем или да наемем независимо лице, или да останем с ангажиран тим за нашите двуетапни изпитания за ефикасност. И по единия, и по другия начин тези изпитания се провеждат на тъмно, с други думи въпреки че сме осведомени за имената на участниците, а понякога имаме и участие в подбора на тези индивиди, ние не сме информирани за това, кой получава действителното лекарство и в стадии три на кого се дава безвреден заместител, ако фактически участва и тестуване със заместител.

— Разбирам — кимна Дарт, отново изпитвайки чувство на неувереност. — Бихте ли проявили желание да обсъдим естеството на това изпитание? — попита той.

— Вашето споменаване на думата самоубийство ме смущава, това е очевидно — започна вместо пряк отговор тя. — И единственото, което мога да ви кажа, е, че ако самоубийствата по какъвто и да е начин имаха връзка с нашите изпитания, ние вън от всякакво съмнение щяхме да бъдем уведомени. Мога да ви уверя в това. В това отношение инструкциите са твърди.

— И така, вие казвате, че тези три самоубийства нямат връзка? — попита той недоверчиво.

— Можете ли да докажете противното? — констатира тя, като гласът й издаваше загриженост, не гняв.

Той реши да хвърли бомбата.

— Не сме напълно сигурни, че са били самоубийства, доктор Мартинсън.

Тя посивя като костюма си и ръката й веднага се хвана за кичура коса.

— Саботаж? — изрече стреснато тя. — Казвате ми, че някой се опитва да саботира моите клинични изпитания?

— Ами ако самоубийствата са били свързани с изпитанията — попита той, — тогава какво?

Тя се усмихна, тази мисъл не й хареса ни най-малко. После поклати глава, показвайки му по-голяма част от шията си, косата й се размести и за миг се видя нещо подобно на широк белег точно под ухото й. Ръката й бързо се върна там и обръщайки главата си, тя отговори:

— Ако е възникнало впечатление, че нашето лекарство причинява силна депресия или други психологически странични ефекти, аз мога да ви убедя, че изпитанията ще бъдат незабавно прекратени и че ще преразгледаме цялата си работа. Но нека също ви кажа и това, че една от добрите страни на генната терапия е специфичното приложение на лекарството и следователно намаляване на множество странични ефекти, свързани с други групи лекарства. Що се отнася до това как това би ни се отразило — ами че това ще ни съсипе, разбира се. Ние сме против това да бъдат убивани хората, с които правим изпитанията, детективе. И нека само кажа, че тези лекарства се подлагат на най-строго тестуване, преди да бъдат приложени на хора и аз положително не мога да очаквам сериозни психологични разстройства да останат незабелязани и следователно нелекувани.

— Вие първи ще ги откриете — вметна той.

— Можете да бъдете абсолютно сигурен в това.

— И така, някой би могъл да напакости на вашата компания, ако успее да свърже изпитанията ви с тези самоубийства?

— Такъв вид саботаж може да ни съсипе. — Сега вече тя изглеждаше много нервна, раздразнена и желаеща да приключи с Дарт. Додаде: — За да бъда честна, детективе, самата мисъл за това е страшна и аз бих искала да се намеся незабавно. Още веднъж — заяви тя решително, — мисля, че ако съществуваше някаква връзка, без съмнение щях да чуя за това, но ако ме извините…

— Нужно ми е да разбера какво става — закова той просто и грубо.

— Разбирам — кимна тя.

— Може би ще ми е по силите да ви помогна?

— Да. — Тя направи опит да се усмихне, но безуспешен. Беше твърде много потресена.

— Един последен въпрос — реши се Дарт. Чувстваше, че е станал много агресивен с тези въпроси. Мартинсън научаваше, че някой се опитва да саботира компанията й и сега той, Дарт, продължаваше да се вре във всички възможни мръсни кьошета. — Има ли някакво участие в тези изпитания вашата охранителна фирма „Проктор секюрити“? Имат ли те достъп до опитите или до резултатите?

— Длъжна съм да кажа, че не! — Изчерви се силно. — Но, за бога, те охраняват паркингите ни. Помагат ни срещу опити за шпиониране в страната и от чужбина. — Очите й се разшириха и тя отсече: — Къде, по дяволите, са те, когато имаме нужда от тях?

Дарт виждаше съвсем ясно, че тя си записва нещо в паметта по този въпрос.

Тя се овладя и продължи:

— Това е във висша степен конкурентна област, детективе, и са заложени десетки — стотици милиони долари. Ако един продукт пропадне, възможно е мястото му да бъде заето от друг. От Тери Проктор се изисква да бди за тези неща. Да защитава интересите ни.