Чтение онлайн

Хейт погледна наоколо. Махна с ръка на другите родители, които тъкмо пристигаха с децата си от предучилищна възраст. Изглеждаше затруднен и прошепна ядосано:

— Ама че шибана програма.

Вечернята беше току-що завършила и Дарт забеляза самотен свещеник при една от страничните врати. Той го приближи, показа му значката си и помоли да му се предостави само за няколко минути някаква стая. Свещеникът бързо се съгласи. Дарт махна с ръка на Хейт, сочейки му вратата, и сержантът приближи неохотно, като се извиняваше и жестикулираше почтително пред свещеника, който ги вкара в една малка зала, предназначена за църковния хор, с богата облицовка от черно дърво и изящен червен килим. На Дарт му беше интересно да види Хейт откъм по-смирената му страна, той беше по-религиозен, отколкото Дарт би могъл да предположи.

Хейт явно се чувстваше неуверено в тази обстановка. Голяма черна маса заемаше центъра, около нея имаше четири стола с високи облегалки. В главния хол пианист и китарист репетираха детските песни от програмата, която включваше „Фермата на стария Макдоналд“. Сцената беше донякъде сюрреалистична.

Дарт се погрижи нетърпеливият Хейт да седне на един от столовете, след което подпря рамото си на стената до някакви окачени тоги за хористите.

— Имаме трудна ситуация — започна той.

— Имаме психопат, който убива сексуални насилници, това е, което имаме — прекъсна го Хейт избухвайки.

— Ако беше толкова просто — проточи Дарт, изненадвайки Хейт и привличайки по този начин цялото му внимание.

— Продължавай.

— Трябва да внимавам за това, как ще се изразя.

— Имаш седем минути — каза той, поглеждайки часовника си, — иначе ще проведем този малък танц утре вечер.

— Имам списък с имена… Няма защо да знаеш откъде го имам. Стейпълтън, Лорънс, Пейн и днешната жертва Грийнууд, всички са в списъка. Има още двадесет. Имам основание да вярвам, че с подобен, ако не и идентичен списък разполага една компания за проучвания на лекарства, която се намира в Ейвън. Всички в списъка са мъже. Всички са обект на определен вид хормонална терапия — генетична терапия — която, както предполагам, има за цел да промени или елиминира насилническото им поведение спрямо жени.

Хейт имаше такъв вид, че можеше да се помисли, че някой му е ударил шамар, ако и двете му бузи не бяха еднакво зачервени. Той промърмори:

— Ще ти трябва известно време.

Дарт продължи:

— Вярвам също така — и мога да докажа някои неща — че индивид, който действа сам, извършва убийства, но ги прави така, че да приличат на самоубийства, за да попречи на тази компания да изнесе продукта на пазара. Неговата цел е лекарството да не издържи на клиничните изпитания. Сексуалните насилници да бъдат зад решетките, вместо да скитат по улиците, докато ги лекуват.

— Мога да подкрепя това отношение — отряза Хейт рязко.

— Всичките са убийства, сержант. Лорънс. Стейпълтън. Пейн. Блестящ монтаж. Теди Браг може да докаже това или поне да бъде много убедителен. Техниката е забележителна, методологията — безупречна.

— Защо самоубийства? Защо просто не ги убие гадовете?

— За да обезсмисли клиничните изследвания. За да не допусне разследване от наша страна. За да убие колкото може повече, преди някой да разбере за какво става дума.

Хейт кимна.

— Окей — промърмори той, — нека кажем, че имаш право.

— Въпросният индивид ни е известен като Уолъс Спарко.

— От Хамилтън корт 11. Акция на групата за спешна намеса, която не доведе до нищо, освен че арестувахме човек от нашите. Няма защо да споменаваш провалите си, Дартели.

Дарт се опита да игнорира забележката му.

— Това, което особено ни интересува, сержант, е, че този убиец — Дарт направи пауза, за да се успокои — е… — Търсеше начин да се изрази по-точно. — Безусловно запознат с полицейските процедури по разследване. Особено що се отнася до събирането на косми и влакна като веществени доказателства и тъй нататък.

— Ченге? — Хейт не беше глупак и разбираше накъде бие Дарт. Той додаде: — Мислиш за Ковалски?

Дарт поклати отрицателно глава и проговори изключително бавно:

— Някой с лична омраза към сексуалните насилници, някой, нека речем, чиято жена може да е била брутално изнасилена и убита. — Замълча, наблюдавайки как цветът от лицето на Хейт се изтичаше. — Някой, който владее полицейските техники и има достатъчно остър ум и използва знанията си против нас.

— Господи — ахна сержантът с широко разтворени очи.

Дарт се загледа в една маслена картина, изобразяваща Исус.

Хейт започна:

— Ти мислиш, че това е…

Дарт бързо го прекъсна.

— Най-добре ще е, ако това се запази като хипотеза до времето, когато индивидът бъде заловен.

Две от оставащите му пет минути Хейт употреби в размисъл и пълно мълчание, като непрекъснато поглеждаше към Дарт с нещо подобно на омраза в очите си. Изглежда обвиняваше Дарт за цялата тази неприятност, така както един родител може да обвини детето си.

Дарт, оставяйки обвинението само да отпадне от него, чувстваше, че е направил съобщението си добре и че до този момент Хейт беше запазил хладнокръвие. Положението беше по-добро, отколкото се беше надявал. Затова си позволи предложение:

— Трябва ми авторитетната подкрепа на отдела — защита на схващането, че става дума за убийства — ако трябва да убедя тази компания, „Роксин лаборатории“, да се откажат от изпитанията си.

— Забрави за тази работа — отряза Хейт, слагайки край на краткия флирт на Дарт с успеха.

— Но, сержант!

— Едно по едно, детективе! Разследването на първо място. Лицето под подозрение на първо място. Няма да стане така, че да поставиш този отдел в положението на защитник на една теория — теория, във връзка с която не сме излезли с никакви обвинения срещу някого и не разполагаме с нищо, на което да се опрем, освен някакви косми и влакна. Трябва да намесим канцеларията на прокурора, трябва да направим всичко това открито. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва да разполагаш с човек в ареста…

— Но, сержант…

— Засега това са самоубийства — бучеше Хейт. Гласът му без съмнение стигаше до главната зала. — Приключени са като самоубийства. Ти говориш за разравяне на приключени случаи.

— Той ще продължи да убива — напомни му Дарт шепнешком. Чувстваше се опустошен, като че ли юмручен удар го беше оставил без въздух.

— Някакви перверзни типове? Насилници срещу деца? Мислиш, че това ще раздруса много хора, така ли? Бъди по-умен, Дартели.

— Той ще ги убие — повтори Дарт.