Чтение онлайн

— Закъсахме — съобщи Дарт.

— Неидентифицираният индивид е на седемдесет ярда и продължава движението — съобщи наблюдателният пост.

— Вратата? — попита Гини в паника.

Дарт погледна над рамото си. Входната врата се вдигна и се спусна.

— Успя.

— Изчакай — изсъска тя.

Пазачът приближи още и вече беше на не повече от петдесет ярда. Той махна с ръка, все още беше твърде далеч, за да се види лицето му, както и самият той не можеше да види лицето на Дарт.

— Разстоянието се стопява — предупреди Дарт.

Още няколко ярда и лицето на Дарт щеше да се види ясно. Колко от служителите на „Роксин“ можеше да познава един пазач от охраната?

— Джо? — попита тя.

Дарт прочете:

Чу се щракане. Дарт натисна дръжката. Вратата се отвори.

Пазачът беше на двадесет ярда. Той и Дарт се виждаха един друг съвсем ясно. Трябва да мислиш изправен върху краката си, беше го поучавал някога Зелър. „Той е външен пазач“, помисли Дарт. „Обезоръжи подозрението му.“ Дарт предложи с висок глас:

— Искате ли да ви държа вратата?

Пазачът поклати глава.

— Не, благодаря.

Дарт пристъпи вътре мокър от пот, с пресъхнало гърло. Асансьорът беше точно пред него, виждаше се врата, водеща към стълбите вдясно. Като не искаше да чака кабината и като си спомни от по-ранното си посещение в „Роксин“, че асансьорите също бяха свързани с формалности по охраната, Дарт реши да използва стълбите. Вратата се затвори след него с глух удар.

— Джанет Йоргенсон? — проплака той в микрофона, както се изкачваше по стълбите. Новата му идентичност му беше донесла промяна на пола.

В лявото си ухо чу:

— Името се намираше в списъка непосредствено над това на Нийли. Какво мога да ти кажа?

— Кой съм? — попита Дарт, въпреки че това нямаше значение — не можеше да се вживява в ролята на Йоргенсон.

— Работата е — обясни тя — в начина, по който функционира системата — причината, поради която Нийли не можа да влезе — трябва да заемаш особено място в системата на сигурност, за да имаш достъп до всички врати. В противен случай би могъл да влизаш през определени врати в определено време. Нийли, за разлика от Йоргенсон не получи разрешение да влезе.

— Кой съм аз? — повтори Дарт, като силно се дразнеше.

— Вицепрезидент и заместник-директор на „R“ и „D“ — информира тя.

— Направила си ме асистент на Мартинсън? — попита гневно Дарт.

Охранителната система би могла да съобщи на Проктор за неочакваната нощна визита — ако Проктор имаше някакъв разум, неговият тим щеше да бъде нащрек. Вероятно беше да познава номер две след Мартинсън и според Дарт той можеше да постави под съмнение едно нейно посещение в този ранен час на утрото, би могъл да разбере хитрината на Дарт. Това го пришпори да бърза.

Съгледвачът от телефонния стълб съобщи:

— Неидентифицираният индивид инспектира лексуса. Изглежда, че използва ръчно комуникационно устройство.

— Сканирам — отговори гласът на диспечера.

Дарт продължи да изкачва стълбите на бегом, минавайки покрай вратата, отбелязана с голямо „2“.

— Прихванахме радиовръзка — прошумоля спокойният глас на диспечера. — Индивидът съобщи регистрационния номер на колата и очаква обратно позвъняване. Сержантът препоръчва незабавно да прекратите действията. Повтарям: препоръчва да прекратите. Ясно? — След кратко колебание диспечерът додаде: — Евакуационен план „А“ като Алфа, ясно?

Според плана „А“ Дарт трябваше да стигне пеш позицията на групата за спешна намеса, където елитният тим щеше да му помогне да премине през оградата, след което да бъде в безопасност. Всичко това беше казано не заради самия Дарт, а за всеки, който би могъл да слуша на използваната честота. Ако хората на Проктор контролираха полицейските радиовръзки — нещо, на което се надяваха Хейт и Дарт — тогава може би пристигането на Дарт в „Роксин“ щеше да има ефект на предизвикателство.

— Аз съм на третия етаж — докладва Дарт. Чудеше се дали онези чуват. — Син правоъгълник, жълт триъгълник и зелен кръг — съобщи той вече на Гини.

— Син, жълт, зелен — повтори тя. — Правоъгълник, триъгълник, кръг. Стой така.

Тази врата на офис, както всяка друга, беше с устройство за разчитане на идентификация в дясната страна. Тайният код на вратите даваше преимущество на „Роксин“. Гини трябваше да открие необходимата врата в базата данни. Дарт чакаше търпеливо. Най-накрая чу гласа й:

— Опитай.

Дарт натисна лоста и заключената врата се отвори.

— Успях! — каза той радостно. — Вътре съм.

Влизането в офиса положително трябваше да се покаже на екраните във фоайето. Гини беше получила инструкции да не се опитва да крие действията на Дарт от тези екрани. Въпреки че така съществуваше риск Дарт да бъде заловен, това също даваше възможност Проктор или други шефове да бъдат информирани относно движенията на Дарт — нещо изключително важно за успеха на операцията.

Механизмът действаше и капанът беше заложен: сиренето беше там и очакваше да бъде взето. Дарт се мушна в някакво кресло пред един компютърен монитор, където на екрана се редуваха геометрични фигурки. Той натисна клавиша Shift и се появиха десетки софтуерни икони.

— На терминала съм — съобщи тихо Дарт.

— Браво, момчета — обади се накрая и Хейт, включвайки и тези, които ги подслушваха.

Джо Дарт се беше включил.

Ако Дарт имаше право за научното его на Мартинсън, тогава тя би трябвало да е натрупала копия от докладите за по-ранните клинични изпитания някъде в компютърната памет и само тя можеше да ги възстанови. Гини не можеше да се добере до защитения от код файл без съдействието на самата Мартинсън.

Към два часа сутринта в съгласие със заповед за наблюдение двете непубликувани домашни телефонни линии на Мартинсън започнаха да се следят. По силата на отделна заповед под наблюдение бяха и домашните линии на Тери Проктор, при което беше забранен запис, но беше позволено да се идентифицират телефонните номера, които се включваха и изключваха по тези линии.

От започването на наблюдението не беше съобщено за никакви разговори в къщата на Мартинсън. По-късно записите щяха да покажат, че линиите на Проктор през тази нощ са били невероятно активни.

— Включил съм се — съобщи Дарт за Гини. Той се надяваше, че, ако не веднага, то след броени минути този радиотрафик ще бъде дочут от хората на Проктор и ще бъде предаден на Проктор и Мартинсън.

Следователно Дарт трябваше от време на време да допуска грешки, които можеха да се приемат за такива. Лексусът — кола, която не беше регистрирана като собственост на никой от служителите на „Роксин“ — беше част от тази фикция, употребата на полицейски радиочестоти — с които нямаше оправия при толкова много участващи — също беше част от хитростта. Проктор трябваше да бъде подведен да повярва, че Дарт е на една крачка от откриването на файловете на Мартинсън.