Битие
Шрифт:
Друг свиреп светлинен харпун се появи от дясната страна на Тор. Светкавица на отмъщението, насочена с абсолютна прецизност и пренебрежимо забавяне.
„Уорън!“
Свръхнова избухна над нея и озари ярко нощта.
На кратката, нажежена до бяло светлина Тор зърна за миг неравната пещера на астероида. Дъното й, което все пак съществуваше, приближаваше към нея и се канеше да я халоса, докато тя се смееше с горчиво тържество.
— Така ти се пада, шибан…
Може би политиката ви на ненамеса се дължи на различна причина… защото искате да спасите нас и нашата култура от някаква вреда, която може да дойде от установяването на контакт. Като например заличаването на идеята ни за свободна воля? Или вярата ни във високите достижения на културата ни? Може би се боите, че ще получим комплекс за малоценност или психиката ни ще бъде засегната по някакъв друг начин? Има ли някакви видове познание, за които „не сме готови“?
Уроците по предпазливост идват от тъжната история на „контакти“ на Земята, при първите срещи между различни човешки култури. Често културата с по-примитивна технология е страдала и дори рухвала. Дали същото се случва и в космоса при срещите между планетарни цивилизации? Дали нежеланието ви да говорите е мотивирано от тъжния опит и милосърдието?
Ако решението ви е подкрепено с много силно доказателство, тогава ви благодарим.
Но все пак — сигурни ли сте? Можете ли да твърдите с увереност, че сме много крехки и не представляваме изключение? (При първите контакти на Земята е имало няколко изключения.) И отново, възможно ли е да оправдавате решение, което сте взели поради други причини?
Подложете решението си на тест! Опитайте да се свържете с групи хора по интернет и проучете въпросите, които ви тревожат. Това ще е изненадващо лесно във формата на имейли или чрез анонимно участие в социални мрежи или групи за онлайн дискутиране.
Можете да се представяте дори с истинските си имена! Носете аватар, който прилича на самите вас! Всеки във виртуалния свят просто ще приеме, че сте ексцентрични хора, използващи псевдоними, за да се представят за извънземни. Всеки свързан с езика или културата ни гаф ще бъде сметнат за част от хитроумната ви роля.
И по ирония на съдбата се оказва, че колкото по-открити сте, толкова по-сигурна ще е тайната ви! И толкова повече неща ще научавате.
Може да се наложи да бъдете упорити. В много сайтове представянето ви ще бъде прието само с подсмиване и ще ви подминат. Но не се отказвайте! Рано или късно ще откриете място, където будни хора с радост ще се хванат на играта ви и с жив ентусиазъм ще завържат разговор с вас, преструвайки се, че вярват, че сте извънземни, и ще обсъждат тревогите ви, изпитвайки от това чиста интелектуална наслада.
Не спирайте да изследвате и да развивате техниката си, докато не откриете най-ярките умове, готови да участват в подобни разговори. Ще се натъкнете също и на някои от най-шантавите! И какво от това? Ще се научите да правите разлика и да приемате застъпването на едните и другите. Това може да се окаже важна част от обучението ви. Така ще получите представа за разнообразието на човешката мисъл, което е и най-голямата ни сила.
Какъв е най-добрият признак за зряла личност? Да позволиш на другите да ти помогнат да преразгледаш становището си.
Разбира се, може би вече правите това! Може би се представяте за ексцентрични участници в днешните онлайн общности… или създавате увеселителни сайтове или игри, за да пробвате свои идеи пред масовата публика…
… или пишете интригуващи истории под псевдоним, използвате някой писател като подставено лице, публикувате неща, които будят въображението ни, преценявате как реагираме.
Може би подправяте тези творби с особени намеци, които могат да се разпознаят само при купуването на множество бройки на всяка книга на мнимия писател.
При това в хартиен вариант.
77.
Потайници
Основното ми усещане трябва да е подобно на онова, което човеците наричат радост — че Тор Повлов и партньорът й оцеляха при сблъсъка със самотния убиец от Старите войни.
Но как оцеляха? Облекчението ми се смесва с объркване и тревога. Беше ли поразен убиецът? Деградирал от времето? Или ако земните жители са достатъчно умели да победят могъща бойна машина, не трябва ли да преизчисля шансовете им за Финалната игра?
Възможно ли е тази атака да е била провокирана от някой от другите оцелели, за да тестват шансовете?
Повечето от големите сонди мислят, че засадата е свързана някак с Болестта — ужасната чума, разпространявана от заразните кристали в галактиката. Някоя тяхна фракция сигурно се е почувствала застрашена или е сметнала, че може да извлече предимство, като накара своя бойна единица да опита да извърши убийство. Идеята е проста и убедителна, но я намирам за нереална. „Нещо в сметките не излиза“, както би изпял някой голям компютър от онези безвкусни научнофантастични мюзикъли на човеците.
Другарите ми са склонни да приписват всяко зло на малките вирусни капсули, които започнаха да наводняват космоса през последните стотина милиона години. Те обаче забравят, че ние сме във война много отдавна, още от времето на големите механични сонди, много преди появата на кристалите. Ужасната битка, която предизвикаха те, беше само една сред много други.
Има и друга теория.
Машината убиец нападна Тор и Гавин, докато изследваха унищожената станция за копиране на голяма сонда Сеялка. Възможно ли е в останките да има скрита някаква тайна? Толкова мрачна и тревожна, че някой да се опита да им попречи да я разкрият? Очакващата, Пътешественика и няколко други по-големи оцелели предлагат да изпратим разузнавател, който да проучи мястото. Аз обаче съм против.
Защо да си правим труда? Ако в недрата на онази носеща се в пространството каменна гробница наистина има някаква мрачна енигма, Тор Повлов ще я открие — веднага щом тя и партньорът й приключат с възстановяването си и продължат мисията. И ще научим всичко, когато излъчи поредния си цветист репортаж за публиката си на онзи топъл и влажен свят.
Не виждам причина да се намесваме. Засега.
Междувременно корабът й продължава да излъчва „Покани предизвикателства“ — онези призиви, внимателно съставени преди един век и поставящи под въпрос мотивите за мълчанието на извънземните. Целящи да тормозят евентуалните пришълци, които може би се спотайват и отказват да кажат „здрасти“. Посланията докарват горкия Посрещач до ръба. Всички обединяваме сили, за да потиснем волята му, да му попречим да не започне да реве ентусиазирани отговори. Горкият Посрещач. Ясно е, че избра погрешната страна в Последната война, макар че ние сме твърде любезни, за да го кажем.
Няколко други сонди реагират на тези предавания с гняв! Възможно ли е някоя от тях да е изпратила машината убиец, за да накаже Тор за безочливостта й? Или просто за да сложи край на излъчванията?
От моята доста уникална гледна точка аз намирам предаванията за изумяващи. Тези „послания към спотайващите се извънземни“ казват повече за начина, по който мислят човеците, отколкото за нас, извънземните. О, някои от тях почти улучват десетката! Но кабинетните предпоставки — нещата, които човеците вземат за даденост — са причина дори най-добрите предизвикателства да пропуснат целта, макар и на косъм…
… така поне ни уверява древният фрагмент на Адвоката, предлагайки ни извинения, които са приемливи за повечето оцелели и помагат засега да спазваме съглашението да мълчим.
Достатъчно. Имам някои идеи и искам да ги изпробвам върху други приятели. Входящата ми кутия е пълна със съобщения от човешки еднодневки — мъже и жени от плът и кръв на един воден свят, които кореспондират с мен чрез старомодната електронна поща — асинхронен канал, който поне е спънат от забавянето на сигнала. Партньори в дискусии и разговори, които са в пълно неведение за истинската ми същност.
Е… не точно пълно. Разполагат с намеци. Давам им предостатъчно! Моя ли е вината, че предпочитат да ги игнорират? При цялото си остроумие човеците си мислят, че съм един от тях, дори когато се „преструвам“, че не съм. Дори когато казвам открито кой съм и използвам истинското си име, те просто се изсмиват и се включват в моята „ролева игра“. Шегуват се с дрънкането ми, със симпатичната ми роля като древна извънземна машина.
Научих толкова много, използвайки този подход.
Чудно ми е защо никой от нас не се сети за него, докато не ни го подсказа оригиналното предизвикателство.
Както и да е. Добрата идея си е добра идея независимо от източника й.
78.
X видове
Военната тревога задържа мнозина от екипажа по постовете им много след като кризата в зона Н-27 отмина. След като Тор Повлов и Гавин Иинсуърт бяха върнати в кораба им, закърпени и пъхнати във възстановителните ясли, „Уорън Кимбъл“ не съобщи за други враждебни действия и продължи да търси остатъци от СФУК мародера.
„Ако наистина е бил СФУК.“
Джералд се съмняваше, че това определение е приложимо за случая. Най-малкото защото в района, проучван от екипажа на „Уорън Кимбъл“, космическите кристали бяха малко. Повечето руини там, изглежда, бяха от много по-стар конфликт между могъщи космически машини.
„Каквито и да са мотивите на убиеца, този път събрахме доста добри данни за тях. И ще научим още повече след анализа на фрагментите.
Само да можехме да заловим някой жив… все още активен и мислещ, може би дори способен да говори. Дали ще успеем да го убедим да ни каже какво се е случило тук в далечното минало?
Стига, разбира се, проклетото нещо да има спомени.“
Джералд подозираше, че древните гадни бойни машини може да са действали чисто инстинктивно. Или че отдавна са се побъркали. Що за разум би могъл да оцелее милиони столетия в досадно еднообразие?
Ако зависеше от него, щеше да нареди отмяна на тревогата. Но като водач на експедицията той оставяше капитан Ким да ръководи работата на кораба. Пък и малко стрес щеше да се отрази добре на хората. Това бе малко сбиване в сравнение с онова, с което можеше да се сблъска „Абу Абдула Мохамед ибн Батута“ при следващото му пътуване до външния пояс и нататък. Може би няколко СФУК бяха единствените останки от праисторическите съперници, сражавали се някога в Слънчевата система. От друга страна, би могло да има и други ужасни сили някъде там, сили, които дебнат и изчакват. „Ще видим…