Чтение онлайн

Разтреперана, тя вдигна пистолета и го стисна с двете ръце.

Чашата на Гай се разби върху пода. Той вдигна пушката и се прицели в главата на Криси.

— Ти си свидетел, Ласитър. Тя ще ме застреля!

— Не! — изкрещях аз.

Двамата мълчаха.

Пълна тишина, нарушавана само от пърпоренето на вентилатора и свистенето на напоителните кули отвън.

Ръцете на Криси трепереха.

По лицето на Гай плъзна коварна усмивка.

— Сестричке, може и да си луда, но си оставаш най-разкошното дупе, което съм набарвал. Сочно и тясно.

— Копеле! — извика тя.

Ридаеше и пистолетът подскачаше в ръцете й.

Всичко стана за секунди.

Гай Бърнхард стисна пушката с две ръце.

Видях как показалецът му притиска спусъка.

Направих две крачки и се хвърлих към него. Стреснат, той завъртя пушката насреща ми.

Първият трясък бе зад мен — слаб, като от ауспух.

Вторият бе като чудовищно вулканично изригване.

Озовах се на пода с пушката в ръце. В чамовия таван над мен зееше дупка колкото ананас. Погледнах Гай. Очите му бяха отворени. Точно между тях имаше мъничка черна дупчица. Зад нас Криси говореше нещо, но ушите ми звънтяха. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как избелва очи и коленете й се подгъват. Подхванах я, преди да рухне на пода.

— Не можеш да й бъдеш адвокат! — ревна Чарли Ригс — Ти си свидетел.

— Соколов каза, че не би възразил да я защитавам пред съдебния състав.

Той се изкашля шумно и натъпка лулата си с вишнев тютюн. Крачеше напред-назад по верандата.

— На твое място не бих го приел за комплимент.

— Не сме ли имали вече подобен разговор?

— Божичко, да, и мислех, че си се поучил.

— Ейб няма да разреши да говоря пред съдебния състав, а после да я защитавам и на делото. Ще им разкажа каквото знам, Криси също ще каже и ще се борим да няма обвинение. А ако има, ще викна Ед Шохат за защитник.

Чарли изстреля към мен струйка дим.

— Дай да го обсъдим — каза той както обикновено — Тя влезе в къщата със зареден пистолет и намерение да извърши убийство, прав ли съм?

— Аха.

— А Гай се въоръжи на свой ред?

— Пак аха.

— На което имаше пълното право, нали?

— Да, при самозащита — казах аз.

— Тя е казала, че ще го убие, така ли е?

— Каза — признах аз, — но и той я заплаши И се опита да я предизвика.

— Словесните предизвикателства не са оправдание за убийство.

— Прав си, Чарли.

— Дадени бяха два изстрела, по един от всяка страна нали?

— Пак си прав.

— Тогава ми се струва — каза Чарли, — че твоят клиент не носи вина само ако не е стреляла първа.

— Продължавай, Чарли.

— Например, ако се е отказала от заплахите, а Гай станал нападател, тя би имала правото да се отбранява със сила. Но ако е стреляла първа… ами, тогава просто го е убила, и то предумишлено.

— Може и да си прав — казах аз.

— Е, кое от двете? — попита Чарли.

Не отговорих.

— Джейк? Съдебният състав ще те пита, тъй че можеш да кажеш и на мен. Не забравяй, че ще бъдеш пол клетва. Винаги съм те учил да бъдеш верен на истината.

— Учил си ме и да върша онова, което смятам за правилно.

— Не виждам противоречие — каза той.

— Чарли, винаги съм търсил истината. Никога не съм лъгал в съда.

— И няма да лъжеш, така ли?

Не отговорих веднага.

— Чарли, бил ли си някога в положение, когато истината и правдата не съвпадат, когато истината може да причини по-скоро зло, отколкото добро?

Той насочи лулата срещу мен.

— Не е наша работа да решаваме. Казваме истината и оставяме системата да работи.

— Системата не работи, Чарли.

— Глупости! Току-що проработи. Ти спаси клиентката си от обвинение в убийство, когато изобщо нямаше шанс.

— Мислиш ли, че мога да го повторя?

— Не е моя грижа. Истината е идеалът, към който се стремим. Само тя има значение. Veritas vos liberabit 39 .

— Не, Чарли. Понякога истината вкарва в затвора.

Криси беше облякла бял ленен костюм с пола малко над коляното. По-невинна дрешка никога не бях виждал.

Секретарят на съдебния състав ме попита дали обещавам да кажа истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, и нека Бог ми помага.

Потвърдих желанието си да го сторя. Не подсмърчах и дланите ми не се потяха. Не отекна далечен гръм и вятърът не разтърси прозорците.

Седях на свидетелското място и се чудех колко различна е гледката оттам към залата. Ейб Соколов пристъпи към мен и зададе цял куп предварителни въпреки, включително дали може да ме нарича Джейк, след като се знаем от толкова години. Казах, че ме е наричал и с много по-лоши думи, после пристъпихме към деловата част.

— И какво завари, когато преди две вечери влезе в дома на Гай Бърнхард?

— Гай Бърнхард бе насочил пушка към Криси Бърнхард, а тя се целеше в него с малокалибрен пистолет.

Ейб ме накара да разпозная двете оръжия — грамадната пушка и малкото пистолетче.

— Заплаши ли някой от двамата да застреля другия? — попита той.

— И двамата се заплашваха — казах аз.

— Ти какво направи, Джейк?

— Помолих Гай да остави оръжието, но той отказа.

— Какво стана после?

— Бяха дадени два изстрела, по един от всяка страна.

— Кой даде първия изстрел?

Криси ме гледаше с измъчени зелени очи. Търсеше, умоляваше. Ейб Соколов стоеше на крачка от мен с ръце върху преградата. Двайсет и трима членове на съдебния състав, все почтени граждани чакаха да отговоря.

Така и направих.

Последвах съвета на Чарли.

Поне наполовина.

Извърших онова, което смятах за правилно.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7309

Издание:

Пол Ливайн. Блондинка от Маями

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2001

Коректор: Олга Герова

ISBN: 954-585-196-1