Чтение онлайн

— Слушам — отвърна тя смирено.

След като Ариен излезе, лукслордът обърна зелените си очи към Кип.

— Кой си ти всъщност? Защо те изпитваме днес? Защо е това специално отношение? Откъде си?

— От Тирея съм, господине. Крал Гарадул унищожи моето…

— Крал ли? Това пък какво значи?

Вратата се отвори и магистър Ариен влезе отново, следвана от жена, която приличаше на плашило. Беше висока почти колкото лукслорд Черни, слаба като клечка, с бледа кафява кожа със стърчащи под нея кокали и сбръчкана; къдравата и коса бе бяла и къса, само с няколко по-тъмни кичурчета по края, а естественият махагонов цвят на очите и бе почти скрит от оранжево-червената назъбена линия в ирисите, която стигаше почти до външния им край.

— Наставнице Керавон Варидос, съжалявам, че ви безпокоя — каза лукслорд Черни и стрелна с поглед Ариен.

— Срещнах я отвън в коридора; попита ме какво правя — рече отбранително Ариен.

— Едва не ме събори. За какво оспорване става дума? — попита старицата. Плочките лежаха с лицето нагоре, както ги беше оставил Кип. — Как ги подреди кандидатът?

Тишина. Наставницата премести поглед от лукслорд Черни към магистър Ариен.

— Така, както ги виждате — отвърна Ариен.

— Значи е изрод за своя пол. Свършихме ли?

— Според номерацията би трябвало да са ето така — каза магистър Ариен. Обърна плочките и посочи числата на гърба им.

— Идвате при мен, за да определя най-фината разлика в червения цвят, и смятате, че не мога да чета? — попита остро наставница Варидос.

Магистър Ариен изглеждаше ужасена. Отвори и затвори уста.

Дъртото плашило взе четиринайсетата плочка в костеливите си пръсти, обърна я и огледа ръбовете. После каза:

— Уволнете своята изпитваща. Тази плочка е била оставена на слънце. Избледняла е. Цветът и е грешен. Момчето е суперхромат. — Обърна се към Кип. — Честито, изродче.

— Изродче ли? — попита Кип.

— Простичък е, а? Жалко.

— Какво? — попита пак Кип. Още не беше разбрал какво означават всички тези титли, камо ли какво трябва да прави той.

— Кип, забранено ти е да говориш! — смъмри го магистър Ариен.

— Това е предпазна мярка срещу измами — обади се лукслорд Черни. — За случаите, когато стотици кандидати се изпитват в една стая.

— Той пристигна днес — каза магистър Ариен на наставница Варидос. — Самият Призма нареди да го изпитаме веднага. Още не знае правилата.

— Продължете изпита — заповяда наставницата.

Кип и магистър Ариен хвърлиха поглед към лукслорд Черни. Кип предполагаше, че на теория лукслордът е с най-висок ранг сред присъстващите, но мъжът само сви лекичко рамене, сякаш не си заслужаваше да спори. Махна им с ръка да продължават.

Магистър Ариен седна отново, извади щипци и с тяхна помощ сложи на масата нови дванайсет плочки — само че тези бяха в еднакъв тъмночервен цвят. Кип премигна. Магистър Ариен му подаде щипците. „Хм, защо?“

Кип посегна с ръка към една плочка и тогава разбра. Усещаше топлината, излъчваща се от нея. Какво, трябваше да види разликата в топлината ли? Втренчи се в плочките, сякаш само със силата на волята си можеше да изтръгне истината от тях.

Времето пълзеше бавно. Кип започна да се отплесва. Зачуди се дали Лив Данавис е тук. О, не, щеше да се наложи да и каже!

„Здрасти, Лив, много се радвам да те видя. Баща ти е мъртъв.“

Страхотно. Кип се замисли за пламъците, бушували в селото му, за онзи притеглящ и неговия чирак, които мятаха огнени кълба. За скока от водопада, как тичаше в пълен мрак, отпускайки очите си, за да може да вижда по-добре, вместо да ги напряга. „О, Оролам, наистина съм прост!“

— Добре, достатъчно — обади се лукслорд Черни.

— Не, чакайте! Чакайте! Аз само… само… — Кип се взря отново в плочките. „Хайде, очи, отпуснете се!“ Той остави фокуса си да се разсее и изведнъж ги видя ясно. С помощта на щипците за няколко секунди избута всяка плочка на правилното място, от най-горещата до просто топлата. На това ли го учеше майстор Данавис? Никога с нищо не бе издавал, че това, което показва на Кип, не е нормално. Невероятно.

Мисълта за бояджията остави в стомаха на Кип някаква пустота. Майстор Данавис винаги се бе отнасял добре с него. Измисляше му задачи, които вероятно би могъл да свърши по-бързо сам, просто за да му даде малко пари. А сега бе мъртъв, като всички в Ректън.

Кип се надяваше майстор Данавис да е отнесъл някои от копелетата със себе си.

— Към края ли сме вече? — попита той грубо. Искаше да остане сам. Беше прекалено уморен, в емоциите му цареше хаос, а сега, когато бе получил миг отдих, без да бяга от войници или разбойници или да го замерят с магии, реалността на случилото се в Ректън се опитваше да го връхлети и да го смаже.

— Не — каза дъртото плашило. После подхвърли на Ариен, която бе обърнала само половината от плочките: — Не си прави труда, момиче. Подредил ги е правилно всичките. Покажи му надвиолетовите.

Магистър Ариен хвърли поглед към лукслорд Черни, който изглеждаше невъзмутим, и прибра горещите плочки. После извади последните, оцветени в еднакво тъмновиолетово.

„Отпуснах си очите, за да видя единия край на спектъра, значи…“ Кип напрегна очи, колкото можеше, и цветовете се откроиха. Някой бе написал букви на всяка плочка. Надписът гласеше: „Добре свършено!“

Кип се засмя. Подреди ги набързо.

Магистър Ариен погледна наставница Варидос.

— Защо ме гледаш, глупачко? — попита Старицата. — Аз не мога да виждам надвиолетово. В другия край на спектъра съм.

Младата жена се изчерви и обърна плочките. Бяха подредени правилно.

— Честито, момче — рече наставница Варидос. — Можеш да станеш градинар на някой сатрап.

— Какво? — попита Кип.

— Това е една от възможните употреби на човек с отличен усет за цветовете и стъпка нагоре за теб, тиреецо.

Вратата се отвори и влезе командир Железни.

— Какво става?

— Тъкмо свършихме с изпита на кандидата — обясни магистър Ариен. — Той е пълноспектърен суперхромат!

— Губите му времето с плочки? Не ми пука какви цветове може да вижда, искам да знам какво може да притегля. Къде е онзи идиот изпитващ, с когото започнах? Казах му да пусне Кип през Месомелачката.

— Ще пуснете неопитен кандидат през Месомелачката? — попита наставница Варидос.

— Чакайте, това не беше ли Месомелачката? — попита Кип.

— Чувстваш ли се смлян на кайма? — попита Железни.

— Ще пуснете неопитен кандидат през Месомелачката? — повтори наставница Варидос.

— Той си тръгва на сутринта. Призмата иска да знае какви са му способностите, преди да заминат.

— Това е крайно необичайно — каза наставницата. — Кое е това момче?

— Ей, аз съм тук — обади се раздразнено Кип.