Чтение онлайн

— Днес делото се обърна, нали? — попита Солсбъри.

— Точно така. Изравнихме резултата, което всъщност значи, че водим. Ищецът е длъжен да докаже вината. Ригс опроверга показанията на Уоткинс за форцепса. Значи пак почваме от нулата. Ще трябва отново да викнат Уоткинс и да атакуват Ригс. Здравата са загазили. Не могат да призоват нов експерт. Сега стратегията е да си траем. Няма да се правим на хитри, само ще си държим позициите.

— А моите показания?

— Ще се справиш. Не е важно какво говориш, а как изглеждаш, как те приемат заседателите. Ако си симпатично момче и спорът между експертите завърши наравно, ще те оправдаят. Ако се правиш на високомерно копеле, ще ти отрежат топките и ще ги поднесат на вдовицата.

Докато той обмисляше тия думи, аз се огледах за сервитьор. След десетина минути чакане някакъв хлапак най-сетне затътри нозе към нашата маса. Определено се нуждаеше от бръснене и си беше загубил едната обица. Или може би напоследък носеха само по една.

— Кво ш’пръчате? — измънка той със сърдечност и бодрост на мекотело. В днешно време ресторантите вече се състезават с бензиностанциите по немарливост и безразличие.

Реших, че ще е най-разумно да му опростя задачата и поръчах за двама ни:

— Две порции крабове, две салати „Цезар“ и две бири.

— Ква бира ш’искате? — заинтересува се хлапакът. С тоя езиков талант сигурно трябваше да се кандидатира за телевизионен водещ.

— „Гролш“. По половин литър, ако имате.

— Де да знам. Има „Будвайзер“, „Милър“, може да е останало и „Куърс“ светло.

— Каквото има — обади се Солсбъри.

Не беше придирчив. Мнозина лекари са такива. Свикват на сандвичи от болничното кафене и скоро престават да усещат какво дъвчат. Но не и аз. Ще пропия американска бира, когато стане толкова хубава, колкото в рекламите по телевизията.

Сервитьорът сви рамене и изчезна, сигурно да си тегли още един химически стимулант. Канех се да подхвана възхвала на холандските пивовари, когато Роджър Солсбъри запита:

— Мислиш ли, че аз съм го убил… че съм сбъркал, искам да кажа?

Искаше да го уважавам. Обикновено клиентите гледат само да спечелят делото.

— Виж какво, Роджър, поразпитах тук-там из града. От медицинския институт чух само добри неща за теб. Досега не си съден, а по нашия край това е рядкост. Тъй че не се поддавай на всеобхватния ми цинизъм.

— Значи ми вярваш?

Беше ме хванал в крачка. Исках да разпитвам, а не да отговарям.

— Роджър, нали знаеш колко е важно да казваш всичко на адвоката си?

— Ясна работа. Като на изповед.

— Точно така. Искаш ли да ми кажеш нещо преди утрешните показания? Нещо да си пропуснал?

Роджър подпря брадичката си с юмрук. Нещо просветна в дъното на очите му, но той веднага примига.

— Не, не се сещам. Казах ти всичко за операцията. Нямаше признаци за аневризъм, кръвното беше нормално. Форцепсът стигна точно докъдето трябваше. Не съм аз.

— Знам. А иначе? Да е имало нещо лично между теб и семейството?

— Какво например?

Ах, да му се не види! Не желаеше да сътрудничи. В такива случаи понякога е най-добре да цепиш направо.

— Например да си чукал Мелани Кориган?

От съседната маса две застаряващи дами с модни пазарски чанти ме стрелнаха с погледи и зашушукаха неодобрително.

— По кое време? — запита Роджър.

И това доживях — клиентът ми да го усуква като Ричард Никсън.

— Хей, Роджър, не стоиш пред Върховния съд, а пред адвоката си.

Сервитьорът се довлече, забил здраво палци в паниците със салата. Избърса ръце в престилката, облиза малко майонеза от нокътя си и ни донесе бирата — незнайна американска марка, лишена от калории, цвят и вкус. Поне беше студена.

За да спечели малко време, Роджър отпи една глътка и каза:

— Вярно, имаше нещо такова.

— А защо не ми каза?

— Защото нямаше нищо общо с делото.

Гласът ми подскочи с няколко децибела.

— Защо не оставиш аз да решавам кое има общо и кое не? Ако тая работа излезе наяве, Сефало ще заяви, че си имал мотив за небрежност, или още по-лошо — че си го сторил с престъпни намерения.

— Мина ми през ума — небрежно отвърна той, — но Мелани няма начин да го използва. Ще навреди на образа й, нали? Прелюбодейка се мъчи да изкопчи пари от смъртта на съпруга си.

— Изобщо няма да стане така. Ти ще се окажеш коварен съблазнител или безумец, обзет от луда страст и готов да накълца нещастника, за да му отнеме съпругата.

Вилицата на Солсбъри застина във въздуха. По лицето му се мярна тревога, но като видя, че го гледам, той веднага избухна в смях.

— Може и да съм безумец — заяви Роджър с усмивка, — но ако става дума за съблазняване, не мога да й се хвана на малкия пръст. Освен това я познавах преди Кориган и… ами, има разни неща, дето на вашия жаргон ги наричате утежняващи обстоятелства.

— Цял съм в слух.

— Не знам дали те засяга.

Пресуших бирата и се помъчих да дам на малоумния келнер сигнал за още една. Изгледа ме тъй, сякаш не съществувах.

— В момента ме засягаш ти, всичко около теб и семейство Кориган — казах аз и зачаках разяснения.

Пълно мълчание.

Пристигнаха крабовете. Свежи, без черни петънца, месото се отлепваше от черупките, сосът с горчица също си го биваше. Ревнах за още бира и келнерът донесе чай с лед. На вкус беше досущ като бирата.

Нахвърлих се върху крабовете, но Солсбъри май вече нямаше апетит. Въртеше се неспокойно на стола и стрелкаше поглед насам-натам. Накрая ме погледна право в очите, въздъхна и изплю камъчето.

— Добре, слушай. Срещнах Мелани преди осем-девет години. Тъкмо привършвах специализацията, нямах много време за жени. Нали знаеш как е, в колежа се спукваш от учене, после влизаш в медицинския институт, след това практика, специализация. Нито пари, нито време. Тя беше просто едно объркано хлапе… правеше стриптийз, но само временно.

— Да бе, след това сигурно са я взели в Холивуд.

— Не беше лошо момиче. Наричаше се Есенен Дъжд. Просто използваше тялото си, за да изкара някоя и друга пара. И взех, че си паднах по нея. Почнах да печеля, купих й кола, разни подаръци… Но не беше задълго. Открих, че и други вършат същото. Един плащаше наема, друг дрехите, трети пътешествията.

— Същинско акционерно дружество.

— Някои се примиряват. Аз не. И я зарязах.

Той извърна очи. Не е много приятно да разказваш такива неща.