Чтение онлайн

Мисля си как съдиите — моят съпруг, младият Томас Хауърд, неговият приятел граф Съсекс и старият сър Ралф Садлър, Робърт Дъдли и моят добър приятел Уилям Сесил, Никълъс Бейкън, сър Томас Пърси, сър Хенри Хейстингс, и всички останали — четат тези глупости с потресени изражения, опитвайки се да повярват, че една жена, която възнамерява да убие съпруга си, като натъпче избите му с барут, би прекарала самата нощ преди експлозията до постелята на болния си съпруг, пишейки любовни стихове на съучастника си. Толкова е нелепо, че се чудя как не са им се присмели и не са ги изгонили от двора.

Но това са честни, сериозни, високоуважавани мъже. Те не питат: какво би сторила една истинска жена при такива обстоятелства? Те не са свикнали да размишляват върху природата на една истинска жена. Те разглеждат само изложените пред тях доказателства. А за Бога — колко много доказателства бяха представени! Колко усилия бяха вложени в очернянето на името й! Някой някъде е отделил много време и усилия: да открадне писмата й, да имитира почерка й, да ги напише на френски, а след това да ги преведе на шотландски и на английски; да ги сложи в специално ковчеже с монограм, състоящ се от нейните инициали (за да не си помислим, че може да са написани от някоя друга Мери Стюарт), а след това да направи така, че да бъдат намерени, удивително зле скрити, в личните й покои. Работата на този Някой е задълбочена и изключително убедителна. Всеки, който е виждал писмата, сега вярва, че младата кралица е покварена развратница, която е убила младия си английски съпруг от страст и жажда за мъст.

Може би се досещам кой ще е този умен Някой. Всъщност, вероятно всички в Англия имат доста добра представа кой може да е този Някой. И рядко се случва той да не постигне своето. Тази клета кралица ще открие, че е безнадеждно надхитрена от този Някой, който крои дългосрочни планове и играе продължителна игра. Тя може би ще открие, че ако не я улови в мрежата си този път, той ще изплете друга от по-фини нишки, и отново, и после отново, докато тя вече няма да може да се измъкне.

Този път обаче планът няма да се осъществи: тя се измъкна от примката. Най-важният свидетел срещу нея е собственият й незаконороден полубрат, но тъй като той си е присвоил регентството в нейно отсъствие и държи невръстния й син като заложник, дори съдебен състав от високоуважавани мъже не може да се застави да повярва и на една негова дума. Омразата му към нея е толкова очевидна, а предателството му — толкова оскърбително, че дори назначените от Сесил съдии не могат да се примирят с него. Съдиите, включително моят съпруг, графът, до един са мъже, които се гордеят с верността си. Те не гледат с добро око на един поданик, който е извършил отвратително предателство. На тях не им се нрави поведението на шотландската кралица, но още по-малко им се нрави поведението на нейните шотландски лордове. Обзалагам се, те ще постановят, че тя е жертва на несправедливост и трябва да бъде възстановена на трона си. Тогава шотландците ще могат да се справят със своята кралица както пожелаят, и ние няма да може да бъдем обвинявани.

Моята кралица, Елизабет, е по-великодушна и по-справедлива, отколкото някой би могъл да си представи. Сега, когато срещу нейната братовчедка са възбудени и изказани толкова много подозрения, тя нареди клеветническите писма да бъдат запазени завинаги в тайна, и ще възстанови братовчедка си на власт в нейното кралство. Елизабет не желае да чуе и дума повече срещу братовчедка си, отказва да позволи върху името й да се хвърля кал. Тя е великодушна и справедлива в това отношение: никога нямаше да можем да постигнем справедлива присъда, без да изслушаме най-ужасния скандал, така че Елизабет потуши и скандала, и възможността за защита.

Но макар тя да е толкова справедлив и мъдър монарх, откривам, че съм леко разтревожен, задето съм повикан да се явя пред нея.

Тя не е на украсения си с бродерия от перли и диаманти трон от кафяво кадифе в Райската стая, макар че, както винаги, я чакат около дузина мъже, които се надяват да привлекат вниманието й, когато излезе, за да се поразнообрази преди вечеря. Онези, които за първи път идват в Хамптън Корт, разглеждат изящните музикални инструменти, разпръснати по масите из стаята, или играят на „дама“ върху абаносовите дъски. Онези, които са отдавна в двора, безделничат в прозоречните ниши, прикривайки отегчението си от забавянето. Виждам Сесил, бдителен както винаги. Сесил, облечен в черно като беден духовник, говори тихо с шурея си Никълъс Бейкън. Зад тях се навърта мъж, когото не познавам, но който сега е допускан на техните съвещания, мъж, който носи шапката си смъкната над очите, сякаш не иска да го разпознаят. А зад тях е друг нов човек, Франсис Уолсингам. Не знам кои са тези мъже, нито откъде идват, на кои влиятелни фамилии са съюзници. Честно казано, повечето от тях нямат семейство — не и както аз разбирам подобно нещо. Те са мъже без произход. Те идват от нищото, те нямат свое място никъде, всеки може да ги вербува.

Извръщам се, когато почетната дама на кралицата лейди Клинтън излиза през величествените двойни врати от вътрешното помещение на покоите на кралицата, и когато ме вижда, тя казва нещо на стража, който се дръпва настрани и ме пуска да вляза.

Има повече стражи от обикновено, на всеки вход и при всяка порта на замъка. Никога не съм виждал кралския дворец така солидно охраняван. Времената сега са ужасно тревожни и тежки, никога преди не сме имали такава нужда от защита. Но напоследък са мнозина мъжете — дори сред англичаните — които носят ножове и биха сразили собствената си кралица, ако можеха. Те са повече, отколкото някой може да си представи. Сега, когато другата кралица, онази, която наричат истинската наследница, наистина е в Англия, изборът между протестантската принцеса и съперницата католичка е поставен пред всеки, и на всеки протестант в страната днес се падат по двама тайни паписти, вероятно и повече. Как ще живеем, когато между нас съществува вътрешно разделение, е въпрос, който оставям на Сесил, чиято безкрайна враждебност към католиците допринесе толкова много за случването на това, и за превръщането на едно тежко положение в още по-тежко.

— Нейна светлост в добро настроение ли е днес? — питам полугласно нейно благородие. — Щастлива?

Тя ме разбира достатъчно добре, за да ми отправи бърза коса усмивка:

— Да — казва тя. Иска да каже, че прочутият буен нрав на Тюдорите не се е развихрил. Трябва да призная, че съм облекчен. В мига, когато тя изпрати да ме повикат, се изплаших, че ще бъда упрекнат, задето съм позволил разследването да не стигне до осъдително заключение. Но какво можех да сторя? Ужасното убийство на Дарнли, последвано от подозрителната й женитба за Ботуел, неговият вероятен убиец, която изглеждаше като такова злостно престъпление, може в крайна сметка изобщо да не е било по нейна вина. Тя може да е била по-скоро негова жертва, отколкото престъпница. Но освен ако затвореният в килията си Ботуел признае всичко, или ако тя не свидетелства за коварството му, никой не може да узнае какво се е случило между тях двамата. Нейният посланик отказва дори да обсъжда въпроса. Понякога чувствам, че съм твърде изплашен дори да размишлявам. Не съм човек, склонен към големи плътски грехове, към драматичност. Обичам Бес с кротка привързаност, у никого от нас няма нищо тъмно и гибелно. Не знам какво са били кралицата и Ботуел един за друг, и бих предпочел да не си представям.

Кралица Елизабет се е разположила в стола си до камината в личните си покои, под балдахина от скъп брокат, и аз се приближавам към нея, свалям с широк жест шапката си и се покланям ниско.

— А, Джордж Талбот, скъпото ми старче — топло казва тя, наричайки ме с прякора, който ми е измислила, и от това разбирам, че е в добро настроение, и тя ми подава ръката си за целувка.

Тя все още е красива жена. Независимо дали е разгневена, дали се мръщи раздразнено или е пребледняла от страх, тя все още е красива жена, макар и на трийсет и пет години. Когато се възкачи на престола, тя беше млада жена в началото на двайсетте си години, а след това се превърна красавица, с бледа кожа и червени коси, а устните и бузите й се обливаха в руменина при вида на Робърт Дъдли, при вида на подаръците, при вида на тълпата пред прозореца й. Сега цветът на лицето й не се променя, тя е видяла всичко, каквото е имало да се види, вече нищо не може да предизвика у нея голяма възхита. Тя рисува руменината върху лицето си сутрин, а след това я освежава вечерта. Червеникаворусите й коси са избледнели с възрастта. Тъмните й очи, които са видели толкова много и са се научили да се доверяват на толкова малко, са станали сурови и твърди. Тя е жена, която е познала страст, но не и доброта; и това си личи в лицето й.

Кралицата махва с ръка и нейните дами покорно стават и се разпръсват, за да не ни чуват.

— Имам една задача за вас и Бес, ако сте готови да ми услужите — казва тя.

— Каквото пожелаете, Ваша светлост.

Мислите ми препускат. Възможно ли е да иска да дойде и да отседне при нас това лято? Бес работи по Чатсуърт Хаус още откакто предишният й съпруг го купил, именно за тази цел — да подслонява кралицата по време на нейните пътувания на Север. Каква чест ще бъде, ако тя има намерение да дойде! Какъв триумф за мен и за дълго подготвяния план на Бес!

— Казаха ми, че вашето разследване срещу шотландската кралица, моята братовчедка, не е успяло да открие нищо злепоставящо за нея. Последвах съвета на Сесил да проуча доказателствата, докато накрая половината ми двор тършуваше из бунището за писма, и се хващаше за думите на прислужнички, шпиониращи на вратите на спалните. Но предполагам, че не е имало нищо?

Тя прави пауза в очакване да потвърдя.

— Нищо освен клюки, и някои доказателства, които шотландските лордове не желаят да показват публично — казвам тактично. — Отказах да се запознавам с каквито и да било тайни клевети, представени като доказателства.

Тя кимва:

— Не желаехте, така ли? Защо не? Смятате ли, че искам на служба при себе си толкова придирчив мъж? Нима сте твърде добър, за да служите на своята кралица? Нима мислите, че живеем в един красив свят и можете да пристъпвате на пръсти из него, без да си измокрите краката?

Преглъщам на сухо. Моля те, Господи, дано тя да е в настроение за правосъдие, а не за заговори. Понякога страховете й я карат да вярва в най-безумни неща.

— Ваша светлост, те не желаеха да предоставят писмата като доказателство за подробно разглеждане, не желаеха да ги покажат на съветниците на кралица Мери. Аз не пожелах да ги видя тайно. Не изглеждаше… справедливо.