Джъстис
Шрифт:
— Не мога да знам това, Джеси, нито пък ти.
— Наистина се опитвам да бъда търпелива с теб, но ти започваш да ме подлудяваш. Аз съм голямо момиче, зряла, и ако това е рисковано, то аз съм готова да се справя с последиците. Имам ти доверие и това е най-важното.
— Ти си човек. — Той приветства гнева й, заради мъката, която й причини. — Ето защо никога не се забърквам с някоя човешка жена. — Прокара пръсти през косата си, стисна зъби и опита да съсредоточи мислите си. — Най-добре е да сложим край на това, преди да е започнало.
— Ти наистина си уплашен. — Изведнъж тя се засмя. — От мен. Много смешно! — Погледът й обходи тялото му, преди да се вдигне към очите му. — Казахме, че ще спим заедно и аз държа на това. — Потупа по матрака. — Коя страна предпочиташ?
Джъстис искаше да остане, да я прегърне и да узнае за първи път в живота си какво е да не спиш сам. Жените му не искаха да остават по-дълго отколкото бе необходимо. Той се поколеба между нуждата да напусне и желанието да прекара повече време с Джеси. Желанието надделя. Беше само за една нощ, последната, която някога щяха да споделят и той отказа да се лиши от това удоволствие.
— Ще заключа и ще изгася лампите. Ще побързам.
— Аз ще оправя леглото. — Тя се засмя.
Джъстис излезе, преди да успее да промени решението си. Огледа къщата, заключи, изгаси навсякъде и бодро закрачи обратно към спалнята.
Джеси го проследи с поглед и усмивката й избледня в секундата, щом той напусна полезрението й. Джъстис бе инат, параноик и невероятно сладък. Мотивите, които бе изтъкнал, за да я напусне, преди връзката им да се развие, бяха правилни, но тя не се плашеше от предизвикателства. Бяха си прекарали добре заедно, той й липсваше и непрекъснато нахлуваше в мислите й, откакто се бяха запознали.
Тя слезе от леглото, оправи завивката и отново скочи на високия матрак. Не й бе казал от коя страна ще спи, така че Джеси легна в средата на кревата и се напрегна да чуе стъпките му. Но не трябваше да си прави труда. Джъстис се движеше съвсем тихо, докато се връщаше обратно в спалнята. На устните му бе цъфнала плаха усмивка. Имаше ли някаква представа колко секси изглежда с тази грациозна, плавна походка, гол-голеничък? Тя се съмняваше. Наслаждаваше се на гледката на мускулите и голата кожа, преди мракът да обгърне стаята, след като той щракна ключа на лампата.
Матракът хлътна, щом Джъстис легна в дясната половина. Джеси се обърна и слепешком посегна към него, пръстите й срещнаха голата му плът. Без да се колебае, тя се примъкна по-близо, прехвърли крак върху неговите и се притисна по цялата дължина на тялото му. Той се бе отпуснал по гръб, докато тя лежеше на една страна. Младата жена положи буза върху гърдите му, а под ухото й се чуваха ритмичните удари на неговото сърце. Усмихна се в тъмнината.
— Искам да те държа по друг начин. Имаш ли нещо против? — Дрезгавият му глас прозвуча толкова сладко.
— Разбира се, как ти харесва да спиш?
— Обърни се. Искам да се сгуша до гърба ти.
Не й беше приятно да го пусне от обятията си, но направи каквото я помоли. Едната му ръка се плъзна под главата й, а другата се уви около кръста й. Привлече я плътно към тялото си, докато не заприличаха на две здраво притиснати лъжици.
— Харесва ми така — призна тя.
— Студено ли ти е? Искаш ли да се завием с чаршафа?
— Вечерта е приятна, а и тялото ти излъчва топлина. Уютно ми е. А на теб?
— Много. — Дишаше във врата й. Сгуши лице в голото й рамо. — Това ми харесва.
— На мен също. Затова гласувам да го направим отново в близко бъдеще.
Ръката му, увита около кръста й, се напрегна.
— Ще бъде най-добре и за двама ни, ако не го правим, Джеси. Не се доверявам на себе си, когато съм с теб. Караш ме да полудявам от желание. Ще те изплаша, ако освободя напълно задръжките си и започна да действам по начина, по който ме караш да се чувствам.
Тя се намръщи и си пожела той да се откаже от железния си самоконтрол.
— Не искам да се караме, но ти се държиш твърде покровителствено. Нищо, което досега си ми казал, не ме кара да бъда подозрителна, освен ако има нещо друго, което премълчаваш.
— Когато свършвам в теб, ми се иска да крещя. Беше ми толкова трудно да се боря с желанието си този път.
— Хората издават звуци, когато правят секс. — Тя се усмихна. — Аз също го правя, ако си спомняш. На мен ми харесват тези, които ти издаваш. — Изведнъж Джеси се обърна по гръб в ръцете му и качи крак върху бедрата му. Погали с длан бузата му, преди да прокара пръсти в косата, за да масажира скалпа му. Меко мъркане изпълни стаята. — Да. Харесват ми звуците, които издаваш. Те са толкова секси. Сега, когато вече живея и работя в Хоумленд, ще се виждаме понякога, нали? Предупреждавам те, Джъстис, че няма да позволя това да свърши. Щеше да бъде съвсем друга история, ако не вярвах, че наистина имаш влечение към мен и щях да пратя всичко по дяволите. Но това не е така. Ти си уплашен, защото те е грижа, нали? — Тялото му се напрегна и мъркането премина в леко ръмжене. — Да. Така си и мислех.
— Джеси! — изръмжа той. — Съжалявам, но това е последната нощ, която можем да прекараме заедно. В главата си имам дълъг списък от причини, освен онези, които споменах.
— Просто точно сега си разстроен. — Тя прехапа устни и въздъхна. — Ще си промениш мнението и когато го направиш, знаеш къде да ме намериш.
— Ще се изправиш пред опасност, ако бъдеш свързана с мен. Не можем да го направим отново.
Джеси размърда дупе срещу хълбоците му и усети как членът му й отвърна като се втвърди и набъбна. Усмихна се в тъмнината. Устата му можеше да казва едно, но тялото му беше в пълна хармония с нейното.
— Добре — искаше да го успокои. Джъстис беше голям паникьор, но тя щеше да се справи с това по-късно. Непосредствената й цел сега бе да прави любов с него. Може би след няколко десетки пъти, той щеше да преодолее глупостите от рода на „аз съм голям, силен Вид, ти си крехка човешка жена“. Успя да не се разсмее на това си тълкувание. — Ще говорим по-късно. — Плъзна другата си ръка по корема му. Съжали, че не е легнал по гръб, за да може да докосне повече от тялото му. Проследи пъпа, спусна пръстите си по-надолу и с нокти го почеса леко. Джъстис изръмжа.
Тя се обърна настрани, намести задника си срещу него, притисна гръб в гърдите му, докато не остана никакво пространство между тях. Обичаше топлината, която той излъчваше. С тялото му, увито около нейното, и ръката му, здраво обгърнала кръста й, Джеси никога не се бе чувствала на по-правилното място в нечии прегръдки.
Вдъхна прекрасния аромат на мъжа и се заслуша в мъркането му. Влюбвам се, призна си тя. Силно и бързо. Споменът за скачането с парашут се мярна в съзнанието й. Страхът да излезе от самолета бе съкрушителен, но тя искаше да лети. Тогава направи решителната крачка, разпери ръце и се хвърли с главата напред без колебание. Джъстис се справяше с подобни преживявания всеки ден и тя искаше да приеме предизвикателството отново. А рискът от разбитото сърце би трябвало да е по-малък, отколкото ако парашутът не се отвори, и далеч по-малко опасен.