Чтение онлайн

— Не! — Той поклати глава.

— Да! — Тя дръпна краищата на скъсаната блуза, за да покрие гърдите си, пожела си да можеше да направи повече, защото в този момент се чувстваше прекалено оголена, както физически, така и емоционално. — Моля те, Джъстис, остави ме. Ако те е грижа за мен, вземи си дрехите, прескочи през оградата и си иди! — Джеси се извърна, не можеше да устои на измъченото му изражение и се отправи към плъзгащата се врата. Отключи я и я отвори, отказвайки да го погледне повторно. — Върви си. Моля те! Не можем да го направим отново. Твърде е болезнено.

— Нараних ли те? Прекалено груб ли бях? — Изхриптя думите, които прозвучаха толкова измъчено, колкото самият той изглеждаше. — Джеси? Погледни ме!

— Върви си, Джъстис! Просто си иди! — Отказа да го погледне.

— Не мога — прошепна мъжа. — Мисля за теб. Аз… — не можеше да намери думи. Чувстваше се разкъсан на части, виждайки Джеси така обезсърчена. Раменете й се отпуснаха и тя прегърна тялото си, увито в разкъсаната блуза, като че ли това можеше да утеши тъгата й. Защо не успяваше да намери точните думи, за да я накара да разбере колко много означаваше за него? Често пишеше речи за справяне със света на хората, но не можеше да намери начин да изрази чувствата си към една от тях, която бе спечелила сърцето му.

— Върви си — прошепна тя със сълзлив глас. — Не ме принуждавай да крещя или да натисна отново проклетата аларма. Това ме кара да изглеждам като идиот, когато охраната се появи тук и трябва да се преструвам, че съм го направила по невнимание. Нужно ми е пространство. Докажи, че те е грижа за мен. Остави ме.

Агонизирайки, той се обърна с изтръпнали крака, събра дрехите си и се поколеба, като застана пред нея.

— Джеси? Моля те, поговори с мен! Не ме карай да си отивам. Искам да остана с теб. — Изкушаваше се да я сграбчи, да я метне през рамо и да я завърже за леглото. Можеше да я накара да осъзнае, че те си принадлежат, но болката й го спря. Да я вижда по този начин, го разкъсваше отвътре. — Джеси, аз…

— Всичко свърши!

— Не мога да го приема! — Гневът го завладя. Нищо не бе свършило. Нямаше да приеме това.

Младата жена се обърна и се втурна към входната врата. Внезапното й движение го изненада, но той не бързаше да реагира, докато тя не се извърна, удари гръб в стената и вдигна ръка, за да натисне бутона на алармата. След това срещна погледа му с очи, пълни със сълзи.

— Наистина ли се налага да натиснеш това нещо отново? Наистина ли?

— Върви си.

— Не.

Пръстът й потупа леко бутона.

— Този път няма да пръскам с парфюм, за да прикрия миризмата ти. Всички ще узнаят за нас, ако го натисна. Повече няма да се чукам с теб. — Вдигна предизвикателно брадичка, в очите й проблесна гняв. — Не се връщай, освен ако не е да ме поканиш на среща на публично място. Това е последното нещо, което ще кажа, с изключение на това, че имаш пет секунди, за да напуснеш.

— Джеси, не го прави.

— Едно.

— Дявол да го вземе, жено! Можем да решим този проблем.

— Две. — Гърбът й се стегна, тя си пое въздух.

— Няма да се оставя да ме заплашваш! — Яростта му се засили.

— Три. Мисля го наистина, Джъстис. На пет ще натисна това нещо и ще ги извикам в къщата. След това няма да имаш възможност за избор. Всички ще говорят за нас и има вероятност да стигне до ушите на пресата. Знаеш, че репортерите обичат пикантните слухове и се впускат след тях.

Джеси ще бъде в опасност. Той изръмжа.

— Четири.

Той се завъртя, изхвърча от дома й и прескочи през оградата. Искаше му се да изреве. Искаше му се да разкъса нещо. Тя ще се успокои. Ще й липсвам толкова, колкото тя на мен. Просто се нуждае от време. Тези мисли му помогнаха, когато влезе през задната на врата на жилището си и се тръшна на най-близкия стол. Хвърли дрехите си на пода и затвори очи. Ярост и тъга се бореха в сърцето и в ума му.

Бяха изминали две седмици на страдание, откакто бе изритала Джъстис от къщата си. Той я бе оставил на спокойствие и успяваше да я избягва напълно. Джеси насила насочи вниманието си върху Брийз.

Голяма сграда се извисяваше зад гърба на жената от Новите видове, очите й блестяха от вълнение.

— Това е то. Сега ще се забавляваш, Джеси.

— Това ли е големият ви терен?

— Да. Бар и дискотека в едно. Тук е мястото, където се срещаме с приятели или с мъже, с които бихме искали да споделим секс. Аз ще те запозная и ти ще намериш нови приятели. Танцуването е забавно, а ние ставаме все по-добри в това. Ели обича да танцува и ни учи на стъпките. Ще е по-добре за теб да направиш нещо повече, отколкото да работиш или да стоиш вкъщи.

— Обичам Ели — призна Джеси. Бе се срещнала с нея в женското общежитие, моментално си бяха паснали и бързо станаха приятелки. Ели бе първата жена-човек, омъжена за мъж от Новите видове. Тя работеше по няколко часа на ден в общежитието и се справяше идеално. Джеси прекарваше цялото си време там, когато не стоеше намръщена в своя дом. Изглежда работата й за НСО се състоеше в това да се навърта около жените им и да бъде тяхна приятелка.

— Аз също обичам Ели — призна Брийз.

— Тя е забавна и се надявам скоро да се почувства по-добре. Това със стомашния грип ме притеснява. Днес отново повърна.

— За нея се полагат лекарски грижи и скоро ще се оправи. — Брийз смени темата. — Разбра ли сега защо тя ми е най-добрата приятелка?

— Да.

Силна музика гърмеше от вътрешността на сградата, още преди да стигнат до двойните врати. Брийз отвори едното крило и махна на Джеси с широка усмивка да сподели клуба на Видовете. Това силно развесели Джеси, която тайно предполагаше, че вероятно вижда най-неудачния бар и танцов клуб изобщо, тъй като за тези хора парти обстановката бе нещо ново, но тя си обеща, че ще опита да се забавлява.

Помещението бе голямо, просторно и слабо осветено. До една от стените, в близост до входната врата, бе разположен барът, около него бяха наредени маси. Отстрани бяха добавени и маси за билярд и пинбол. В задната част на залата, няколко стъпала надолу, вниманието й бе привлечено от дансинг, изпълнен с движещи се тела.

Бе слисана да види там десетки жени от общежитието заедно с двойно повече мъже. Трябваше да има повече от над сто от Видовете; умението им да танцуват изглеждаше доста усъвършенствано. Наблюдаваше ги как се поклащат грациозно, движенията им бяха еротични, без изобщо да изглеждат идиотски. Повдигна вежди, но успя да сдържи усмивката си, когато вратите се затвориха зад тях, и Брийз, стискаща я за ръката, я задърпа към бара.

— Обичаме да танцуваме. — Брийз надвика музиката. — Хайде да пийнем по нещо.

Джеси си поръча коктейл — искаше да се почувства замаяна след седмицата, която бе преживяла, но забеляза, че повечето от посетителите пиеха сода направо от бутилките. Седнаха на бара, Брийз се изви в стола си, отпивайки от газираната вода и се загледа с копнеж в танцуващите.

— Иди танцувай, Брийз. Виждам, че ти се иска.

— Ела с мен. — Брийз я погледна.

— След малко. Най-напред искам да си довърша питието.