Чтение онлайн

— Не точно нея, не и заради мен. Няма да поставя жената, която обичам в опасност.

След трите бири, Джеси знаеше, че е преминала отвъд прага на пиянството си. Брийз бе повалена от стека с шест бири, който сама изпи, и почти пълната бутилка вино, която бе намерила забутана в долното рафтче на хладилника. Тя изучаваше приятелката си.

— Мислех си…

— Не мога да стана.

— Безпомощна. — Брийз се засмя. — Джъстис те заслужава. Ти си прекрасна и заслужаваш добър мъж за твоя половинка. Той е длъжен да се възползва от шанса и така трябва. Може би вашият свят няма да бъде против тази идея, както мисли нашия лидер. По-голямата част от хората приеха добре, когато Ели и Фюри се ожениха. В началото бяха настръхнали, но после вашият вид изглежда ги хареса, след като Фюри едва не умря защитавайки Ели. Може би един ден ще разберат за нашите деца и няма да им бъде противно. Наистина, кой може да мрази едно сладко малко бебче? Ти и Джъстис заслужавате да бъдете заедно и да сте щастливи.

— Той няма да мисли така, а и не ми харесва частта, в която Фюри едва не е умрял. Не искам Джъстис да бъде застрелян.

— Нашите мъже понякога са упорити и съсредоточени посвоему. Когато е необходимо те няма да проявят разум. Ние трябва да го накараме да осъзнае, че той се нуждае от теб, въпреки проблемите, до които това ще доведе.

Брийз й се виждаше размазана, докато я наблюдаваше, сигурна, че това е от зрението й, а не че жената се топеше.

— Не мисля, че това ще се случи. Той няма да се вслуша.

— Утре вечер в бара, в който бяхме снощи, има парти. Каня те да дойдеш. Ще се облечеш и ще му покажеш, че не може да те пренебрегва. — Джеси се разсмя и едва не падна от стола. Хвана се за масата, за да се задържи в изправено положение. Едната й ръка се свлече и тя се удари по бедрото. — Джеси? Погледни ме!

— Коя от вас? Две сте.

Брийз се разтресе от смях. Това накара приятелката й да почувства гадене и тя изстена.

— Не се притеснявай. Аз ще се погрижа за всичко. Ще накараме Джъстис да осъзнае, че ти си жената за него. Няма да плачеш повече.

— Какво означава това?

— Надявам се, че не си срамежлива. — Брийз изглеждаше замислена.

— Срамежлива? — Джеси усети световъртеж. Опита да се намести на мястото си, но се свлече надолу.

Жената от Видовете се засмя, когато хвана приятелката си, преди тя да се удари в пода.

— Безпомощна — изкиска се, повдигна Джеси и я метна на рамо. Занесе я в спалнята и я хвърли на леглото. — Дай да видим сега дали притежаваш нещо секси. — И се приближи до гардероба с решителен израз на лицето си.

— Главата ми — изпъшка Джеси.

Приятелката й се изсмя, от което болката се усили. Бе погълнала два аспирина и отчаяно се молеше скоро да подействат. Чувстваше се така, сякаш някой блъскаше с пневматичен чук зад челото й.

— Не биваше да пиеш — изкиска се Брийз.

— Спри да се смееш! Моля те. Боли!

— Аз трябваше да те нося до леглото.

— След втората бира нищо не си спомням. Колко изпих?

— Много, но аз изпих три пъти повече от теб. И не припаднах. Опитах се да те накарам да пиеш вино след бирата, но ти каза, че ме виждаш двойна.

— Благодаря, че ме сложи да си легна.

— Донесох ти нещо.

— Какво? Надявам се е питие, което да ме повали отново.

Брийз излезе от банята, където Джеси се киснеше във ваната и се върна с калъф за дрехи в ръце.

— Това е рокля и всичко, което върви с нея. Ели ми помогна да ти намеря нещо красиво да облечеш. Ти си нейният размер, само дето гърдите ти са по-големи. Така, че ще ти стане.

— По принцип не нося рокли, но благодаря. Плещих ли глупости снощи по въпроса?

— Това ще облечеш довечера.

— Защо? — Джеси се намръщи. — Какво ще има тази вечер?

— Идваш на парти с мен. Не си ли спомняш?

Джеси поклати глава и веднага съжали. От движението й стана лошо.

— Какво парти?

— И таз добра. Не си ли спомняш, че говорихме. — Смехът й прозвуча отново. — Поканена си на парти на Видовете като мой гост. Там ще има много други хора и ще бъде весело.

— Не мисля така, Брийз. Джъстис бе пределно ясен, че ми е забранено да присъствам на социални мероприятия на Видовете, а и главата ме боли толкова много, че ми се иска да се върна обратно в леглото и да остана там до следващата седмица.

— Идваш, подготвила съм всичко. Точка по въпроса!

— Споменах ли, че не нося рокли? Баща ми е сенатор, той ме влачеше на толкова много благотворителни мероприятия, докато растях, че сега не мога да понасям гледката на този вид дреха. — Главоболието й бе започнало да стихва — сигурен признак, че хапчетата действаха, и тя се взря в Брийз. — Плюс това, нали знаеш, че в определен момент някой може да спомене пред Джъстис, че съм била на партито. Не искам да се карам с него. Не искам да си крещим.

— Затова ще дойдеш и ще облечеш роклята. — Брийз седна на плота. — Държа да си сложиш грим като всяка човешка жена, ще бъде весело. Всичко е уредено, а ако спориш, ще започна да вия. Гените ми са смесени с кучешки и доста се упражнявам. — Тя се ухили, очевидно горда от това. — Мога да вия толкова силно, че да накарам ушите ти да кървят, така че мълчи, приятелко. Сега ще ти измия косата, а после ще излезеш от ваната, преди кожата ти да се набръчка. Имаме само няколко часа да се приготвим, тъй като ти спа през целия ден.

— Колко е часът?

— Четири, следобед.

— Не може да бъде — изпъшка Джеси. — Днес трябваше да съм на работа.

— Обадих се на Ели, че няма да ходиш. Тя купи всичко за тази вечер по интернет, после изпратиха човек да вземе избраните неща и да ги достави до портата. Наложи се да дойда да взема една от твоите обувки и да погледна сутиена ти, за да вземем размерите ти. Надявам се нямаш нищо против, но взех назаем ключа за входната врата. Минахме през много неприятности, тъй че не спори, Джеси. Ти ще дойдеш на това парти, дори ако трябва да те нося. Направих го снощи, мога да го направя отново. Сега, мръдни навътре и дай да ти измия косата.

Два часа по-късно Джеси се чувстваше сто пъти по-добре. Аспиринът бе подействал напълно, а и банята бе помогнала. Сега главоболието беше само спомен. Брийз беше участвала в подготовката й за партито, защото се боеше, че тя може да се откаже. Приятелката й бе признала, че вероятно би се изкушила да го направи, ако високата жена не я бе държала под око през цялото време.

Джеси зяпна отражението си и опита да скрие тревогата си. Брийз се перчеше отстрани щастливо, ако се съдеше по изражението й. Роклята бе прекалено тясна — дълбокото деколте разкриваше твърде много от цепката между гърдите й, а късата пола показваше прекалено много от краката й.