Чтение онлайн

— Всичко изглежда добре, с изключение на рибата. — Усмихна се тя. — Вие избирате.

Джъстис се поколеба, преди да посегне към пилето.

— Пристрастен съм към пилетата. Преди да бъдем освободени изобщо не бях хапвал такова нещо.

— Не знаех. Не ви ли даваха пилешко? — Джеси посегна към порцията с котлета и внимателно постави чинията върху масичката.

Той отиде от другата страна и седна срещу нея, малко встрани, така че и двамата да могат спокойно да изпънат краката си под масата, без да се докосват. Тя също седна на пода и се настани удобно, като се облегна на седалката на дивана.

— Какво ще пиете? — Джъстис беше по-близо до количката. — Имате ли нещо против газираното?

— С вкус на череша, моля. Много обичам череши.

— Аз също. — Той се усмихна.

— Знам, че никога не са ви давали кофеинови напитки.

— Само вода. Понякога получавахме сок.

Взе черешовата сода и й я подаде. Пръстите им се докоснаха.

— Благодаря.

Двамата едновременно дръпнаха езичетата на кутиите и отвориха напитките си, след което взеха сребърните прибори. Джъстис ги използва, за да разреже пилето и Джеси се усмихна, удивена от добрите му маниери на масата. Отново я бе изненадал. Беше се хранила много пъти с жени Нови видове. Те ядяха най-вече с пръсти, като ровеха из чиниите и поглъщаха бързо храната, като че ли някой всеки момент щеше да им я отнеме.

Джъстис наряза порцията на парчета и задъвка спокойно. Тя погледна печеното пиле. Изуми я, че той ядеше напълно сготвено месо. Може би мъжете Нови видове се различаваха от жените им, а и времето прекарано на свобода вероятно бе променило хранителните му навици. Джеси знаеше, че добре приготвеното ядене е много по-вкусно, отколкото сурово или полусурово месо.

Мобилният телефон на Джъстис иззвъня и той въздъхна. Изглеждаше уморен, констатира внезапно Джеси, лицето му имаше измъчен вид. Мъжът се размърда и посегна към задния джоб на панталоните си, за да извади апарата. Погледна към екрана, преди да срещне любопитния й поглед.

— Съжалявам. Трябва да се обадя.

— Няма проблем! — Надяваше се да поговорят, преди да го извикат някъде.

Той прие обаждането, но продължи да се храни.

— Какво има?

Джеси похапваше, докато Джъстис слушаше събеседника си, после отвърна с няколко резки думи, като не преставаше да яде. Изглеждаше като човек свикнал да борави с телефона, тъй като не му представляваше трудност да се храни и да разговаря едновременно. Жонглираше с него и приборите с лекота, която се получаваше след много практика, а между думите успяваше да дъвче. Най-накрая, уловил мобилния между рамото и лицето си, затвори телефона като го натисна с бузата си. Това му умение я накара да се усмихне.

Джъстис вдигна глава и се взря в нея, докато апаратът бавно се свлече по гърдите му, за да се приземи перфектно в скута му.

— Кое е толкова смешно?

— Вие. Никога преди не съм виждала такъв талант. Можете да затворите телефона, без да ви се налага да използвате ръцете си, а после с леко помръдване на тялото, той се плъзга надолу по гърдите ви направо в скута. Правите ли го често?

— Това е похват, който съм научил — отвърна усмихнат.

Мобилният отново иззвъня и мъжът въздъхна. Затвори за миг очи, остави вилицата и посегна към скута си. Погледна кой го търси и сложи апарата на ръба на масичката. Вдигна глава и се взря в очите на Джеси.

— Мога да не се обадя. Това е един репортер от новините, опитва се да получи предварително интервю от мен.

— Вземате ли си понякога почивен ден?

— Никога. — Той сви едното си рамо. — Знаех, че отговорността ще е много голяма, когато бях помолен да поема водеща роля.

— Да поемете водеща роля?

— Моите хора поискаха да ги ръководя. Аз съм по-уравновесен от повечето и по-разумен. Също така бях най-добрият боец и за най-кратко време успях да се адаптирам към обстановката, след като ни освободиха. Не се опитвам да убия хората, които ни дразнят с начина, по който критикуват всичко, което правим. Винаги съм бил буфер между моя и вашия народ. Когато имаше разногласия между нас, започвах да водя преговори. Видовете бяха помолени да изберат един говорител, който да ги представлява и хората ми предложиха това да съм аз. Съгласих се.

Джеси отпи от чашата си.

— Вие свършихте страхотна работа. Баща ми е сенатор Джейкъб Хилс, той винаги заявява, че дейността ви първоначално е трябвало да бъде ограничена, но вие винаги сте се застъпвали за Видовете и твърди, че благодарение на вас са стигнали там, където са днес. Той казва, че вие сте природна сила и че само някой голям глупак може да се опита да се изпречи на пътя ви.

— Харесвам го — засмя се Джъстис. — Не знаех, че сте негова дъщеря. — Погледът му се плъзна по тялото й. — Не приличате на него.

— Приличам на майка си, но почти не я помня. Почина, когато бях петгодишна. Загина в катастрофа. Пиян шофьор блъснал колата й, на път от фитнеса към къщи. Но имам много нейни снимки и определено изглеждам като мама.

— Съжалявам за вашата загуба. И наистина харесвам баща ви.

— Той също ви харесва. Малко хора осъзнават, че съм негова дъщеря и татко се опитва това да остане така. Доста съм дива. — Тя докосна косата си. — Той мрази косата ми.

— Не сте се родила с този ярък цвят, нали? — Джъстис я заоглежда. — Харесва ми. Но никога не съм виждал подобен нюанс, въпреки че съм срещал много хора, след като бяхме освободени.

— Не, боядисвам я. Но не цветът дразни баща ми, макар че не би имал нищо против да не е толкова крещящ. Той ненавижда дължината на косата ми. Отказах да я подстригвам след една особено гадна прическа, когато бях на шестнайсет, която ме караше да изглеждам като момче, часове преди великия рожден ден. Това е голямо събитие, по случай което се организира грандиозно парти и аз го намразих. След това фиаско спрях да си режа косата. Веднага след сватбата бившият ми съпруг настоя да я нося къса. Твърдеше, че е много дълга и го дразни, тогава той и баща ми се обединиха против мен и поискаха да я отрежа до раменете. „Отговорните хора не носят коса до задниците си“, това е цитат. — Джеси се разсмя. — Няма да скъся косата си, и затова всеки път, когато се видя с татко, той ми е ядосан.

— Красива е. — Погледът му стана доста по-мек. — Всеки, който настоява да я отрежете, е глупак. Не разбирам как някой може да я намира за досадна. Аз също имам дълга коса. Е, не колкото вашата, но за един мъж е прекалено и изглежда не е на мода. Поне така ми казаха медийните ни консултанти. И аз отказвам да я подстрижат по-къса, но им позволявам да поддържат тази дължина. Отговорен съм и очаквам хората да ме възприемат като такъв. Надявам се да оставите вашата да се стеле надолу.

Той обича дълга коса. Джеси усети как сърцето й заигра лудо. Горещо секси парче, фантастичен задник, страхотно мъжествено тяло и харесва косата й. Мъжът беше почти съвършен. Телефонът му иззвъня и той посегна към него. Зарежи! Идеалният мъж не би трябвало да има досаден мобилен телефон, звънящ през цялото време. Не бива да е работохолик. Джъстис Норт живееше и дишаше за работата.

— Съжалявам, но трябва да се обадя. — И включи бутона на апарата. — Джъстис слуша.

Джеси приключи с вечерята си. Мъжът насреща й — също. По средата на разговора, той й хвърли извинителен поглед и се изправи на крака. Отиде до куфарчето, което лежеше на масичката до входната врата, и го отвори. Запрелиства някакви папки, докато говореше тихо. И остана там, на телефона.

Джеси почисти и раздигна съдовете от вечерята и ги постави на долния празен рафт на количката. После извади и сложи отгоре четирите малки чинии и вдигна капаците им, за да разгледа десертите. Знаеше, че много от Видовете не обичат шоколад, затова пренебрегна шоколадовата торта и насочи вниманието си към другите сладкиши. Единият от тях представляваше смес от различни плодове върху пандишпанов кейк, а другите два бяха ябълков и тиквен пай. Тя погледна за миг към Джъстис, опитвайки се да реши кой щеше да му хареса повече. Взе плодовата торта и пая с ябълки, грабна една лъжица и се приближи към мъжа.