Чтение онлайн

Джъстис се движеше в нея бавно и ритмично, докато тя почти стигна върха. Когато беше на ръба на оргазма, той спря.

— Не спирай! — Обърна глава към него.

— Имаш оплаквания? Трябва ми практика?

Изведнъж започна да тласка бързо и силно, преви се над гърба й и я захапа за рамото. Едната му ръка се дръпна от матрака и пръстът му притисна клитора й.

Джеси свърши с крясък. Зад нея мъжът изрева в собствения си екстаз. Рухнаха на леглото на една страна, все още свързани. Джеси се засмя и си пое дъх. Нямаше нищо лошо в това, че понякога той не разбираше какво иска да му каже. Беше сбъркал шегата й с оплакване. Джъстис ухапа рамото й и тя рязко потръпна от прилива на удоволствие, което изпрати импулс право към клитора й и й напомни, колко бе чувствителен в момента.

Зъбите му я освободиха.

— Как беше?

Младата жена обърна глава и срещна самодоволния му поглед.

— Пошегувах се. Съжалявам. Обожавам начина, по който ме обладаваш, Джъстис. Не правиш нищо погрешно. Това е просто израз. Означава, че трябва да правим много повече секс, или казано на шега — да се упражняваме да забременея.

— Разбирам. — Той се засмя.

— Със сигурност ще го казвам отново. Когато го направя, може ли да забравиш какво означава наистина? Хареса ми адски много.

— Така значи, искаш много повече секс?

— Винаги искам.

— Ние сме създадени да бъдем издръжливи и силни. И знаеш ли какво още?

— Ти си дивно красив, имаш най-хубавото тяло, което съм виждала изобщо и когато си свалиш дрехите, лигите ми потичат?

— Освен това… — Той я целуна.

— Какво?

— Времето ни за възстановяване. Искаш повече секс? — Започна да се движи в нея бавно. — Никога ли не си се запитала, защо винаги го вадя след акта? Ако съм вътре в теб, не мога да омекна. Докато съм в тялото ти мога да го правя с часове. — Джеси изстена. — Този път ще бъде бавно.

— Това е мъчение. — Тя поклати глава.

Джъстис я стисна здраво като продължаваше да се движи в нея. Свободната му ръка шареше по корема, по гърдите и си играеше със зърната й.

— Ще ти хареса много. Ще продължавам да се движа в теб бавно и непрестанно, като в същото време те докосвам навсякъде. Това е още един от моите таланти.

— Ще ме довършиш.

— Не, само ти давам онова, което искаш.

— По-бързо.

— Много си нетърпелива. — Ръката му остави гърдите й и се плъзна надолу по корема й. С помощта на краката си, той разтвори по-широко бедрата й и ги прикова така отворени, за да може да потупва клитора й с върха на пръстите си. — Бавно и равномерно, скъпа.

Тя почти стигна до кулминацията от лекия ритъм, който той отмерваше върху снопчето от нерви. Джъстис тласкаше бавно, като в същото време си играеше с тялото й.

— Наистина ли ме обичаш, Джеси?

— Да.

Той спря потупването, с палеца и показалеца нежно ощипа клитора й, подръпна го и започна да го търка между пръстите си. Продължи с тласъците, но намести бедрата си така, че да може да влиза в нея по-дълбоко. След секунди младата жена изкрещя името му, когато оргазмът я връхлетя. Джъстис отметна глава назад, изви гръбнак и изрева в екстаз, изпълвайки я с топлото си освобождаване.

Много по-късно тя отвори очи и изви глава, за да му се усмихне.

— Май бавното беше приятно.

— Приятно? — Той се засмя и повдигна вежди. — Това беше просто приятно?

— Беше невероятно.

Джъстис полека излезе от тялото й, настани и двама им удобно на хълбок и се сгуши до гърба й.

— Не искам да те разраня. Ще те обладая отново малко по-късно, след като си починеш.

— Обичам те.

Той целуна извивката на рамото й.

— И аз те обичам, Джеси. Сега заспивай. Искам да те имам цялата нощ. — Той се протегна и изгаси лампата на нощното шкафче.

Младата жена се притисна в него и затвори очи. Щеше да се омъжи за него, беше казал, че тя е неговата половинка. Усещането да бъде в ръцете му, в леглото му, беше най-правилното нещо, което някога бе чувствала.

Мъжът чу промяната в дишането й и разбра, че съпругата му спи. Придърпа я по-плътно до себе си, изви крака, за да я чувства с цялото си тяло и вдъхна съблазнителния й женски аромат. Тя беше негова завинаги, вече не беше сам. Джеси бе другата му половина, по-нежната част, която никога не би имал без нея, а също и най-голямата му слабост.

Вгледа се в чувствата си, притеснен, че може да възнегодува срещу тази пукнатина в непробиваемата му досега броня, но вместо това усети покой. Може би на сутринта щеше да попадне в ада, когато трябваше да се справи с резултатите от публичното заявяване на претенциите си върху нея, но това вече нямаше значение. Заради тази жена си струваше да се изправи срещу целия свят, ако се наложеше.

Баща й щеше да бъде разстроен, вероятно би оттеглил подкрепата си, но той щеше да се справи с това. Искаше да бъде сигурен, че Джеси ще е в безопасност. Щеше да я защитава с цената на всичко, и ако опасността станеше твърде голяма, щеше да подаде оставка от поста си. Можеха да се преместят в Резервата, в Дивата зона, при Валиант и Тами. Строителството на дома му, край езерото, напредваше. Бе замислен като укритие, където да си почива от напрежението, но можеше да го превърне и в тяхно убежище за постоянно. Съседите му — диви Видове — щяха да бъдат личната му армия и да му помагат да държи всякакви опасности далеч от неговата половинка.

Представи си как изоставя официалните костюми, заради препаска — нещо, което някои от мъжете там носеха, и се усмихна. Би могъл да я уговори и тя да си сложи такава. Биха могли да играят по цял ден и единственото, върху което трябваше да се концентрира, бе да я люби.

Представяйки си така бъдещето им, нещата не изглеждаха толкова мрачни.

Джъстис се отпусна и затвори очи. Притискаше Джеси здраво до себе си и знаеше, че по един или друг начин, животът с нея щеше да се получи. Нямаше да се задоволи с нищо по-малко. Тя беше негова и това бе всичко, което имаше значение.

Джъстис се събуди от странен слаб шум и отвори очи.

Джеси лежеше надеждно скътана пред него, телата им все още бяха притиснати плътно едно до друго. Тя спеше и дишаше бавно и равномерно. Каквото и да бе нарушило съня му, неговата половинка не го бе усетила. Заслуша се, напрягайки се в бойна готовност и различи звука на приближаващ автомобил.

Обърна глава и погледна към часовника — имаше още няколко часа до изгрев-слънце. Никой нямаше право да се приближава в близост до дома му по това време. Охраната патрулираше територията наоколо, но оставаше далеч от къщата му, така както им бе наредил, след като ги бе смъмрил за нахлуване в личното му пространство всеки път, щом изревеше. Внимателно разхлаби прегръдката около половинката си и се измъкна от леглото, без да я събуди.

Бързо излезе от спалнята, надолу по коридора, в хола. Лампите продължаваха да светят от момента, в който бе довел Джеси вкъщи, затова бързо се шмугна в тъмния си кабинет. Приближи до предния прозорец и отмести леко завесата, за да надникне навън. Един джип спря надолу по хълма, малко след жилището на Тайгър, на празния паркинг в непосредствена близост до предишния дом на Джеси. Двигателят му изгасна.

Сърцето на Джъстис препусна лудо. Нещо не беше наред. Фаровете на автомобила не светеха още преди да паркира и вътрешното осветление не се включи, когато четирите му врати се отвориха. Всички превозни средства на НСО имаха напълно изправно оборудване, включително и светлините. Значи някой ги беше елиминирал, за да не ги забележат. От вътрешността на джипа излязоха пет тъмни фигури и оставиха вратите му широко отворени. Нямаше друга причина за това, освен да се избегне шума.