Чтение онлайн

Кучешките му зъби се показаха, когато разтвори устни.

— Да не би да очакваш да ти благодаря? Не им позволи да ме изнасилят и убият. Трябва ли да ти благодаря и за часовете, които ме измъчваха?

— Не. — Може би, замълча объркана. — Жив си и не беше изнасилен. Това не се ли брои? Когато се случи, не съм седяла безучастно. Рискувах живота си, нахлувайки в килията, за да те спася. Имах намерение да ги накарам да мислят, че си го убил при самозащита, не съм искала да те карам да страдаш. Трябваше да го направя, Фюри. Моля те, опитай се да разбереш. Доказателствата, които измъкнах, се оказаха решаващи, за издаването на заповед за обиск и намирането на хората ти. Ако бях казала на охраната, че аз съм убила Якоб, никога нямаше да ми позволят да изляза. Щях да умра, а ти все още щеше да си затворен в килията. Това нищо ли не означава за теб?

Той си пое дълбоко дъх, очевидно се беше успокоил, след като ръмженето му бе спряло.

— Едно извинявай, не може да промени събитията, които ми се случиха, нали? Не връща обратно това, което ми направи или колко предаден се почувствах. Вярвах ти, но все пак платих за твоите действия. Не смятам да те убивам, но ще те накарам да изпиташ какво е да си унижен и безпомощен.

Фюри се измъчваше, че е бил толкова глупав да й вярва. Охраната дори му се подиграваше, точно преди инцидента, че не й се зъби, когато влизаше при него.

Беше понесъл жестоките им думи и обвинения, че иска да я яхне, безмилостните им шеги, че тя няма никога да пожелае животно като него да я чука, но въпреки това се бе превърнала в негова слабост. След този ден, чувството за предателство се бе задълбочило. Беше прекарал месеци да я мрази, спомняйки си за мъченията, които бе понесъл заради нея. Беше го зарязала на пода, като изпрати охраната да го прикове към стената, където мъченията бяха продължили отново.

Хората бяха лъжливи и жестоки създания. Веднъж вече беше подценил Ели. Болезненият спомен за действията й късаха сърцето му. Никога повече нямаше да й позволи да го подлъже с измамното чувство за доверие.

Всеки човек, за когото го бе грижа, го беше предал. Спомни си своето детство. Почти беше смятал д-р Вела за своя майка. Тя му даваше сладки, рядък жест, който чакаше с нетърпение. Щеше да направи всичко за нея. Беше му казала, че може да извоюва свободата си, ако се научи добре да се бие. Дори записа на видеокасета какъв ефект имат медикаментите върху тялото му.

Беше грешка да го лъже, за да го накара да се подчинява. Когато дойдоха, за да го отведат в друга лаборатория, тя му се присмя колко наивен и изключително глупав е бил.

След което адът се беше отворил. Учиха го как да издържа на болка. Мъченията продължиха, докато порасна. Всички спомени се върнаха — побоят, който беше понесъл, докато се опитваха да създадат лекарства, за да лекуват хората по-бързо; болката и медикаментите, с които го тъпчеха, почти го бяха убили.

Тогава в охраната работеше една жена, която му обеща, че ще му помогне да избяга. А той беше млад и ръководен от страст, все още се срамуваше колко много бе искал да яхне жената. Името й оставяше горчив вкус в устата му. Мери бе отключила веригите и той я бе последвал, надолу по дългия коридор, право в капана, който му бяха устроили, за да тестват уменията му да се бие срещу дузина въоръжени мъже.

Бяха го удряли с палки и бяха стреляли по него с електрошоково оръжие, а Мери бе подвиквала одобрително на охраната, докато той се бореше да оцелее. След което беше клекнала до окървавеното му тяло и поклатила леко глава. Думите, които каза, убиха нещо в него.

„Наистина ли си помисли, че искам да ме докоснеш? Ти не си нищо друго, освен обикновено животно, 416 — бе се усмихнала на мъжете около нея и докато се бе изправяла, бе добавила: — Жалко, че не можем да го убием. Отведете го обратно в килията. Записа ли всичко с камерата, Майк? Доктор Трент ще бъде впечатлен колко много издържа този път. Един от лекарите има ново лекарство. Ще му го инжектират, за да видят дали процесът за възстановяване на раните може да се ускори. Добра работа, момчета.“

След нейните думи бе изгубил съзнание, но ако не беше, щеше да се опита да я убие. Искаше да си отмъсти на всеки, който го бе наранил, предал или излъгал.

Ели го гледаше с големите си, изплашени красиви очи. Ако сега не беше срещу него, дали щеше да му се подиграва колко глупав е бил да й се довери? Беше ли се шегувала с останалите за това, че 416 не я мрази?

— Ще стоя далеч от теб, ако ме пуснеш. Нали това искаш? Ще напусна работа и ще се махна от Хоумленд — каза тя с надежда в очите. — Никога няма да ме видиш отново.

Обхвана го ярост. Ако наистина съжаляваше за постъпката си, тя щеше да приеме наказанието, което бе измислил, за да му се отплати. Така постъпваха хората, които имаха чест. Каза му, че ще направи всичко, за да оправи нещата между тях, но сега се молеше за милост. Ръмжене се изтръгна от гърлото му.

Ели видя как чертите на Фюри се изкривиха от яростта, която гореше в очите му. Напрегна се. Осъзна, че по някакъв начин го бе вбесила с молбата си да я освободи.

Внезапно той посегна, сграбчи одеялото и го дръпна. Отметна го от леглото и я остави напълно гола. Стана и я погледна безчувствено.

— Сега разбираш какво е да си гол, неспособен да мръднеш, докато някой друг те контролира. Точно това направи ти онзи ден. Видя всеки сантиметър от тялото ми. Хубаво ли е да се чувстваш безпомощен, Ели?

От смущение бузите й почервеняха, опита да се завърти на една страна, но той я бе вързал здраво. Можеше единствено да повдигне колене нагоре, в опит да прикрие гърдите си.

— Тогава ти ме докосваше, затова и аз ще го сторя. Така е честно, нали? Знаеш ли какво е да чувстваш как ръцете на някой се движат по кожата ти, докато ти си вързан? Да докосват най-интимните ти части? Разбирам, че трябваше да махнеш онова болезнено нещо, което той ми бе сложил, но ръцете ти се задържаха по-дълго там. Не си мисли, че не съм забелязал.

Обзе я страх, дишането й се ускори. Не беше лесно, но опита да се бори с паниката, която се надигаше. Разбираше, че той иска да си отмъсти. Не можеше да го стори с Якоб, защото го бе убила и го бе оставила да понесе вината за това. Беше гледала и докосвала тялото му, попивайки всеки сантиметър от него. Заслужаваше си го. Но поне нямаше да я убие. Ако унижението бе това, което той искаше, можеше да го понесе.

— Добре, гледай колкото искаш. Разбирам те. — Отпусна краката си върху матрака. — Но, моля те, не ме наранявай.

Объркване се изписа по лицето на Фюри, когато очите му потърсиха нейните. Наблюдаваше я, докато се настани в леглото и се наведе над нея.

— Какво? — шокирано попита той.

— Разбирам — прошепна тя. — Направи го.

Фюри стисна зъби, тялото му покри нейното. Ако целта му бе да я изплаши, беше успял. Настъпи мълчание. Сърцето й забави ритъм.

— Обратната психология не ми действа, но искам да знаеш, че няма да те нараня — тихо каза той. — Няма да те накарам да страдаш, както аз страдах. Нямам сили да те ударя или да ти причиня болка. Имам нещо друго на ум. Ще те докосна. Знаеш ли какво е по-лошо от това да те измъчват и ти да страдаш?