Чтение онлайн

Хирага пипнешком пое напред, нищо не се виждаше.

— Ори, стоя на ръба. Слушай, ще хвърля камък надолу. — Секунда след секунда камъкът се удряше в стените и най-сетне цопна глухо. — Ийе, трябва да има хиляда крачки и повече. — Стомахът му се сви.

— Запали още една клечка.

— Останали са само три. — Хирага запали едната. Успяха да видят ръждиви ненадеждни подпори, които водеха нагоре, нищо друго. — Как разбра, че Райко знае за тунела?

— Хрумна ми ненадейно. Трябваше да има тунел — на тяхно място и аз бих го построил. — Ори говореше дрезгаво, дишаше с мъка. — Може да са горе в засада. Ще ни блъснат назад или ще се наложи да скочим.

— Да.

— Побързай, не ми харесва тук. Катери се!

И Хирага се чувстваше неловко, разхлаби дългия меч на колана си. Ори се извърна нервно, сграбчил дръжката на своя меч. Двамата се изправиха един срещу друг, близо до избавлението може би, но без нищо да е решено помежду им.

Кибритената клечка изгасна.

В мрака вече не се виждаха. Неволно и двамата бяха отстъпили към стената на тунела, далеч от ръба. Хирага, по-опитен във военното изкуство, застана на едно коляно с ръка върху дръжката на меча, готов да съсече краката на Ори, ако той го нападне, напрегнато заслушан дали мечът ще се плъзне вън от ножницата.

— Хирага! — Гласът на Ори застърга мрака далеч нататък в тунела. — Искам я мъртва, ще я потърся — заради соно-джой и заради себе си. Ти искаш да останеш. Решавай.

— Ти го реши — изсъска Хирага и веднага безшумно промени позицията си.

— Не мога, не мога да реша, опитах се.

Хирага се поколеба, боеше се от уловка.

— Първо остави мечовете си на земята.

— А после?

— Тъй като мислиш за нея повече, отколкото за соно-джой, не можеш да останеш въоръжен близо до мен в Йокохама. Утре ще тръгнеш за Киото и ще кажеш на Кацумата, той е твоят водач от Сацума. Като се върнеш, ще направим всичко, както настояваш.

— Ами ако не се върна?

— Тогава ще го направя аз — ще избера кога.

Гласът застърга още по-силно:

— Но тя може да си тръгне, да избяга, нали? Ами ако си тръгне, преди да се върна?

— Ще гледам да науча и ще ти съобщя. Ако не успееш да дойдеш тук навреме, аз ще реша. Тя и нейният съпруг — ако дотогава са се оженили — ще идат само до Хонконг. Ти или ние можем да я последваме там. — Той чу тежкото дишане на Ори и зачака, нащрек за внезапно нападение; знаеше, че не може да разчита на Ори, докато тя е жива и е наблизо, но това изглеждаше най-добрият план за момента. „Да го убия ще е напразно — нужна ми е неговата мъдрост.“ — Съгласен ли си?

Хирага чакаше ли, чакаше. После дочу:

— Да. Има ли друго?

— Накрая: ще хвърлиш кръста в кладенеца. — Хирага долови внезапно гневно вдишване.

— Съгласен съм, Хирага-сан. Моля, приеми извиненията ми.

С острия си слух Хирага усети леко шумолене от дрехи, нещо мина край него, лек звънтеж от метал в стената на кладенеца зад гърба му, който веднага потъна надолу. Звън на мечове, поставени на земята.

Хирага запали кибритена клечка. Ори наистина стоеше беззащитен. Хирага тутакси се втурна напред, Ори стъписано се дръпна, но Хирага само взе мечовете. Преди клечката да угасне, му остана време да ги хвърли във водата.

— Моля те, Ори, подчинявай ми се. Няма от какво да се боиш. Аз ще тръгна първи, почакай, докато те извикам.

Стъпалата бяха разядени от ръжда, някои — разхлабени. Изкачването беше рисковано. Но високо горе той с облекчение съзря отвора на кладенеца, небето, нашарено от звезди през облаците. Нощни звуци, вятър и море. Закатери се още по-предпазливо. Остана без сили, докато се изкачи до каменната балюстрада, и надникна наоколо.

Изоставеният кладенец се намираше в близост до оградата на канала, сред пустош, покрита с бурени и захвърлени отпадъци. Ето го морския бряг. Руини, дълбоки ями по мръсния път. Бездомно куче ръмжеше недалеч. Носеше се дрезгава песен. Хирага най-после се ориентира. Бяха се озовали в Пияния град.

Йедо

Петък, 19 октомври

В замъка в Йедо в утринната светлина Мисамото — рибарят, мнимият самурай и съгледвач на Йоши — трепереше на колене пред разтревожения Съвет на старейшините, английският вариант на отговора на Сър Уилям се тресеше в ръката му. До него се беше свил чиновник на Бакуфу.

— Говори, рибарю! — повтори Анджо, главният старейшина, приемната зала притихна, нараснаха напрежението и угнетеността. — Няма значение дали разбираш всички английски думи, искаме да узнаем дали чиновникът на Бакуфу е превел съобщението точно? Това ли е, което гай-джин пише? Точно ли е?

— То е… ами… да… повече или по-малко да, господарю — измърмори Мисамото, толкова бе изплашен, че едва можеше да говори. — Това е, както господарят чиновник… повече или по-малко, господарю… повече… или…

— Ти да нямаш вместо език водорасли и долнокачествена риба вместо мозък? Побързай! Господарят Йоши казва, че можеш да четеш английски — чети! — Преди час един разтреперан от страх чиновник на Бакуфу бе събудил Анджо заради отговора на Сър Уилям на холандски и английски. Анджо незабавно бе свикал заседание на Съвета и чиновникът току-що бе повторил своят превод от холандски. — Какво гласи английското писмо?

— Ами, господарю… да, то е… ъъ… — Гласът на Мисамото отново заглъхна, задавен още повече от паника.

Анджо разгневен погледна Йоши.

— Тази рибешка глава е твой съгледвач — каза той ледено. — Твоя е идеята да го доведеш, моля те, накарай го да говори.

— Кажи ни какво гласи писмото, Мисамото — рече Йоши любезно, вътрешно почти заслепен от безсилие и гняв. — Никой няма да те нарани. Със свои думи. Истината.

— Ами… господарю, повече или по-малко е така… както господарят чиновник каза, господарю — запъна се Мисамото, — но това е… писмото е, не зная всички думи, господарю, но някои от тях… ами… ами. — Лицето му се сгърчи от страх.

Йоши изчака един миг.

— Продължавай, Мисамото, не се бой, кажи истината, каквато и да е. Никой няма да те докосне с пръст. Нуждаем се от истината.

— Ами… господарю, водачът на гай-джин — заекна Мисамото, — той казва, че ще иде в Осака след единайсет дни, както каза чиновникът, но не… не за да направи „официално посещение“… — Той се сви под пронизващите им погледи, така ужасен, че заподсмърча, а по брадичката му потече слюнка, после изтърси: — Той съвсем не е доволен, всъщност е силно разгневен и ще иде в Осака с флотата си, ще отиде със значителни сили и с шестфунтово оръдие в Киото, с кавалерия и войници, за да се срещне със Сина на небето и господаря шогун — дори ги е нарекъл по име, господарю, Император Комей и „момчето шогун, Нобусада“.

Всички зяпнаха, дори и телохранителите — обикновено невъзмутими, смяташе се, че те не бива да слушат. Мисамото завря главата си в татамите и остана там.

Йоши посочи чиновника на Бакуфу, който пребледня, тъй като всеобщото внимание се съсредоточи към него.

— Така ли е?

— Относно официалната визита ли, господарю? Това е правилният превод за твоите августейши уши… Изразите на варварина са груби и недодялани и искрено вярвам, че трябва да се тълкува като Официална визита, Държавна визита…