Чтение онлайн

Йоши го побиха тръпки. „Щом тези варвари успяха да усмирят цял Китай, Майката на света, в крайна сметка ще усмирят и нас, дори и нас. Цялостен достъп!“

— Това ултиматум ли е? Някакво ново дебелоочие?

— Не е записано в свитъка, господарю, но съгледвачът обеща да съобщи подробности, както и началото на военните действия, ако има промени.

— Купи ги на всяка цена. Ако се окажат верни, ще е важно за изхода.

— Навярно, господарю. Част от сведенията се отнасят до противомерките на гай-джин. Как да се справят със запалителните кораби.

— Но Анджо ме увери, че това е тайна!

— Не и за тях. Бакуфу са като продънено сито за заинтересованите, пък са и продажни, господарю.

— Искам имената им, Инеджин, и ще ги набуча на кол.

— Започвай още днес, господарю. Започни от най-горе.

— Но това е измяна.

— Но е вярно, господарю. За разлика от всички познати ми водачи ти предпочиташ истините, а не лъжите. — Инеджин раздвижи коленете си, които го боляха непоносимо. — Въпросът с този съгледвач е сложен. Мейкин ми каза за него… — Йоши изсумтя. — Да, разбирам те. Но ми каза Мейкин, Мейкин, която отклони посредника от Бакуфу към мен, тъкмо тя пробута лъжливия свитък, и то с опасност за живота си, тъй като ще трябва да засвидетелства неговата достоверност. Мейкин отчаяно желае да докаже своята преданост към теб.

— Преданост? След като нейната Къща е убежище за шиши, място за срещи на Кацумата, учебно легло за предатели!

— Мейкин се кълне, че Койко никога не е участвала в заговор против теб, никога. Нито пък тя самата.

— Че какво друго й остава? Да каже, че е била прислужницата?

— Може да говори истината, господарю, а може би — не, но навярно поради скръбта си вече е осъзнала миналите си заблуди. Вражи съгледвач, привлечен на твоя страна, понякога се оказва изключително ценен.

— Само главата на Кацумата ще ме убеди. Още повече, ако го заловят жив.

Инеджин се засмя, наведе се напред и сниши глас:

— Нека бързо те снабди с подробности около предателя Хирага, преди да поискаш главата му.

— И нейната.

— Женска глава, набучена на кол, не е приятна гледка, господарю, независимо дали е стара или млада. Това е древна истина. По-добре я остави на раменете й и използвай в своя изгода злобата, мъдростта, коварството или просто лошотията, която е присъща на всяка подобна жена.

— Как?

— Нека първо ти предаде Кацумата. Въпросът с Хирага е по-сложен, Мейкин твърди, че бил добър приятел с важен английски чиновник, приближен на водача на гай-джин, който се казвал Тайра.

Йоши се намуси. Нима това бе още една поличба? Тайра също беше значимо име в Япония, древно благородническо семейство, което се родееше с Йоши Серата.

— Е, и?

— Този Тайра е чиновник, стажант-преводач, вече много добре владее японски.

— Тайра, а? Това да не би да е един грозен младеж, висок, със сини очи, с огромен нос и дълга коса с цвета на оризова слама.

— Да, да, навярно е той.

— Помня го от срещата им със старейшините. Продължавай.

— Мейкин чула, че стремително напредвал в нашия език, подпомаган от една кучка на име Фуджико, но още повече от тоя Хирага, който си бил пуснал коса като гай-джин и се обличал като тях. — Старецът се подвоуми — обожаваше да споделя тайни. — Изглежда, е внук на знатен шоя от Чошу, на когото някога разрешили да закупи чин гоши за синовете си, а един от тях е баща на Хирага и сега е кирадзуми. Младежът бил избран да се запише в едно тайно училище в Чошу, където научил английски, тъй като бил изключителен ученик. — Инеджин потисна усмивката си, като видя изражението на Йоши.

— Значи, съгледвачът не е гай-джин, а този Хирага?

— Не, господарю. Но можем да го използваме като второстепенен източник на сведения. Стига да се доберем до него.

— Един шиши да ни помага? — присмя му се Йоши. — Невъзможно.

— Как мина вчерашното ти посещение на фурансу кораб? Беше ли ти от полза, господарю?

— Мина интересно. — Нямаше как да опази в тайна подобни случки. Радваше се, че Инеджин се осведомява толкова бързо и толкова добре. Абе и пет-шест войници бяха присъствали на срещата. Чий ли език се бе развързал, след като си бяха пийнали? Нямаше значение. Следваше да го очаква. Не бе изтървал нищо злепоставящо.

— Абе! — провикна се Йоши.

— Да, господарю.

— Изпрати прислужничка с чай и саке. — Не продума нищо, докато не им ги поднесоха и Инеджин не ги прие с благодарност. Пресяваше съобщението, разпределяше сведенията и подготвяше кови въпроси и отговори. — Какво предлагаш?

— Защо да предлагам, след като ти вече сигурно си решил, господарю. Но ми хрумна, че ако английският водач изпрати ултиматум, ти си единственият подходящ посредник — само ти, господарю.

— Ах? И после?

— Покрай другото помоли да се срещнеш с този Хирага. Прецени го, току-виж, си го убедил да мине на наша страна. Използвай го за своя изгода. Това ще е най-подходящото време.

— Може и да си прав, Инеджин. — Вече се бе отказал от подобна мисъл заради много по-добра. Новото му хрумване подхождаше на плана, обсъден с Огама в Киото, както и на собствения му внушителен замисъл. — Или пък да го използваме като назидание за останалите. Залови Кацумата — той е главата на змията, наречена шиши. Ако Мейкин е средството да го заловим жив, толкова по-добре за нея.

В Ходогая — пътната спирка на Токайдо — Кацумата наблюдаваше тълпите от прозореца на една чайна.

— Потърпи, Такеда. Хирага няма да пристигне преди обяд.

— Мразя тази странноприемница — заяви Такеда. Селото се намираше в открито поле, в което почти нямаше къде да се скрият, а и бе разположено едва на три мили от Колонията в Йокохама. Бяха отседнали в чайната на Първата луна, същата, в която Кацумата и даймио Санджиро бяха останали, след като Ори и Шорин нападнаха гай-джин на Токайдо. — Ами ако не дойде? — Младежът раздразнено се почеса по главата. Не беше се бръснал, откак избягаха от Киото, и косата, и брадата му бяха наболи.

— Ще пристигне. Ако не днес, утре. Налага ми се да се срещна с него.

Двамата се криеха тук от седмица. Пътуването им от Киото бе мъчително, на косъм от смъртта.

— Сенсей, не ми харесва тая къща, нито промяната в плана. Ако ще продължаваме да се борим, трябва да идем в Йедо, инак по-добре да се разотиваме по домовете си.

— Щом искаш да си вървиш, върви си. Ако искаш да се върнеш в Чошу, върни се. Ако още веднъж ми се разхленчиш, ще ти наредя да се махаш! — скастри го Кацумата.