Чтение онлайн

— Щом вие докторите сте толкова умни, защо не знаете нищо дори за такава дреболия като например дали една жена е бременна или не, след като през последните няколко години това се случва на жените доста често — бе избухнала Анжелик, вбесена и отегчена от косите погледи през последните няколко дни и от внезапно настъпващата тишина, когато се появеше някъде. — Бъдете така любезни и двамата да ме оставите на мира, а ако се наложи, аз сама ще ви уведомя. Оставете ме на мира!

Бабкот си бе тръгнал нахокан, но на Анжелик й бе все едно. След последната си буйна разправия с отец Лео миналата неделя тя се стараеше да не общува почти с никого.

— Ненавиждам го — прошепна французойката, — задето толкова ме разстрои. Той е подъл, не е Божи човек!

По време на изповедта свещеникът й бе казал:

— Навярно ще помолиш за прошка заради неистинския брак, в който взе участие, чадо мое. О, зная, че са те подмамили и изиграли. Но въпреки това е грях.

— Не са ме подмамили, отче, и това не е нито грях, нито неистина — бе отвърнала Анжелик. — Напълно законен е.

— Според еретичните закони ли? Погрешен е. Заблуждаваш се. Разбира се, че не е законен и не важи пред лицето Господне.

— Но е валиден според английските закони — кимна Анжелик. — И пред лицето Господне също!

— Ах, бедно мое чадо, не е така и ти много добре го знаеш. Църквата не признава еретичните бракове, камо ли пък извършени от прост морски капитан. Ти не си венчана в името Господне.

— Венчана съм. Църквата на Малкълм признава брака ми, а също и законите на неговата страна го признават.

— Каква си ми глупавичка. Не се заблуждавай. Ти си католичка, Истинната църква не признава подобни бракове. Покай се, чадо мое.

— Омъжена съм, и толкоз! — Анжелик се бе изправила.

— Чакай! Не съм свършил, чадо мое. За да ти дам опрощение, трябва да признаеш греховете си. Да се изправиш пред Него неопетнена! А как да ти дам опрощение на греховете?

— Техният Бог е същият като нашия, като моя Бог. — Заслепяваха я сълзи на гняв и безсилие. — Мога да се прекланям пред него в тяхната църква, както в нашата.

— Ти се излагаш на проклятие и вечни мъки в ада. На отлъчване от църквата и лишаване от причастие. Пази се, еретиците са ти размътили главата, моли се за прошка…

Анжелик бе избягала.

Андре и Сьоратар се намираха сред богомолците. По-късно Андре я бе запитал какво става и тя му разказа.

— Хиляди католици имат щастлив брак сключен според протестантската доктрина и vice versa 79 , каквото и да твърдят първосвещениците.

— Андре, аз омъжена ли съм, или не съм?

— Омъжена си както според британските закони, така и според британските военноморски закони, стига само някой британски съд да не реши обратното.

— Но не и според църковните!

— Според тяхната църква да, но според нашата не. Вече и сама знаеш отговора на своя въпрос.

— Мразя този човек.

— Той е свещеник. И двамата знаем, че не всички свещеници са добри. Виж какво, Анжелик, що се отнася до… до датата ти, моля те така или иначе тайно да ми съобщиш, за да решим какво ще правим. Анри очаква всеки ден съгласието на френския посланик да те постави под опеката на държавата. Не бой се, обещах ти, че ще пазим теб и твоите интереси, и така ще бъде — бе й казал Андре и си бе отишъл, а тя се замисли.

„Значи според църквата не съм омъжена? Тогава католиците да вървят по дяволите — рече си тя. Призляваше й от опасения. — Пази се! Никога не го признавай открито, никога. Ти си французойка, а французите знаят всичко за католическата църква, за нейната продажност, еретичност и заблудените й попове.“

Всяка нощ в молитвите си тя се обръщаше към Дева Мария за напътствия и подкрепа.

Мина понеделник, заточи се цялата седмица, а околните не сваляха поглед от нея и неизречените въпроси витаеха във въздуха. Ето защо тя излизаше все по-рядко и по-рядко. За да й минава времето, четеше и спеше, спеше и четеше, пишеше писма и започна една новела за френско момиче, изхвърлено на брега на Йокохама. Но внезапно прекрати последното си занятие и изгори страниците, тъй като взе отново да преживява станалото в Канагава и него, денонощията им с Малкълм и единствената им нощ на „Буйният облак“.

„Буйният облак“ бе отплавал. Тя се зарадва, когато този предвестник на злокобни слухове се стопи в далечината. Откак се бе разхождала по главната улица и бе разговаряла с Горнт, без да научи нещо ново, не бе излизала няколко дни, тъй като двамата решиха да не се срещат за известно време. Два пъти бе канила Морийн Рос на чай, като втория път умишлено остана на легло, та да насърчи мълвата, че има треска. Приятелски си бъбреха клюки, за обикновени неща, за мода, за живота в Колонията — с една дума, нищо сериозно. По-късно взаимното им гостуване щеше да стане по-забавно, защото щяха да си споделят по-лични въпроси и размишления. Засега бе още рано. Но Морийн й харесваше.

Бе донесла интересни книги и списания и й разказваше за новата кантора на Джейми, как работел денонощно и свенливо споделяше надеждата си скоро да се оженят.

Филип Тайърър бе единственият човек, който й достави удоволствие. Бе го изпратил Сър Уилям с пожелание за бързо оздравяване. Донесе и най-новите лондонски вестници и й подари цветя, купени в селото.

— По разпореждане на правителството на Нейно величество — бе казал Филип на френски и й ги бе поднесъл с елегантен жест. Момчешката му усмивка и joie de vivre повишиха настроението й.

Остана при нея повече от час и предимно на френски и разказа последните слухове: за пътуването си в Йедо, за Накама-Хирага, който бе изчезнал безследно и бе създал дипломатически неприятности на Сър Уилям, както и за военачалника Абе, „който все още чака и беснее на Северните порти“.

— Какво ще стане, Филип?

— Не зная. Надяваме се проблемът да се разреши. Жалко, че се наложи да опишем как изглежда Накама сега, така че шансовете му да избяга са нищожни. Крайно неприятно, защото беше чудесно момче и страхотно ми помогна. Въобще не вярвам, че е убиец. От приятеля му хич нищо не научихме. Неговото семейство са корабостроители в Чошу. Заведох го на една от нашите фрегати. Приятен е, но и дума не може да обели, не знаеше нищо за Накама или пък отказваше да даде сведения. Сър Уилям не пожела да го предаде на Бакуфу и го пусна. Ама че неприятно, Анжелик. Накама ми оказа незаменима помощ — не само ме запозна с Япония, но ако не беше той…

Докато вечеряха, тя го подпита и той си призна, като първо я закле да пази пълна тайна, че си има момиче, много хубаво момиче, в Йошивара.

— О, тя е толкова красива и мила, Анжелик. Надявам се да се сдобия с парите за договора, без да изцеждам горката ни хазна. Връзката ни е много приятна…

Анжелик се развесели, защото той изглеждаше толкова млад, завидя на несложната му любов и като се сравни с него, се усети зряла и опитна.

— Ще ми се да се срещна с нея някой ден — бе му казала тя. — Лесно ще се промъкна във вашата Йошивара. Ще се преоблека като момче.