Чтение онлайн

Mezei M. Felvilagosodas Kori lirank Csokonai elott. — Bp., 1974.

Solt A. Dramaturgiai irodalmunk kezdetei. (1772–1826). — B.p., 1970.

Szauder J. Bessenyei. — Bp., 1953.

Szauder J. Az estve es az alom. Felvilagosodas es klasszicizmus. — Bp., 1970.

Szelagyi F. Csokonai muvei nyomaban. Tanulmanyok. — Bp., 1981.

Vargha B. Csokonai Vitez Mihaly alkotasai es vallomasai tukreben. — Bp., 1974.

Waldapfel J. A magyar irodalom a felvilagosodas koraban. — Bp., 1954.

Weber A. Irodalmi iranyok, tavlatbol. Fejezetek a felvilagosodas es a reformkor irodalmanak tortenetebol. — Bp., 1974.

Weber A. A magyar regeny kezdetei. Fejezetek a magyar regeny tortenetebol. — Bp., 1959.

Глава 4. Литература Молдавии и Валахии

Ермуратский В. Н. Общественно — политические взгляды Д. Кантемира. — Кишинев, 1956.

Коробан В. П., Руссев E. M. Летописец Ион Некулче: Жизнь и творчество. — Кишинев, 1958.

Dimitrie Cantemir domnitor roman si savant de reputatie mondiala. Bibliogr. selectiva. — Buc., 1973.

Dutu A. Cultura romana in civilizatia europeana moderna. — Buc., 1978.

Iorga N. Istoria literaturii romane in secolul al XVIII-lea (1608–1821). — Buc., 1901.

Ivascu G. Istoria literaturii romane. — Buc., 1969. Vol. 1.

Pacurariu D. Clasicism si tendinte clasice in literatura romana. — Buc., 1979.

Piru A. Istoria literaturii romane de la inceput pina azi. — Buc., 1981.

Serban C. Constantin Brincoveanu. — Buc., 1969.

Velciu D. Ion Neculce. — Buc., 1968.

Zamfir D. Contributii la istoria literaturii romane vechi. — Buc., 1981.

Глава 5. Болгарская литература

Ангелов Б. Ст. В зората на българската възрожденска литература. — С., 1969.

Ангелов Б. Из историята на старобългарската и възрожденската литература. — С., 1977.

Ангелов Б. Ст. История на българска литература. — С., 1923. Ч. 2

Ангелов Б. Ст. Съвременници на Паисий. — С., 1963–1964. Т. 1, 2.

Андреев В. Д. История болгарской литературы. — М., 1978.

Арнаудов М. Паисий Хилендарски: Живот, дело, епоха. — С., 1961.

Арнаудов М. Строители на българското възраждане. — С., 1954.

Богданов И. Кратка история на българската литература: в 2-х ч. — Ч. 1. Стара българска литература. Литература на Възраждането. С., 1969.

Боева Л. Развитие жанров в русской и болгарской литературе XVII–XVIII вв. — С., 1983.

Български писатели: В 6-ти т. / Под ред. на М. Арнаудов. — С., 1929. Т. 1.

Велчев В. От Константин Философ до Паисий Хилендарски. — С. 1979.

Велчев В. Отец Паисий и Цезар Бароний. — С., 1943.

Гандев Х. Фактори на българското възраждане. — С., 1943.

Генов Кр. От Паисий до Ботев. — С., 1967.

Георгиев Е. Литературознание с повече измерение. — С., 1974.

Динеков П. Из историята на българската литература. — С., 1969.

Динеков П. Паисий Хилендарски в историята на българската литература: Литературни образи. — С., 1957.

Динеков П. При изворите на българската култура. — С., 1977.

Динеков П. Първи възрожденци. — С., 1944.

За литературните жанрове през Българското възраждане / Под ред. на П. Динеков и В. Унджиева. — С., 1979.

История на българската литература. / Под ред. на С. Божков и др. — С., 1966. Т. 2.

Киселков В. Сл. Софроний Врачански. Живот и творчество. — С., 1963.

Константинов Г. Нова българска литература. Еноха на възраждането. — С., 1947.

Мутафчиева В. Книга за Софроний. — С., 1978.

Нешев Г. Културни прояви на българския народ XV–XVIII век. — С., 1978.

Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–1962): Сборник от изследования по случай 200-годишнината от История славянобългарска / Под ред. на Д. Косев и др. — С., 1962.

Пенев Б. История на новата българска литература. — С., 1933. Т. 2, 3.

Пенев Б. Паисий Хилендарски. — С., 1918.

Робинсон А. Н. Историография славянского возрождения и Паисий Хилендарский. Вопросы литературно — исторической типологии. — М., 1963.

Теодоров — Балан А. Софрони Врачански. — С., 1906.

Христов Х. Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело. — С., 1972.

Главы 6–8. Сербская, хорватская и словенская литературы

Leksikon pisaca Jugoslavije. — Beograd, 1972.

Деретић Ј. Доситеј и његово доба. — Београд, 1969.

История Югославии. — М., 1963. Т. 1.

Kocmuћ М. Доситеј Обрадовић у историјској перспективи XVIII и XIX века. — Београд, 1952.

Лесковац М. Српско грађанско песништво XVIII века. — Нови Сад, 1946.

Од барока до класицизма / Приред. М. Павић. — Београд, 1973.

Остојић Т. Захарија Орфелин: Живот и рад му. — Београд, 1923.

Павић М. Гаврил Стефановић Венцловић. — Београд, 1972.

Павић М. Историја српске књижевности барокнот доба (XVII и XVIII век). — Београд, 1970.

Скерлић Ј. Српска књижевност у XVIII веку. — Београд, 1966.

Урошевић М. Српска књижевност и XVIII веку. — Београд, 1957.

Angyal A. — Die slawische Barockwelt. — Leipzig, 1961.

Batusic N. Povijest hrvatskoga kazalista. — Zagreb, 1978.

Cronia A. Storia della letteratura serbo — croata. — Milano, 1956.

Grafenauer J. Kratka zgodovina starejsega slovenskega slovstva. — Celje, 1973.

Jugoslovenski knjizevni leksikon. — Novi Sad, 1971.

Klaic V. Zivot i djela P. R. Vitezovica. — Zagreb, 1914.

Markovic Z. Pjesnikinje starog Dubrovnika. Od sredine XVI do svrsetka XVIII stoljeca u kulturnoj sredini svoga vremena. — Zagreb, 1970.