Чтение онлайн

Шотландия, глупачке - отвърна Афродита.

– Е, то не е ли почти едно и също? И не ми казвай глупачка. не е никак мило.

А ако ти кажа да ме ухапеш, мило ли ще ти се стори? Слушай и не се дръж като слабоумна. Трябва да си поговориш със земята, или какъвто там начин имаш за комуникация с нея, и да провериш какво можеш да научиш за Светлината и Мрака. Нали разбираш, с главни букви. Също така се ослушвай дали някое дърво или нещо подобно няма да ги подхвърли някоя дума за два бика.

Бикове? Имаш предвид нещо като крави?

– Ти не беше ли селянка? Как е възможно да не знаеш какво е бик?

– Виж какво, Афродита, само защото не съм от някой голям град не значи, че автоматично разбирам от крави. Мамка му, аз дори не харесвам коне.

– Заклевам се, ти си някой мутант - каза Афроди та.
– Бикът е мъжка крава. Дори пуделът на майка ми го знае. Концентрирай се малко, важно е. Трябва да идеш да питаш шибаните тревички за някаква древна и варварска религия или митология... или каквото е там, която включва два борещи се бика, бял и черен. Много мъжествени, водещи вечната битка между доброто и злото.

– Това какво общо има със Зоуи?

– Предполагам, че това по някакъв начин ще отвори на Старк вратите към Отвъдното, без да се налага да умира реално. Понеже умирането не е помогнало на предишните воини, които са искали да спасят своите Жрици.

– И кравите ще свършат тази работа? Как? Та те дори не могат да говорят.

– Бикове. Следиш ли ми мисълта? Не говоря за някакви си животни, а за първичната сила, която те символизират. Биковете изобразяват тази сила.

– Значи все пак не могат да говорят?

– Ох, мамка му! Може и да могат, може и да не могат! Това е някаква супер стара магия. Кой би могъл да знае какво изобщо могат? Просто проумей следното: за да се добере до Отвъдното, Старк не може да е цивилизован и модерен тип. Ще трябва да разбере как да бъде много повече от това, да намери Зоуи и да я защити, без да бъдат убити и двамата. А тази древна религия може да ни е от помощ.

– Струва ми се, че има смисъл в това. Като си представя Калона, не го свързвам точно с модерен тип.
– Стиви Рей замълча за миг и призна пред себе си, че в действителност мислеше за Репхайм, а не за баща му.
– А и той определено притежава някаква първична сила.

– И също така се разхожда в Отвъдното, без да е мъртъв.

Което Старк също иска да направи.

– Така че тичай да си поговориш с цветенцата за биковете и прочее - каза Афродита.

– Отивам да си поговоря с цветенцата - отвърна Стиви Рей.

И ми се обади, когато ти кажат нещо.

– Добре, ще се постарая.

– Бъди внимателна - каза Афродита.

– Видя ли, че можеш да бъдеш мила? — отвърна Стиви Рей.

– Преди да си се разтопила от кеф, искам да ми отговориш на един въпрос; с кого се Обвърза, когато нашата връзка се разпадна?

Стиви Рей се вцепени:

– С никого.

– Това значи, че е някой адски неподходящ. Кой е. някой от червените загубеняци ли?

Афродита, казах вече, никой.

– Да, това го схванах. Виж какво, едно от нещата, които мога благодарение на пророческата си дарба, е да чувам разни работи, но не с ушите си.

– Мога да кажа само, че си си загубила ума.

– Пак ти казвам, внимавай. Усещам странни вибрации от теб и те ми подсказват, че си в голяма опасност.

– Мисля, че си въобразяваш някакви неща, за да прикриеш лудостта си.

– А аз мисля, че криеш нещо. Така че нека засега просто да се съгласим да не сме на едно мнение.

– Отивам да говоря с цветенцата относно кравите. Чао, Афродита.

– Бикове, глупачке.

Стиви Рей отвори и тръгна да излиза от стаята си, все още намръщена заради коментарите на Афродита, и едва не налетя на Крамиша, която беше вдигнала ръка, за да почука на вратата. И двете подскочиха, а после Крамиша поклати глава:

– Не прави такива странни работи. Започвам да си мисля, че не си нормална.

– Крамиша, ако знаех, че си отвън, нямаше да подскоча, като отворих вратата. А и никой от нас не е нормален.

– Говори за себе си. Аз съм си добре. Имам предвид, че нищо ми няма. Ти, от друга страна, си голяма бърканица,

– Едва не изгорях на онзи покрив преди два дни. Мисля, че това ми дава правото да изглеждам зле.

– Не изглеждаш никак зле - каза Крамиша и наведе глава настрани. Днес си беше сложила жълта перука, в тон с блестящите, жълти сенки на очите.
– Всъщност изглеждаш доста добре. Цялата си розова, както изглеждат белите, когато са здрави. Малко ми напомня на розовата кожа на малко прасенце.

– Крамиша, заклевам се, главата ме заболя. За какво говориш?

– - Исках просто да кажа, че изглеждаш много добре, но не се държиш добре. Нешо не ти е наред тук и тук - каза тя и посочи сърцето и главата на Стиви Рей.

– Имам много проблеми - отвърна тя уклончиво.

Да, това ми е ясно. Със Зоуи всичко се оплеска и т.н.. но ти трябва да се стегнеш.

Опитвам се.

– Постарай се повече. Зоуи се нуждае от теб. Знам. че не си с нея, но имам чувството, че можеш да й помогнеш. Така че трябва да използваш здравия си разум.

Крамиша я погледна така настойчиво, че на Стиви Рей й се прииска да се размърда:

– Както вече казах, опитвам се.

– Забъркала си се в нещо шантаво'7

– Не!

Сигурна ли си? Понеже това с за теб. — Крамиша откъсна лист от розовата си тетрадка с нещо написано на него.

– И ми изглежда като цяла купчина шантави работи.

Стиви Рей издърпа хартията от ръката й:

– Мамка му, защо просто не каза. че носиш някое от стихотворенията си?

Тъкмо щях да стигна дотам. Крамиша скръсти ръце и се подпря на вратата, очевидно очаквайки Стиви Рей да прочете стихотворението.

– Каниш се да ходиш някъде ли?

– Не. Останалите закусват. А, без Далас, Той тренира фехтовка е Дракона, макар че учебните занимания не са възстановени официално. А аз не виждам смисъл да си давам зор, така че не ми е ясно той защо го прави. Както и да е. Просто го прочети. Никъде няма да ходя.

Стиви Рей въздъхна тежко. Стиховете на Крамиша обикновено бяха объркани и абстрактни, но също така ипророчески. И понеже това бе очевидно за нея, стомахът й се сви на топка.

Тя започна да чете с нежелание: