Чтение онлайн

Те не са се хранили. Просто са се забавлявали. Обичат да тероризират хората. Това им доставя удоволствие, все едно се друсат.

– Това е напълно неприемливо за Никс - каза Ленобия ядосано.
– Тези, от които се храним, трябва да изпитват удоволствие. Точно затова богинята ни е дала способността да споделяме подобни усещания с хората. Не ги измъчваме и тормозим. Оценяваме ги, правим ги свои консорти. Висшият Съвет дори осъжда вампири, които злоупотребяват със силите си върху хората.

– Не си казала на Висшия Съвет за червените, нали?

Не бих го направила, преди първо да го обсъдя с теб. Ти си тяхната Висша Жрица. Но трябва да си наясно, че действията им преминаха границата, отвъд която не могат да бъдат игнорирани или пазени в тайна повече.

Знам, но все още искам да се оправя с тях сама.

Не, само не го прави този път сама.

– Права си. Това, което са направили днес, ми показва колко точно са опасни.

»- Да повикам ли Дракона?

– Не. Няма да ходя сама. Мисля да им дам ултиматум и да могат да дойдат само тези, които се откажат от Мрака. Изведнъж Стиви Рей осъзна какво е казала и се спря, сякаш се блъсна в невидима стена.
– О, Боже мой! Това е! Няма как да съм го знаела, преди да срещна бика, но сега го разбирам съвсем ясно. Ленобия, каквото и да е това, което ни възкресява, то ни прави зли и изпълнени с желание за кръв и все неща, идващи от Мрака. Това значи, че той не е нещо ново. Сигурно е толкова древен, колкото легендите за воините и биковете. А зад всичко това стои Неферет.
– Тя погледна повелителката на конете в очите и видя в тях страх.
– Тя се е забъркала с Мрака. Вече няма никакво съмнение в това.

– Опасявам се. че никога не е имало съмнение - отвърна Ленобия.

– Но как Неферет е открила Мрака? От векове вампирите боготворят Никс.

– Само защото са спрели да го почитат не значи, че е изчезнал. Силите на доброто и злото се движат в непрекъснат танц, без да се съобразяват с прищевките на смъртните.

– Но Никс е Богинята!

Никс е нашата богиня. Не може да вярваш, че има само едно-единствено божество в свят, толкова сложен като нашия.

– Опасявам се, че при така представени неща, не мога да не се съглася с теб въздъхна Стиви Рей. — Но ми се искаше да няма толкова възможности да се избира злото.

– Тогава не би имало възможност да се избира и доброто. Не забравяй, че те са във вечен баланс.

Повървяха известно време мълчаливо.

– Ще вземеш с теб червените новаци, нали?

– Да.

– Кога?

Колкото по-скоро, толкова по-добре.

– Има само три часа до изгрева каза Ленобия.

– Е, аз ще им задам само един прост въпрос, на който да отговорят с „да“ или „не“. Не ми се вярва да отнеме много време.

– А ако кажат не?

– Ако кажат не, ще се уверя, че няма да могат да използват тунелите като свое убежище, и ще се погрижа да ги разделя. Поотделно мисля, че не са чак толкова лоши.
– Стиви Рей се поколеба и после добави: - Не искам да ги убивам. Имам чувството, че ако го направя, ще се предам на злото. А не искам Мракът да ме докосва отново.

През мислите й премина картината с Репхайм, напълно излекуван и могъщ, разперил криле.

– Разбирам - кимна Ленобия.
– Не съм съвсем съгласна с теб, Стиви Рей, но те разбирам. Планът ти е добър, всъщност. Ако отнемеш убежището им и ги разпръснеш, ще трябва да се тревожат за оцеляването си и няма да имат време да си играят с хората.

– Добре, нека да съобщим на всички червени новаци да ме чакат до хамъра на паркинга. Веднага. Да се разделим, за да ги намерим по-бързо. Аз тръгвам към общежитията.

– Аз ще ида до кафенето. Като идвах насам, срещнах Крамиша. която отиваше там. Първо ще ида при нея, тя винаги знае къде са останалите.

Стиви Рей кимна и Ленобия тръгна нататък, като я остави сама и замислена. Би трябвало да мисли за това, което ще каже на глупавата Никол и бандата й от убийци. Но вместо това тя не можеше да избие Репхайм от главата си.

Да си тръгне от него бе едно от най-трудните неща, които е правила в живота си.

Тогава защо го направи?

– Защото гой отново е добре - каза си тя на глас, после бързо затвори уста и се огледа виновно.

За щастие нямаше никого наблизо. За всеки случай гя продължи да си държи устата затворена и тръгна към общежитията.

Добре, Репхайм беше излекуван. И какво от това'? Да не би да си е мислела, че завинаги ще е ранен?

Не! Не искам Оа е ранен! Мисълта дойде в главата й сама. Но не беше само това, че вече е добре. По-скоро бе това, че Мракът го е излекувал. И го е направил да изглежда...

Стиви Рей прогони тази мисъл, защото не искаше да сги га дотам. Не искаше да признае, дори наум пред себе си, как й изглеждаше Репхайм, като го видя облян от лунна светлина, могъщ и възстановен.

Нервно започна да върти една руса къдрица. В крайна сметка нали бяха Обвързани. Нормално е да й изглежда добре.

Защо Афродита не й въздействаше така?

Ами явно просто не съм обратна!
– промърмори тя и отново притисна устата си с ръка, защото мисълта й се изплъзна, без да иска. ^

Стиви Рей хареса начина, по който изглеждаше Репхайм. Беше силен, красив и само за миг тя видя красотата зад маската на звяра. Беше величествен. Беше неин.

Тя изведнъж спря. Всичко това е само заради скапания черен бик! Заради него трябва да е. Преди да се материализира напълно, той каза на Стиви Рей:

Мога да прогоня напълно Мрака. Но ако го направя, ще ми дължиш отплата. Искам от теб да си завинаги обвързана с човечността в това създание там, което ме призова да спася.

Стиви Рей беше отвърнала без никакво колебание:

– Да, ще платя цената.

П явно скапаният бик е напълнил главата й с някакви любовни гадости, затова сега й се случва всичко това.

Но дали бе така наистина? Стиви Рей продължаваше да върти кичура си и да размишлява. Не, нещата между нея и Репхайм бяха започнали да се променят още преди това. Случи се, когато гой се изправи лице в лице с Мрака и пожела да изплати нейния дълг.

Репхайм каза, че тя му принадлежи.

Тази нощ тя осъзна, че е бил прав и тази мисъл я уплаши повече от самия Мрак.

– Е, всички ли сме тук?

Да - каза Далас, а останалите кимнаха.

Онези гадняри са убили хора в Трибюн Лофтс, така ли?
– попита Крамиша.

– Да - отвърна Стиви Рей.
– Така мисля.

– Гадно. Много гадно.

Не можем да ги оставим да убиват хора просто така заяви Далас.
– Та те даже не са бездомници.

Стиви Рей си пое дълбоко дъх:

– Далас, колко пъти да ти казвам, че няма никакво значение дали човекът е бездомен или не. Хората просто не трябва да се убиват.