Чтение онлайн

– Съвсем добре съм си с главата. Нищо не ми е правил -каза Стиви Рей.

Изведнъж очите й се разшириха, сякаш едва сега забеляза Мрака. Отстъпи крачка назад, за да не я омърси това, което го обвиваше.

– Далас, слушай ме. Мисли. Познаваш ме. Това не е как-вото ти изглежда.

Репхайм видя ясно промяната, която настъпи в Далас. Отдръпването й от него я предизвика, заедно с влиянието на Мрака, който го обгръщаше.

Направил те е гадна кучка и лъжкиня! Трябва някой да ти набие малко акъл в главата, момиче!

Далас посегна, сякаш се кани да я удари.

Репхайм не се поколеба. Скочи и затвори пространството между тях, като го изблъска от Стиви Рей и застана пред нея.

– Не го наранявай!
– извика тя и хвана ръката му, за да не направи нещо на момчето. Той просто е откачил. Не би ме наранил наистина.

– Мисля, че го подценяваш каза й той.

– Определено това й е грешката - ухили се самодоволно Далас.

Репхайм не разбра откъде дойде болката. Просто усети бялата й жега. Тялото му се разтресе. Гърбът му се прегъна в агония. Смътно, като през сив воал, той виждаше Далас, очите му светеха в неестествено яркочервено и държеше една от жиците, които се подаваха от стената.

– Репхайм! извика Стиви Рей.

Тя тръгна към него, но после се спря и се насочи към Далас.

Спри! Пусни го!
– извика тя на момчето и дръпна ръката му.

Червените му очи я прободоха.

– Мисля да го изпържа. И тогава, какъвто и извратен кон троя да има върху теб, ще е приключил. Ние с теб можем да сме заедно и няма да кажа на никого какво се е случило тук, поне докато си с мен.

Репхайм осъзна, че Мракът вече не обгражда тялото на момчето. Той се беше просмукал в него. Това увеличаваше всички сили, които то притежаваше.

Осъзна също и без съмнение, че Далас възнамерява да го

убие.

– Земя, ела при мен, нуждая се от теб.

Той чу думите на Стиви Рей през замъгленото си съзнание, сякаш тя е свещ, която се опитваше да достигне до него през гъста мъгла. С огромни усилия той концентрира вниманието си върху нея. Погледите им се срещнаха и думите й достигнаха до него, изведнъж ясни, силни и категорични:

– Защити го от Далас, защото Репхайм ми принадлежи.

Тя махна към Репхайм, сякаш му подхвърли нещо. Така

и беше. Зелената светлина достигна тялото му и прекъсна каквото и да бе това, което Далас пращаше по него. Задъхан, той остана на земята свит на кълбо, сякаш искаше да попие каквото е останало от силата на земята.

Далас се обърна към Стиви Рей:

– Ти току-що каза, че това същество ти принадлежи.

Гласът на момчето беше като смърт. Репхайм притисна

тялото си към земята с надеждата тя да го излекува достатъчно, за да достигне Стиви Рей.

– Да, така е. Трудно ми е да го обясня и разбирам, че си ядосан' Но Репхайм ми принадлежи.
– Погледът й се откъсна от Далас и погледна него.
– А мисля, че колкото и странно да звучи, аз също му принадлежа.

– Не звучи странно, звучи извратено.

Преди Репхайм да успее да се изправи на крака, Далас насочи пръст към нея. Последва оглушителен пукот и Стиви Рей се озова в средата на ярка, зелена светлина. Веждите й бяха смръщени и тя клатеше глава:

– Опита се да ме нараниш? Ти наистина искаше да ме нараниш, Далас?

– Ти избра това същество пред мен!
– изкрещя той.

– И правилно съм постъпила!

– Знаеш ли какво, ако това ти е правилното, не искам да имам нищо общо с него. Искам точно обратното!

Още щом произнесе тези думи, Далас извика, изпусна жицата и падна на колене, превивайки се.

– Далас, добре ли си?

Стиви Рей се доближи колебливо до него.

– Стой настрана от него - изръмжа Репхайм, като едва се изправи на крака.

Вместо да продължи към Далас, Стиви Рей се обърна към Репхайм и го подпря на рамото си.

Добре ли си? Изглеждаш ми малко изпържен.

– Изпържен?
– противно на всичко, тя пак го накара да се усмихне.
– Какво имаш предвид?

– Това - и тя му посочи едно от перата му, което беше поизгоряло.
– Малко си хрупкав по краищата.

– Докосваш го! Сигурно се чукаш с него! По дяволите, радвам се, че ни прекъсна, преди да сме го направили. Не ща да съм втори след някакво чудовище!

– Далас, това е просто... започна Стиви Рей, но когато го погледна, думите й секнаха.

– Да, да. Вече не съм някакъв смотан новак.

Чисто нови червени татуировки с формата на удрящи камшици оформяха лицето на Далас. Репхайм си помисли, че притеснително много приличат на нишките на Мрака, с които белият бик го беше привързал. Очите му светеха в яркочервено, а тялото му някак бе наедряло, издуто от новата мощ, която беше придобил.

– О, Боже!
– възкликна Стиви Рей.
– Ти си се Променил!

И то по много начини!

– Далас, трябва да ме чуеш. Помниш ли Мрака? Видях го да се просмуква в теб. Моля те, опитай се да помислиш. Не позволявай да те превземе.

Да ме превземе? Мен? Как може да казваш това, докато стоиш до подобно същество? По дяволите, повече не смятам да слушам лъжите ти. И ще се постарая никой повече да не ти вярва.

Той изсъска последните си думи, изпълнени с омраза и гняв.

После се изправи и потърси отново жиците, от които извличаше сила преди малко. Стиви Рей придърпа Репхайм към себе си, отдръпна се назад, така че да излезе през вратата, и каза:

– Земя, затвори този изход, моля те.

– Не!
– изкрещя Дал ас.

Репхайм видя как той се опита да сграбчи жицата и да я насочи към тях, но в този момент земята пред вратата се срути и затвори изхода, спасявайки ги от гнева на Мрака.

– Можеш ли да вървиш? попита Стиви Рей.

– Да, не съм толкова зле. Или поне вече не. Земята ми помогна да се оправя.

Той сведе поглед към нея. Тя стоеше, обгърната от ръцете му, малка, но горда и могъща.

– Добре тогава. Да се измъкваме оттук - каза тя и се забърза по коридора.
– Има друг изход от кухнята. Той ще е вън за нула време, така че трябва да сме си тръгнали дотогава.

– Защо просто не затвори и другия изход?

Тя го погледна видимо подразнена:

Какво, и да го убия? О, не. Той не е толкова лош, Репхайм. Просто откачи, защото Мракът обърка мислите му, а и защото разбра за нас.

За нас...

Репхайм искаше да остане така и да се наслаждава на думата, която ги свързваше, но нямаше как. Не разполагаха с достатъчно време за такива неща.

– Не, Стиви Рей. Мракът не просто обърка мислите му. Далас избра неговата страна.