Чтение онлайн

— Само да мръднеш — и си мъртъв! — чу се остър глас от мрака.

Пендъргаст застина на място. Иззад вратата изникна мъж с оръжие в ръка. Сънен женски глас долетя от вътрешността на спалнята:

— Какво има, Кърт?

Вместо да отговори, мъжът насочи оръжието към Пендъргаст, прекрачи прага, затвори и заключи след себе си. Беше тъмнокос, с белези от акне и матова кожа, красив по някакъв гангстерски начин, силно мускулест. Носеше се с походка на победител, но за такъв едър човек движенията му бяха съвършено безшумни. Не беше стюард: носеше тъмен костюм вместо униформа и платът едва успяваше да се опъне дотам, че да обхване широките му рамене.

— Добре, приятел, казвай сега кой си и какво правиш тук — изгледа го Кърт.

Пендъргаст се усмихна и кимна към дивана:

— Може ли? Цял ден съм на крака.

Мъжът остана да стои на мястото си, свъсил вежди, докато Пендъргаст сядаше и се наместваше удобно, кръстосвайки изискано крак върху крак.

— Зададох ти въпрос, идиот такъв!

Пендъргаст извади бутилката шампанско от разтопения лед, остави капките вода да се оттекат отвън и с ловко движение измъкна корковата тапа. Две тесни високи чаши стояха отстрани. Той ги напълни до ръба.

— Ще се присъедините ли към мен? — поинтересува се той.

Мъжът насочи оръжието.

— Търпението ми свършва. Имате проблем, господинчо, и с всяка минута той се влошава.

Пендъргаст отпи глътка.

— Което означава, че и двамата имаме проблем. Ако седнете, бихме могли да разговаряме спокойно.

— Аз нямам проблем. Вие имате! Имате голям, шибан проблем.

— Добре знам проблема си. Виесте моят проблем! Стоите срещу мен с насочено в тавата ми оръжие и изглежда — загубил присъствие на духа. Да, определено е проблем. — Пендъргаст отпи глътка и въздъхна. — Превъзходно.

— Разполагате с още един шанс да ми кажете кой сте, преди да ви размажа мозъка в стената.

— Преди да го направите, ще отбележа само, че вие имате далеч по-сериозен проблем, отколкото аз.

— Нима? И какъв, по дяволите, е той?

Пендъргаст кимна към вратата на спалнята.

— Знае ли господин Брок, че се забавлявате с дама в апартамента му?

Неловко колебание.

— Господин Брок не възразява да забавлявам дами в апартамента му.

Пендъргаст вдигна вежди.

— Може би. А може би — не. И като връх на това, ако се опитате да „размажете“ нещо в стената, ще се окажете в злощастен център на внимание на целия кораб. Ако извадите късмет, ще свършите с присъда за убийство. Ако ли пък не, вашиятмозък ще украси тапета. Аз също съм въоръжен, за сведение.

Колебание.

— Ще се обадя на корабната охрана.

Пендъргаст отпи поредна глътка.

— Не го мислите, господин Кърт.

Мъжът продължаваше да се цели в него.

— Джонсън съм. Къртис Джонсън. А не „господин Кърт“.

— Извинете ме, господин Джонсън. Ако е истина, че господин Брок не възразява да забавлявате дами, докато сте на смяна, в случай, че извикате охрана, биха възникнали въпроси относно товара, който господин Брок е складирал в тази спалня, която използвате за любовно гнездо. И отгоре на всичко, вие не знаете кой съм и защо съм тук. Може да съм от корабната охрана. Така че, както казах преди малко, господин Джонсън, и двамата имаме проблеми. Надявам се, че съществува начин за разрешаването им по интелигентен начин и в наша взаимна изгода. — Той бавно пъхна два пръста във вътрешността на джоба на смокинга си.

— Да виждам ръцете ви!

Пендъргаст извади пръстите си, които държаха сега малка пачка чисто новички стодоларови банкноти.

Мъжът стоеше, месестата му ръка стискаше оръжието, лицето му беше зачервено и объркано.

Пендъргаст разклати парите.

— Свалете оръжието.

Мъжът го направи.

— Елате да ги вземете.

Онзи протегна ръка, грабна пачката и я пъхна в джоба си.

— Трябва да действаме бързо, господин Джонсън, така че да съм си тръгнал преди връщането на господин Брок.

— Вие се измитате веднага оттук. Сега.

— Взехте ми парите и сега ме изритвате? Колко неспортсменско.

Пендъргаст се изправи с шумна въздишка, обърна се сякаш да тръгне, но ускори движението си и с безгрижна бързина запрати чашата с шампанско в лицето на Джонсън, едновременно с това забивайки светкавично левия си юмрук в китката му. Оръжието падна върху килима и се плъзна до средата на стаята. Когато Джонсън се окопити от удара и се наведе да го вземе, Пендъргаст го хвана, след което заби собствения си Лес Байер 1911 в ухото му и натисна коляно в основата на гърба му.

— Doucement 9 , господин Джонсън. — Doucement!

След като изчака доста време, Пендъргаст се изправи.

— Можете да станете.

Мъжът седна, разтърка ухото си и тогава стана на крака. Лицето му се бе наляло с кръв.

Пендъргаст върна пистолета обратно в джоба на смокинга си, вдигна този на Джонсън и го задържа за миг.

— Уолтър ППК. Фен на Джеймс Бонд, предполагам. Може би имаме по-малко общо, отколкото си мислех. — Хвърли го на мъжа, който го хвана изненадано. Държеше го и не знаеше какво да прави.

— Дръжте се умно и го приберете.

Джонсън кимна.

— А сега — произнесе приятно агентът, — трябва да изберете, господин Джонсън. Можете да сте мой приятел, да ми направите една малка услуга и да спечелите още една хилядарка. Или да продължите да проявявате напълно незаслужена лоялност към глупак, който ви плаща малко, и който ще ви застреля в първата минута, в която разбере за вашата недискретност и няма да си спомни никога повече за вас. Така че: какво избирате господин Джонсън?

Мъжът гледа втренчено Пендъргаст известно време, после кимна отсечено.

— Прекрасно. Отворете спалнята, новоизлюпени мой приятелю. Нямаме време за губене.

Джонсън се обърна и отиде до вратата на спалнята, след което я отключи. Пендъргаст го последва вътре.

— Кърт, какво става, по дяволите? — Една жена с огромна коса лежеше на леглото, дръпнала чаршафите до брадичката си.

— Обличай се и си тръгвай.

— Но дрехите ми са от другата страна на стаята — каза тя. — Гола съм.