Чтение онлайн

На палубата на парахода се виждаха поне сто трупа. Дрехите им се ветрееха зловещо. Адамс увеличи образа от камерата, която показа плувния басейн на парахода. Изглежда, всички се бяха проснали около водата посред някакъв купон. Всичко бе затрупано от счупени чинии и чаши. Гомес настрои фокуса и видяха млада жена във вечерна рокля, която лежеше в локва от собствената си кръв. Положението бе същото и с останалите трупове.

— Някой забеляза ли името на парахода? — попита Марк Мърфи.

— „Златна зора“ — отговори Хуан.

Всички идеи за спасяване на парахода и прибиране на премията излетяха от ума му. Марк се съсредоточи върху компютъра си, издирвайки всички възможни данни за „Златна зора“. Останалите седяха втренчени в зловещата гледка.

Джулия Хъксли се втурна в оперативния център, облечена в долнище на пижама и огромна тениска. Краката й бяха боси, а косата — рошава. Носеше медицинската си чанта.

— Какъв е спешният случай? — задъхано попита тя.

Никой не й отговори и тя погледна към екрана, приковал вниманието им. Дори за опитен лекар касапницата на палубата на пътническия параход бе ужасяваща. Джулия пребледня, после поклати глава и се стегна. Приближи до монитора и разгледа внимателно картината. Слабата светлина и движението на камерата затрудняваха различаването на подробностите.

— Не прилича на травма — каза тя. — Според мен са били покосени от някакъв бързодействащ хеморагичен вирус.

— Естествен? — попита Макс.

— Нищо в природата не действа с такава бързина.

— Не са имали време дори да изпратят сигнал за помощ — отбеляза Хуан.

Джулия се завъртя към него.

— Трябва да отида да взема проби. В клиниката има екипировка за биологична атака и можем да монтираме апаратура за обеззаразяване на палубата.

— Забрави — отвърна Хуан. — По никакъв начин няма да ти позволя да докараш някакъв вирус.

Джулия се накани да спори, но Кабрило не бе приключил.

— Ще направим обеззаразяването на надуваем „Зодиак“, а после ще го потопим. Ерик, поеми дистанционното от Гомес. Джордж, отивай в хангара и приготви хеликоптера. Марк, иди събуди Еди. Вземете пистолети от оръжейната и ни чакайте в хангара. Джулия, имаш ли нужда от помощ?

— Ще взема един от санитарите да ми помага.

— Добре. Донесете няколко резервни костюма за биологична защита, в случай че има оцелели — разпореди Кабрило и скочи на крака. — Искам да съм във въздуха след двадесет минути.

„Орегон“ стигна до поразената „Златна зора“ минута преди крайния срок на Хуан. Поради ограничените товарни възможности на хеликоптера бяха нужни два полета, за да се пренесат всички заедно с оборудването. Ерик определи, че най-доброто за кацане място е на върха на мостика. Това бе най-обширната площадка на парахода, свободна от трупове. Макар че хеликоптерът нямаше да кацне директно на „Златна зора“, Джордж Адамс също бе издокаран в оранжев костюм за биоопасност, а двама от хората на Джулия приготвяха на палубата маркуч и резервоар със силен концентрат от белина, за да дезинфекцират хеликоптера, преди да се приземи обратно.

Хуан не искаше да поема никакви рискове. Членовете на екипажа, които щяха да теглят „Зодиак“ с бойния катер, щяха да минат през същата дезинфекция. Какъвто и вирус да бе покосил пътниците и екипажа на „Златна зора“, знаеха, че си имат работа с международен тероризъм и масово убийство. Кабрило се тревожеше не само за вируса, но вече мислеше за хората, отговорни за разпространението му.

Той вдигна ръце към Джулия, за да й даде възможност да залепи широка сребриста лепенка там, където ръкавите му се срещаха с ръкавиците. Вече бе облепил глезените си, а Джулия бе обезопасила задния цип. Притокът на въздух от апарата му беше стабилен. Разполагаше с три часа, преди да му се наложи да свали костюма.

— Движете се бавно и предпазливо — нареди Джулия, докато си вършеше работата. — Планирайте всичко, преди да действате. Не тичайте сега. Костюмите са вашия живот. Ако вирусът се пренася по въздуха, малка дупка в костюма ви излага на невероятна опасност.

— Какво ще стане, ако се скъса? — попита Марк с разтреперан глас.

Мърф беше участвал в няколко операции на брега, но очевидно нямаше желание да отиде на „Златна зора“. Кабрило обаче искаше той да ги придружи, за да провери компютрите на борда и да научи точно къде е бил параходът през последните няколко седмици.

— Ще оставя резервни лепенки. Ако скъсате нещо, веднага го залепете и ми се обадете. Костюмите имат положително въздушно налягане, така че, ако сте бързи, няма да имате проблеми. При инцидент спрете на място, защото ще трябва да огледам онова, което ви е закачило.

После тя се зае с Еди, като прегледа всеки сантиметър от гумираната материя, преди да залепи шевовете. Марк, Еди и Кабрило закопчаха коланите с кобурите. Предпазните ръкавици затрудняваха натискането на спусъците, но Хуан никога не би позволил да се качат на борда невъоръжени.

— Готов съм, капитане — обади се Джордж от отворената врата на пилотската кабина.

Хуан се опита да извика на близкия техник, но не го чуха през скафандъра. Натисна сам бутона, който активираше асансьора в хангара. Двете части на задния капак се отвориха над главите им, а асансьорът се издигна на четирите хидравлични бутала. Джулия се качи в хеликоптера. Хуан затвори вратата и се настани до пилота.

Еди и Мърф отстъпиха назад, за да направят място на Джордж да запали двигателя. След като загря хеликоптера в продължение на една-две минути, той включи предаването на главната перка. Машината се залюля за момент и се издигна нагоре.

Половин миля делеше двата кораба. Хуан забеляза долу бойния катер и малкия „Зодиак“ зад него. Точно над ватерлинията на „Златна зора“ имаше масивна товарна врата, използвана при снабдяването на парахода. Щяха да завържат „Зодиак“ там и да се върнат за душа с белина.

Когато се приближиха, Кабрило забеляза, че „Златна зора“ има великолепни очертания. Беше малко по-къса от неговия кораб, но със седемте палуби с каюти и апартаменти беше много по-висока. Носът й имаше чудесна извивка, а класическата й опашка бе ветрилообразна. Единственият й комин, зад басейна, бе наклонен назад и създаваше впечатлението, че параходът лети по водата. Хеликоптерът мина над кърмата и Хуан различи логото на „Златни пътешествия“ — водопад от златни монети — на комина.